Полярността е модел на материалния свят, в който живеем. Пълно-празно, топло-студено, светло-тъмно и т.н. и т.н. Мисля, всеки е виждал монадата за Ин и Ян:
От даоска гледна точка, в момента на раздането, единното човешко тяло-душа се раздвоява и придобива характеристиките на нашата вселена - става полярно, има лява и дясна страна, физическа и невидима страна и т.н., а нашия вид е двуполов.
В момента на смъртта, естествено би било това разединение да бъде изгладено и човек да се върне при първоизточника в своята цялостност... обаче това не се случва, по причина, че тялото е непригодно за повторно сливане. Но това са, да кажем прекалено метафизични неща.
Думата ми е, че дуалността е частен случай на цялото. В нашия свят това е устойчивият модел на съществуване, но това не значи че е единствен. Вътре в себе си, всеки носи и Ин и Ян страна. Избягвам да ги наричам мъжко и женско, защото води до неправилни изводи. Полът, в нашата материална форма, определя много неща и е важен, защото чрез полът се определят и начините по които съсипваме тялото си и се лишаваме от по-нататъшния си път. Който познава начините, ще се запита как могат да бъдат преодолени и след това ще стигне до въпросите и отговорите, които са вълнували човек още от момента, в който е придобил разум и е прецакал интуицията си - пряката си връзка със вселената.
Между другото, Платон е бил частично прав за жените - те наистина са по-слаби физически и интелектуално. Но в замяна на своята физическа слабост, вселената им е дала хитрост, с която често побеждават грубата сила, а вместо логика, те са си запазили интуицията. В крайна сметка, комай са в по-добра позиция иот нас мъжете, стига да не беше обаянието на тоя материален свят, които ги карат да си използват предимствата за малоумни глупости. Но всеки със съдбата и кръста си!
___________
|