|
Тема |
Re: болезнената истина [re: huanji] |
|
Автор |
L.L. (гхрх) |
|
Публикувано | 20.04.11 22:25 |
|
|
Уличните кучета са изключително изобретателни понякога - налага им се.
Преди време... всъщност някъде началото на зимата беше, вървим със скъпия по улицата и на един светофар, какво да видиш - куче. Едро, улично. Мъжко или женско не знам - не го разгледах, но женско улично куче досега не съм видяла да е така дружелюбно към мен или изобщо към хората. Та, чучна до нас на светофара и чака. Като светна зелено и тръгнахме, а то - току до нас, ама плътно: пресякохме и то така си остана залепено за нас. И си върви, братче, с нас, и се прави на собствено . И ни се радва, някакво такова, и се вре ли вре в краката ми. Бре, почудих се аз какво иска - храна ли, що ли? Ама не! Оказа се, че хитрушето много добре знае какво прави! Разбрах каква е работата, когато видях няколко местни кучета да заглеждат оттук-оттам и да проръмжават; всъщност на това място си имаше малка глутница, която "държеше" района и приходящите кучета си имаха проблеми. Нашето приятелче явно знаеше каква е хавата и ползваше разни подходящи хора за "ескорт" и един вид протекция. Като минахме малко надолу и смени "бодигардовете" - намери си някаква кака и тръгна с нея. Кучетата от района ппролаяха няколко пъти, но не го погнаха. Хитрец беше тоз Андрешко!
...can u feel the kiss of summer
in the hart of winter's wind?...Редактирано от L.L. на 20.04.11 22:28.
|
| |
|
|
|