Привет
На работа прочетах дългият ти коментар и тъкмо сядам да ти отговарям и гледам си го затрила целият, редактирала си го с някакъв линк...
Дано не ми се сърдиш, но смятам да ти отговоря все пак, имам ти писанията, преди да ги затриеш
"Умът съzдава цели светове, обяснява ги
и ни кара да действаме в тях. Но те са
иzмислици. Не можеш да спреш ума. Можеш
най_много да полудееш следвайки го в
каквато и да е посока , т.е. хващайки му
се на иzмислиците. "
Съгласен. Обаче защо си мислиш, че аз следвам умът, а не духа си?
"Можеш оба4е и да го иzмамиш. Той е
строго логи4ен, трябва просто да се
придържаш към логиката. Ако съzдадеш реалност,
която му отнема правомощията.
Запо4ваш да вярваш в нещо висше, каквото и да
било, някаква сила, която е раzумна,
която движи вси4ко, която отговаря zа
вси4ко и ти си 4аст от нея. И следва да се
придържаш към логиката и на4ина на живот
на таzи реалност. "
За създаването на реалност, чрез мислите и ума... правим го често и в повечето случай неозъзнато. За съжеление, някои затъват в техен си свят, който дори няма нищо общо с обективната реалност. Умът не винаги е логичен, това зависи от набора характеристики/качества които притежаваш. Може и да си абсолютно алогичен, ако се поддаваш на сетива например на енергийно ниво и ги приемаш в ума си за дадености, просто такива каквито са, без анализ и логичен синтез. Всъщност в много случай като се сблъскаш с паранормално или нещо неоткрито от науката, там логиката понякога отсъства и преминаваш на друго възприемане и мислене... същото се отнася и за духовно просветление.
С останалото, което ми написа съм съгласен нямам какво да добавя, единствено че моите усещания в живота не са водени емоционално от ума, а от духа ми, там намирам истината за себе си.
А ти намерила ли си своята истина ?
|