"3. Писнало ми е от отворковци, които не искат да попълват графата в моя формуляр за получавана досега заплата или за желано заплащане с оправданието "фирмена тайна е". Ами, ок - значи в единия случай може да е фирмена тайна, а в другия не - така ли!? Или просто така ни отърва!? С това отговарям и на въпроса ти по отношение "загубеното време", след което ти си поискал 1000, пък работодателят е склонен на 500... Защото всеки път обяснявам, че този въпрос - освен, че за мен е също с психологическа стойност - от друга страна ми дава информация по отношение това да не обиждам кандидата, като му предлагам работодател, който би бил склонен да му даде по-ниско заплащане, отколкото той очаква (естествено, че имам ориентировъчна, но повтарям: О-Р-И-Е-Н-Т-И-Р-О-В-Ъ-Ч-Н-А заплата, подадена от работодателя). И пак в двете графи (получавано/желано) е пълно с отговори "фирмена тайна/за колото се договорим" - ами, ок - но, вери сори, пич, ама нямам намерение да нося вината на цели свят на гърба си, само `щото някой се прави на много отворен! Отделно от това - пропуска един много прост факт: аз, като психолог, мога веднага да бъда подведен под съдебна отговорност за изнасяне на лична, споделена пред мен, информация и това на мен ми е пределно ясно, вервай ми! Защото, преди всичко, преди това, че се занимавам с ЧР, съм клиничен психолог и терапевт, а там нещата са дори още по-страшни по отношение на личната неприкосновеност и тайната. Ако някой има друг опит с колеги - ок, но, хайде да не налагаме със сопите сега наш Илия заради Свети Илия!!! И, в стил Хън: аман от хора с екстернална локализация на контрола! Няма начин, пич, винаги светът да ти е виновен, пък ти да си най-харният!!! "

Аз пък, незнайно защо, си мисля, че ВИНАГИ! този въпрос е свързан с желанието да бъде прецакан кандидатът!
И е нормално! Защо ли? Защото всеки работодател иска да получи възможно най-качествен специалист на възможно най-ниска цена. И всякакви благовидни обяснения за нещо друго, са просто смешни.

Ами дежурния въпрос "Какво заплащане очаквате?"
Ами твърдото настояване да дадете на всяка цена някаква конкретна цифра? Това какво е?
Трябва да наемеш частен детектив ли? Който да ти подшушне точно сумата, която така или иначе са решили да ти дадат?
Защото ако кажеш повече, ще ти отговорят "Съжаляваме, но не можем на този етап да отговорим на вашите очаквания", ако кажеш по-малко, просто ще се израдват, че сам си се прецакал. Знам за реални такива случаи, даже трагикомични, просто не ми се навлиза в подробности.
Много правилно хората дават уклончиви отговори, това е елементарно чувство за самосъхранение!
И как на Запад всички фирми, /а и някои чужди у нас, които не са прихванали от местното хитруване на дребно/ предварително обявяват заплатата за търсения специалист? Те по-тъпи ли са от нас?