Аха, това с МП е общо взето дрън-дрън. Единственото нещо, което можеш да разбереш от едно такова писмо със сигурност (ако самият кандидат го е писал) е нивото му на грамотност и умението да изказва мислите си писмено. Ако въобще има какво да изкаже по въпроса. Оооооогромният проблем не е нито МП, нито CV, нито дипломите. Проблемът е дали човекът наистина може да се справя с тази работа. Чет нямат кандидатите, които твърдят, ама съвсем убедено, че това тук могат да го работят. И ти се сърдят като им кажеш, че за съжаление не са подходящи. Добре, съгласна съм, че не можеш да знаеш тънкостите на работата в една фирма. Ама да ме убеждаваш, че владееш Ексел, а да не можеш дори да пишеш в него... Или да ми тикаш дипломата си на икономист, а да не знаеш за какво служи консигнационния протокол... Това е просто абсурдно. Ужасяваща е неграмотността, комбинирана с грандомански изисквания. И също толкова е ужасяващо, когато за обявата ти за мърчандайзери се изсипват един билюк филолози, компютърджии, шофьори и какво ли още не, но никой няма дори минимална представа от мърчандайзинг, поне теоретично. Но всички ти казват, че могат да се справят с тази работа. Е, как? По кой начин се разбира става ли този човек или не изобщо за това? След като преминат поне седмично обучение ли? Ти му казваш, че трябва да изучи 20 страници номенклатура, той ти се хили и казва, че за два дена ще е готов. Аман!!! За толкова години работа, ми беше дошло не до гуша, ами и отгоре разправията с подбора и обучението на персонала в моя ресор. Кошмарно е. И досега настръхвам, когато някой каже "Тоя компютър прави номера". Щом "компютърът" е направил номер, значи трябва да ходиш да оправяш бакиите и само се молиш да не е изпробвал "компютърът" нещо, което категорично си му забранил да прави. В такива моменти много ми се е искало да навра в лицето примерно на оная очилата дама от "Тони-цвет" мотивационното писмо на нейния перфектен кандидат, владеещ Ексел в съвършенство.

А това, че не се обявяват заплатите в обявите безспорно е минус. Този, който разбира за каква работа иде реч, знае и за какви пари това се работи. Говоря за хората, които наистина си разбират работата. Ако парите са по-малко, то наистина се получава една загуба на време, нерви и средства. Ако пък са повече, може и да не се обади добрият кандидат, защото не иска пак да попадне на някаква мижава сума.

Общо взето оставам с впечатлението, че по-голямата част от работоспособното население няма реална представа за собствените си способности, особено що се касае търговията. Не знам защо, но всеки, който различава стокова от фактура и може без чужда помощ да си загаси компютъра смята, че не е никакъв проблем да е "мениджър продажби", да речем. От друга страна пък са ми много смешни наскоро завършилите. "Ама аз съм завършила УНСС". Е и? Какво от това? Барем процента печалба да можеше да изчисли. Ама нъцки. Абе на какво ги учат днес там? Не може ли поне да им вбият в главите, че доставна и покупна цена са две различни понятия?

Апропо, много бях впечатлена, когато от две различни фирми ми подадоха два еднакви психологически теста. Шах и две пешки метър. Ставаше въпрос за различни длъжности. Не знаех, че е от такова голямо значение колко пъти на ден си храниш котката. Жалко, че имам алергия към котки

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите