|
|
| Тема |
 в CV-то: честно или да напомпам? |
|
| Автор |
Loretta (mechanic) |
|
| Публикувано | 01.11.04 04:15 |
|
|
|
Здравейте,
чудесен клуб се е получил, чета ви с интерес.
Искам да ви помоля за съвет, защото ми предстои ми след около месец да започна да си търся работа в България.
По-долу в темата за английския език видях коментар, че когато си търсите служители, пишете изискване "перфектен английски", за да получите поне такъв на "добро работно ниво".
Това породи моя принципен въпрос: в България кое е по-прието: да се пише честно и почтено в CV-то всичко точно така, както си е, или да се надува, като си знаем, че после работодателят ще си "смалява"?
Английският ми език е такъв, че пиша дипломна работа на него в областта на хуманитаристиката (история и теория на културата), магистърската ми програма се води на този език в продължение на 2 години и общувам с всичките си колеги и преподаватели (формално и неформално) на него. Искам да кажа, изразявам се свободно и прочие.
Обаче ако видя обява за "перфектно" владеене на английски език, много ще се замисля дали мога да обявя моето за такова. Все пак не говоря както native, нито го познавам в такава дълбочина, както тези от английска филология.
Други езици също имам - цяла камара - но с тях е дори по-зле и затова не смея да пиша, че имам нещо повече от "пасивно" познание или просто - че го разбирам, но не го говоря. Например завършила съм Италианския лицей, но след това не съм използвала италиански, и въпреки че все още мога да чета например книги на този език, не мога да вдигна телефона и да се обадя на някой италианец да си приказваме. Общувам свободно на норвежки в ежедневието, но в бизнес обстановка бих се затруднила. И т.н.
Та какво ще ме посъветвате - да си признавам честно с кой език точно до,къде съм, или да се изхвърля и да ги пиша всичките перфектни? :)
4е то аз освен на езици много-много няма на каква компетентност да разчитам, като хуманитар...
No power in the 'verse can stop me!
| |
| |
| 
|
|
