Въпросът ми беше принципен, защото мисля, че това дали ще пишеш честно както си е, или ще надуеш нещата, е културно обусловено.

Имам позната в Швейцария, която казва, че според нейния опит за търсене на работа, там се очаква в сивито да си се поизхвърлил, и работодателят си знае съответно да чете хвалбите ти с известно снижаване. Ако там напишеш, че имаш "добри познания" по някой език (а не отлични), за него това ще означава, че можеш точно да кажеш "Здравей, моето име е Иван и имам червена къща с две стаи". Т.е. работодателят със сигурност те подценява, и затова ти пък трябва да се надцениш.
От друга страна, в Норвегия, където живея, се очаква да напишеш всичко точно както си е, което освен честност означава и че умееш да прецениш уменията си обективно. Ще е огромно разочарование, ако си се описал като човек с добри комуникационни способности, а се окаже, че си по-скоро затворен и не владееш изкуството на лекия, неангажиращ разговор на маса.

Има си някакъв установен "код" за тези неща между кандидатите за работа и работодателите, и благодарение на този код успяват да се разберат правилно и да няма излъгани очаквания.

Та въпросът ми е какъв е този код за България. Вие, като работодатели, подценявате ли твърденията в сиви-тата?

В крайна сметка, според това, в което се опитваме да ви убедим, всички кандидати за работа притежаваме върхови организационни и комуникационни умения, силна мотивация, отдаденост на работата, изпълнителни сме, дисциплинирани, с чувство на отговорност, работим чудесно в екип, бързо се учим и изгаряме от желание да се развиваме в областта си
Но дали ние и вие имаме еднакви дефиниции за тези неща?

No power in the 'verse can stop me!