...

Стивън Гросбърг (Grossberg 2012) използва понятието „биологична интелигентност”, но фактически моделира серия информационни обработки на принципа програма-обратна връзка. Реално генерирането на реакция не се извършва като еднозначен превод на информация от сетивата към детерминирани действия, както това се предполага във векторните трансформативни модели от 70-те и 80-те години на Пелионис и Линас, развити по-късно от Патриша и Пол Чърчланд (вж. Churchland, PS, 1986, Churchland PM, 1995). Интелигентното решение не е постижимо като дефиниран превод на входната информация в изходна.

Към средата на 90-те специалистите по изкуствен интелект си дават сметка, че умножаването на огромни числа или играта на шах по програма и с пълно комбиниране, типични изчислителни задачи, не са еволюционно значими сами по себе си.


Експанзивен ресинтез

Експанзията може да се определи като процесуална негентропия или постигане на ниска ентропия и високо стабилно състояние на организма, на индивида или на общността. На едно ниво с ентропията експанзията е локално неутрализирана ентропия. На по-високо ниво експанзията е надвишаване над локалната ентропия или с други думи разширяване на обсега на локалната негативна ентропия. Например цивилизациите акумулират свободни енергии от мощни ресурси, непостижими за ловците-събирачи и обичайното земеделие. Тази свободна енергия се изразходва за управление, за въоръжаване, за строежи, за градове, за държави, за занаяти, изкуства и военни кампании.

Във високите нива на експанзивност се появява организирано опитно знание, което превъзхожда всеки индивидуален опит. Това позволява по-точно предвиждане на бъдещето и по-мощни технологии. Реално бъдещите състояния на света са все по-неопределими напред във времето, също както миналите състояния потъват в неопределеност, ако не са били регистрирани. Така напред и назад състоянията на света се размиват с дистанцията. Тук е потвърждението на иначе странното следствие от уравненията на Болцман, че и назад, и напред във времето ентропията расте. Това и съставлява „опита за времето”.

Нашият вид, Homo sapiens, е прекарал 99 процента от времето си на тази планета, борейки се за оцеляване чрез лов, събирачество и племенни битки. Няма съмнение, че нашите мозъци са оформени от този начин на живот. Историята на цивилизациите започва от преди няколко хиляди години. В предисторията на нашия вид има един епизод, датиран 80 000 години назад, когато изключително малка популация от максимум 200 индивида преминава Червено море в най-тясната му част, вероятно тогава плитка, на североизток, към Азия. Тогава започва голямата експанзия на Хомо сапиенс по всички континенти. Това е открито благодарение на генетичен маркер, който е един и същ за всички хора на планетата с изключение на африканците. Подобни изследвания, заедно с археологията и други антропологични науки, позволяват реконструкции на важни моменти и преходи, в които хората са намерили решения, важни за целия вид, и са позволили експанзията ни на тази планета. Но тя си има цена и предели. Всяка експанзия води но нарастване на ентропията в средата. Най-голяма е ентропията, причинена от огромните човешки общности. Понякога тя води до огромно измиране на видове, засегнати от човешката активност. В крайна сметка тя ще доведе и до редукция на човешката популация или до катастрофа в ресурсите, които използваме.
Символна активност

Хората, за разлика от всички други същества на планетата, създават и обработват символи (информационно значими или изразяващи сгъстени смисли, важни за общностите). На първо място такава структура е естественият език, който е базово инстинкт, генетично програмиран и развиван във всяка общност като локална форма на комуникация и обработка на знания, умения, технологии, изкуства и религии. Навярно това ни прави толкова успешен вид. Но на планетата има видове, които са много по-стари и много по-издържливи на всякакви геологични катастрофи. Погледнато идеалистически, тези други видове са несравними с нас, защото нашата култура е плод на уникалната духовност, която е наша специфика. Погледнато еволюционно, всички постижения на цивилизацията имат адаптивна и експанзивна стойност. Знанията, технологиите, изкуствата и религиите несъмнено помагат на хората да експанзират на планетата. Тогава духът би трябвало да е разбираем в рамките на живота.

Съвременните образовани хора имат моментно правилно, но еволюционно погрешно впечатление, че мозъкът на човека има за основна функция да обработва символите. Това е специфика, но едва и е фундаментална същност. Интелектуалците, каквито са всички, занимаващи се с изследвания на мозъка, обичайно оцеляват (заработват оцеляването си) чрез символна активност и нашият специализиран (и съответно ентропийно деформиран) неокортекс не се свързва с телесното поведение като всекидневна борба за съществуване в автентична биологична среда. Но това е модифицирана форма на оцеляване и експанзия – ние произвеждаме символни продукти, както занаятчията произвежда артефакти, които разменя с други продукти, и задължително с храни. Тази специфична активност създава нагласа, че интелигентното поведение е преди всичко символно поведение и творчество. Но обичайните стойности на IQ на творците интелектуалци (оспорваният измерител на нещо, което психолозите наричат „интелигентност”), не са по-високи от тези на другите хора. В разните класации по IQ – индивидуални, по страни, по полове и раси – професиите варират неограничено, както и образованието. Разбира се, има тенденция по-високото IQ да се корелира с по-високо образование. Но между тези класации няма откриватели, нито носители на световни награди за творчески постижения (те са много редки). Няма тенденция някои нации или етноси да са на върха или на дъното.
Синтез на интелигентно поведение

Дефинирам мозъчната функция като „синтез на нов акт на поведение – решаване на проблем”. Този коров процес се синтезира на базата на патерн – инстинктивен, привичен, навичен, творчески. Патернът може в дадени случай да е неуспешен. Човек може да пробва нов патерн или вариант, неизползван досега. Новият патерн може също да е също неуспешен, и така се продължава до успех или следва провал.

В този процес серията операции не повтаря минала серия. Мнемопредиктивният модел не сработва – сработва току-що синтезираната серия. На елементарно ниво сякаш всяка операция е по запомнен модел, но това не е точно така. Всяка операция сега е наредена в нова серия и детайлно някоя операция се отличава от предходни нейни варианти. Дори най-привичните действия като обличането сутрин не са едни и същи всеки ден. В тази вариантност организмите отчетливо се различават от машините. Ние сме по- хаотични. Мозъкът и без това е много пъти по-сложен от всяка машина в обозримо бъдеще, а сложността носи и висока ентропия. Афористично казано, един компютър никога не е така глупав, както един човек, и един човек никога не е така ограничен, както един компютър.

С какво една творческа ситуация се различава за кортекса от ситуацията на лов, на дипломация или на битка? По принцип става същото: решаване на проблем; прилагане на запомнен или намиране на близък до запомнения модел; сензорно-моторно функциониране на кортекса с много информационни потоци нагоре и надолу: сигнали и команди.

Ситуацията не се различава коренно от ситуацията на хищник, който дебне жертва. Жертвата се изплъзва, търси се друга жертва и тя се напада успешно. Ситуацията не се различава коренно и от тази на жертвата, която, нападната от хищник, бяга и се спасява, като междувременно е на ръба на ликвидирането. И още по-базово: ситуацията е по принцип същата като на микроорганизъм, който търси и намира път към организмите, в които живее.

Този универсален за живите организми модел е селекция. В еволюционен план също селекцията на случайните генетични промени е модела на промяната към нова форма. Именно селекцията на информационни редове като редове, които са ре-синтетични на някакво ниво: клетка, организъм, популация, общност, цивилизация, е скокът от информация към организация или решаване на проблеми.

Кортексът осъществява „рационална дейност”, която с нищо не се отличава, освен по степен, от „адаптивното поведение” или „експанзивното поведение” на който и да е индивид от милиардите живи видове на тази планета.

В кортекса се извършва трансформация или трансдукция от сетивни патерни (форми, серии) към патерни на активност: ориентация в средата, придвижване в реално сложен терен към храна, вода, социално значима цел, избягване на опасности и придвижване до енергийни ресурси.

Налице е цикличност: сензорно-моторен цикъл, който се подновява с отчет на грешктите (селекция) и се пренасочва за адекватен в условията процес на активност, насочен към ресинтез. В цикъла намираме права-обратна връзка, проба-грешка-находка. Циклите се повтарят в ритъм, в резонанс на отделните цикли и съгласуване с ритмите на средата – годишни, сезонни, дено-нощни ритми. Невронните популации се възбуждат и угасват колективно, в синхрон и с честота, определена от скоростта на единичните синаптични връзки.

Организацията е консервативна – това пести енергия. Колкото по-малко нова информация се обработва, толкова по-малко енергия се губи. Най-важните за оцеляването процеси изобщо не минават през кортекса и съответно през различните степени на интелигентно поведение. Те са най-устойчивите в еволюцията траектории: репликация, епигенеза, обмяна на веществата. Следват инстинктите, навиците, и едва тогава формите на вариативна интелигентна динамика. Ние пазим убежденията си като мисловни навици. Навикът може да се определи като циклична и ресинтезираща се форма на поведение, която води или изглежда, че води до успех или равновесие. Инертност на навика – навикът се превръща в пречка за намиране на адекватно решение и поведение. Мисловният навик върши работа в позната ситуация, но е погрешен в нова ситуация. Привичните понятия могат да се окажат бариера пред нави адекватни понятия. Лошите навици са изначално погрешни, но са водели и водят до някакво моментно атрактивно състояние – локално състояние-атрактор вътре в живото състояние, което е потенциално опасно за самото живо състояние.
Извличане на ред от хаос

Редът на средата и в организма е йерархичен. „Йерархията” е от групи форми, които се свързват на всяко ниво – форми от форми от форми. Формите във времето са процеси, групите са серии от серии от серии, ритмична серия с „подритми” образуващи ритми и надритми. Такава е и организацията на реалния свят според опита и според нашите естествено-научни теории. По същия начин е организирано и тялото – от субформи, форми и суперформи, като последната суперформа е живата форма, тялото. На нея съответства върховната форма на света, „света като цяло”.

В йерархията на кортекса по реда на неговите слоеве се реализира йерархия от актове на йерархия от патерни на все по-общо ниво. Новото си пробива път все по-нагоре по слоевете. Всеки по-горен слой пази и активира по-глобални патерни. Новата форма може да има различна степен на отклонение от познатите. Тя се предава нагоре, докато бъде разпознато в някакъв запазен гъвкав патерн. Ако не се разпознае до най-горе, се променя (коригира) целият глобален патерн (категория).

Ресинтезът на привичните серии в нашите обичайни действия се прекъсва от препятствията и се възстановява на по-високо ниво, с корекция от по-обща форма и обратен ход на синтез на нова редакция на серията на по-ниското ниво. Потокът нагоре и надолу, права и обратна връзка, трябва да се разбира като постоянно поправящ се и адаптиращ се към реалността по подобие на организма в средата и като част от организма в средата. Налице е еволюция, трупане на опит по механизма на пробите и грешките. Това е съществена корекция на йерархичния модел на Хокинс.

Този процес най-точно може да се опише като като динамичен синтез на ред от хаос, или „извличане на информация от шум”. Познанието в науката е също откриване на път през хаоса за ресинтез: описание, обяснение, предвиждане, технология.

Извличането на ред от безредие е глобална биологична дефиниция на активността. Локално, в организма, редът нараства, докато в системата организъм-среда редът намалява за сметка на ентропията.

Това извличане е налице в няколко взаимно свързани активности на ресинтез: аналитично разпознаване на налична форма; синтез на нова форма; копиране; презентация; репрезентация; проекция; пренос (трансмисия ); превод (транслация); трансдукция; трансформация. Всички тези варианти на преход се изпълняват вариантно и погрешимо.

Погрешимост, погрешност. Нервните импулси като колективни модулации на големи групи неврони в невронни мрежи и карти са постоянно подложени на ентропия. Те произвеждат ентропия като неизбежен резултат от активността си, приемат ентропия като фон на сигналите и са несигурни в постигането на резултата. Клетките се износват и остаряват. Ние грешим в информацията, която обработваме, грешим в самата обработка; забравяме, грешим в точността на извършване на операциите. Компютрите също грешат, но различно. Работата на един компютър частично се превръща в ентропия, той харчи енергия. Понякога компютрите функционират неправилно. Грешките в компютрите са често определими.

Но в компютрите всяка единична стъпка е определена от програмата и от данните. Дори една погрешна 0 или 1 би осуетила една огромна операция. В мозъците единичната грешка се компенсира от колективната функция, но може и да се усили в популацията от неврони и в невронната мрежа. Грешката в мозъчното функциониране е поправима в повторен акт.

Ред се извлича или създава от налична надеждна информация (данни). Това става чрез прилагане на селективна формула (програма), ако не се намира готов ред за следване. Типичен ре-синтетичен процес е трансдукцията: преобразуването на един информационен ред в друг. В зрението се извършва трансдукция от светлинен хаос – изобилие от електромагнитни вълни с най-различна честота. От това изобилие ретината с нейните специализирани клетки за три цвята избира (еволюционно постижение, фиксирано генетично), подбира стойности за три цвята, които се трандуцират в електрически импулси, наслагват се и се синтезира цвят. Показано е, че няма пряко съответствие между електромагнитните честоти и цветовете – различни комбинации от честоти могат да дават едни и същи цветове.

От ретината информацията се трнасдуцира в електрически сигнал по зрителния нерв. В зрителния кортекс от този сигнал се ресинтезират по налични патерни перцепции на форми и процеси. Джеймз Гибсън създава биологичен модел на възприятието: „Поради осветеността животното може да вижда нещата; поради звука то може да чува нещата; поради дифузията то може да мирише нещата. Средата по този начин съдържа информация относно нещата, които отразяват светлина, вибрация или са летливи. Чрез откриването на тази информация, животното води и контролира локомоцията…

Ако проумеем понятието за среда, мисля, че ще стигнем до съвсем нов начин на мислене относно възприятието и поведението. Средата, в която животните се движат (и в която обектите могат да бъдат движени), е в същото време среда на светлина, звук и миризма, идващи от източниците в жизнената среда… Всяка точка на средата е възможна точка за наблюдение за всеки перцептор, който може да вижда, да чува или да души… Понятието за среда, следователно, не е същото като понятието за пространство, доколкото точките на пространството не са уникални, а еквивалентни една на друга” (Gibson 1986, 17).

В речта се извършва трансдуцкия от понятия към думи.

ДНК извлича ред от хаоса еволюционно, чрез мутации и отбор. Мозъкът извлича ред от хаоса чрез сетивата и посредством миналия опит които (не светът сам по себе си).

Мозъкът извлича ред от хаоса на всяко ниво, като от първичната структурирана енергия, обработвана от нервните пътища на сетивата, синтезира форми в динамика, които се синтезират в единна картина на света. Тя плава в хаос и пулсиращо се възстановява.

Споменът-очакване е резултат от селекция. Кортексът постепенно е подбрал релевантните за адаптивно поведение форми в средата. Кортексът редуцира необхватното множество сетивни сигнали към подредени образи, които имат смисъл – привични обекти и ситуации, привични действия и серии от действия, от които се състои жизненият цикъл в ритмите на денонощието, седмицата, месеца, годината. Тази селекция се извършва, когато се усвояват нови обекти и действия и се запазва в мозъка като невронна карта или мрежа. Това са най-наситените области или точки от една подвижна рамка – гъвкав на моето тяло и средата, на движенията на тялото в средата.

Всички тези модели се подреждат (донякъде скупчват безредно) в един интегрален модел на опита на един индивид. Това в някакъв смисъл е опита за „Аз-а”, идентичността на опита на един индивид в културна и природна среда. Ние не помним просто някакви обекти и действия, а смислена йерархия, която постоянно се ресинтезира и адаптира, затова мозъкът не обработва цялата налична информация, а един мрежови ред. Кортексът отделя най-постоянното, с най-много „попадения” (повторения) от сетивните сигнали и обработката се свежда до актуализиране на вече подредена информация.
Неопределеност

Редът който кортексът създава (пресъздава, ресинтезира) се извлича от неутрален ред на фона на хаос и се разпада в хаос. Ние събираме информация, но от нея не можем да дедуцираме решение. Решението се намира, налучква, открива.

Невронни форми на ентропия (неопределеност):

– вариантност и нефиксираност на патерни от средата (светлинни спектри) спрямо усещания;

– изтриване на синаптични връзки;

– блокиране или разпадане на връзки и серии;

– погрешно насочени серии от връзки;

– погрешни спомени-очаквания;

– моторна грешка в действието, която подлежи на поправяне;

– алтернативно насочване на следващи вазбудни вериги;

– неопределеност: непрограмируемост, негарантираност,

Неопределеността в най-широк контекст е и гъвкавост, и непрограмираност, и непълнота на програмирането от гените, и несигурността на запомнените патерни, и вариантността в средата, и погрешимостта, и постоянния риск от провал.

От позиция на информацията налице е постоянен шум като фон и като нарушаване на информационния процес. Невроните не функционират единично и прецизно. Те се възбуждат и потискат в популации. На този фон се прокарват сигналите, и те са в някаква степен прекъснати, отклонени и размити.

В опита са континуални представи и възприятия, спомени и очаквания, мисли и решения. В мозъка се преливат вътрешно генерирани и възприети от средата патерни. На всяко следващо ниво множеството (структурата) се идентифицира като единица (категория).

Неопределеността в най-широк контекст е непълнота на програмирането от гените; непълнота на наличнанта информация, непълнота на програмата за обработка, несигурността на запомнените патерни и тяхната вариантност; погрешимостта и отклоненията; риска от провал и шанса за пробив.

ДНК извлича ред еволюционно, чрез мутации и отбор. Мозъкът извлича ред поведенчески, чрез проби и селекции.
Гъвкавост

Гъвкавост или пластичност и еластичност на мозъка е сравнително нова за неврологията сфера, оспорвана, трудно признавана и сега вече призната група от факти, експерименти и обяснения. На този феномен е посветена книгата на Норман Дойджи Невероятният мозък (Norman Doidge, 2007). В съвременната неврология излизат все повече публикации върху мозъчната пластичност. Тя, както се оказва, може да стигне невероятни мащаби.

Една пасивна част от кортекса, проецирала усещанията от загубена ръка, се „завзема” от съседни функционални части на кортекса, в случая – от картата отговаряща за лицето, и пациентът усеща дразнения по лицето при стимулиране на прекъснатите нерви на ръката. Статия в Nature от 1986 описва експеримент още от 60-те години, с апарат, който помага на слепи по рождение хора да виждат. Всички имат повредени ретини. Това става чрез постепенно обучение и мозъкът се приспособява, като зрителната кора се научава да обработва осезателната информация. Едно сетиво заместило друго. (Дойджи 2007, 22-23) В книгата са описани и много други експерименти с трансформации, по-точно функционални размествания, които компенсират или заемат мястото в кортекса на нефункциониращи рецептори и части на него.

Тази функционална замяна потвърждава хипотезата за експанзивен и адаптивен ресинтез. Всяко повторение е експанзивен ресинтез с тенденция да се използва максимално количество кортекс и да се заменя нефункционален кортекс с функционален. Просто мозъкът извлича информация, един плаващ ред в средата, по всички възможни начини. Разбира се, генетично начините са общо взето предопределени от еволюцията, която е развила специфични сетива.

Такива факти демонстрират универсалността на кортекса – наистина строежът му е почти едноформен за различните сетива и части на тялото. Изключение е моторният кортекс.

Пластичността е причина и на оформянето и фиксирането на навици. Веднъж прокарани, невронните пътища се следват инерционно до принудителна промяна, както човек, който се спуска по склон със ски и използва следите от предишните спускания.

Наистина всеки път спускането малко се различава от предишното и така невронните мрежи и пътища, които се активират, се променят незначително или по-значително при принуда.

Това, което прави мозъкът при бозайниците, не е по-различно от клетъчни структури при видовете без нервна система и при едноклетъчните. То е: оцеляване, интелигентно поведение за оцеляване в променлива среда, запазване на живото състояние при непрестанен поток на ентропията.

Аномалии във функционирането на кортекса при цивилизования човек. Аномалиите, причинени от цивилизования живот, се коренят в коренни различия на средата, която от естествена е трансформирана в изкуствена. Вместо в привична биосфера на определено място на Земята, където Хомо сапиенс ловува и събира храна, борейки се за живот с други видове и съперници от същия вид, е създадена среда от артефакти, които опосредстват жизнения цикъл.

Вместо да използваме ръцете си за хващане на оръжия, както правят това ловците – нашите предци, ние удряме клавиши на компютри, въртим волана на автомобил, работим с електронни устройства, държим прибори за хранене. Това определя едно недостатъчно и деформирано натоварване на ръцете и на мозъчната карта, отговаряща за операциите с ръце.

Вместо да използваме краката си, за да бягаме, преследвани от врагове или преследвайки жертви, ние ги използваме за натискане на педали на автомобили, за извървяване на разстоянията от жилището до колата и от колата до работното място.

Вместо да използваме очите си, за да разпознаваме детайлите и промените в биологична среда, пълна с естествени видове – врагове, съюзници, жертви, вместо да регистрираме малките промени, които определят нови движения в процеса на лова или събирането, ние използваме очите си за четене, за разпознаване на знаци и символи, за наблюдаване поведението на сътрудниците си и близките си. Вместо да ловуваме, ние печелим пари, за да си купуваме храна. Преяждането поради изобилието от храна за потребителя в нашата цивилизация е масово.

Начинът на живот е деформиран спрямо генетично фиксираният за милиони години еволюция. Това не може да не създаде деформации във функционирането на тялото, на мозъка и специално на кортекса.

Компенсациите срещу това деформиране могат да бъдат: спорт, разходки, планински туризъм. Те са реални компенсации, защото връщат мозъка заедно с цялото тяло към генетично естествената активност.

Компенсации са и изкуствени стимуланти като алкохол, тютюн, наркотици. Всичко това води до типични за съвременните хора болести на двигателния апарат, на сърдечно-съдовата система, и най-вече на централната нервна система. Ние ставаме пасивни, лениви, неспособни за бързи реакции и за физическа активност в естествена среда. Това е режим на работа на кортекса, който е силно различен от генетично програмирания.

Затова цивилизацията от съвременния тип неизбежно и постоянно се дестабилизира от ненормалния ни начин на живот като биологични индивиди. В крайна сметка тази ентропия ще достигне максимума си, отвъд който животът на Хомо сапиенс в големите градове ще стане невъзможен.
Библиография

Calvin, W. & Ojeman, A 1980, Inside the Brain: maping the Cortex, Exploring the Brain. New Americal Library (electronic Word copy).

Churchland, PM 1995, The Engine of the Reason, the Seat of the Soul, MIT Press, Cambridge.

Damasio, A 1994, Descartes Error: emotion, reason, and the human brain, Avon Books, New York.

Damasio, A & Damasio, H 1996, ‘Making Images and Creating Subjectivity’, The Mind-Brain Continuum: sensory process, MIT Press, Camridge, Boston, pp 19-28.

Gibson, J 1986, Ecological Approach To Visual Perception, Hillsdale, New Jersey-London.

Grosberg, A (ed.) 1987a, The Adaptive Brain I: Cognition, Learning, Reinforcement, and Rhythm (Volume 43 in the North-Holland series Advancesin Psychology), Elsevier Science Publishers B.V., Amsterdam, New York, Oxford, Tokyo.

Grosberg, A (ed.) 1987b, The Adaptive Brain II: Vision, Speech, Language, and Motor Control, Elsevier Science Publishers B.V., Amsterdam, New York, Oxford, Tokyo.

Grosberg 2012, „ART: How a brain learns to consciously attend, learn, and recognize a changing world”, Newral networks, vol. 37, pp. 1-47.

Hawkins, J 2004, On Intelligence, Times Books, USA

Hoffecker, J 2011, Landscape of Mind, Columbia University Press, UK

Llinàs, R 2001, I of the Vortex. From Neurons To Self. MIT Press, Cambridge.

Llinás, R & Churchland, PS (eds) 1996, The mind-brain continuum: sensory processes. MIT Press, Cambridge.

Marr, D 1982, Vision, W.H. Freeman, San Francisco.

Minsky, M 2006, The Emotion Machine. Commonsense Thinking, Artificial Intelligence and the Future of the Human Mind, Simon & Schuster, New York-London-Toronto-Sydney.

Kaas, J 2005 (ed.), Mutable Brain: Dynamic and Plastic Features of the Developing and Mature Brain Brain Plasticity and Reorganization, v1. Harwood academic publishers, (OPA (Overseas Publishers Association) N.V.

Palmer, S 1999, Science of Vision, Photons to Phenomenology. MIT Press, Cambridge.

Sengupta, В, Stemmler, M, Friston, K 2013, “Information and Efficiency in the Nervous System. A Synthesis”. Computational Biology, July 2013, Volume 9, Issue 7, 1–12.

Герджиков, С 2008, Философия на относителността, УИ „Св. Кл. Охридски”, София

Герджиков, С 2010, Формата на човешкия свят, Изток-Запад, София.

Герджиков, С 2010, Светуване, Изток-Запад, София

Герджиков, С 2010, Формата на човешкия свят, Изток-Запад, София.

Дойджи, Н 2009, Невероятният мозък, Изток-Запад, София.

Люцканов, Р 2008, Теоремата за непълнотата, София, Изток-Запад

Пинкър, Ст. 2007, Езиковият инстинкт, Изток-Запад, София.