|
Тема |
Re: Възможности на оптичните прибори за наблюдения [re: zizoUFO] |
|
Автор |
FlLERO99 (оптически пост ) |
|
Публикувано | 17.06.22 22:32 |
|
|
В отговор на:
Чудесна таблица. Благодаря много - качих си я в pcloud /виртуален клауд/.
Много е труден балансът между увеличение и здрително поле. Самолетите се виждат с просто око - не винаги, зависи от метеорологичните условия.
Другото е телескоп 120х на 36 000 км/20 метра , това означава ли , че на 100 000 км. няма да може се види обект който е 10 метра. Може би тук зависи резолюцията на самия уред.
Ако имаме телескоп /максималното увеличение на оптичен уред е два пъти колкото е диаметъра на оптичното стъкло/огледало/ 60мм. (60 x 2 = 120) няма да се вижда хич добре , ако е нощ, но ако имаме уред с 180 или с 200 мм. апреатура при максимално увеличение 400 ще се вижда чудесно дори вечерта.
Другото е таблицата предполагам ,че става дума за дневни наблюдения или и за нощни , като цяло ?
Според тази таблица можеш да видиш самолет с дължина или размах на крилата 60 метра до 100 км пряка дистанция с невъоръжено око.Например <Боинг-747> е размах на крилете 59,64 m.Подхождам с известни резерви към данните в тази таблица конкретно дали може с телескоп с увеличение 120х на 36 000 km което е повече от геостационарна орбита да видиш обект с големина 20 метра.Също до колкото вече имам към 1030 редовни наблюдения и огромен опит тези данни в тази таблица са валидни когато обекта се вижда точков, ако искаш да го видиш по голям с детайли трябва да увеличиш двойно данните, например на 100 км дистанция и телескоп с увеличение 60х според таблицата най малкия видим обект е 1 метър, аз казвам 2 метра.А на 100 000 км забрави да видиш обект с големина 10 метра през какъвто и да е телескоп.В разговор с един приятел маниак на бинокли и далекогледи той ми каза, че за да се видят в детайли остатъците от американското оборудване на Луната от Земята трябва телескоп с апертура 80 метра.А резолюцията ъглова и линейна е страшно важна.Тази формула 1 към 2 за рефлекторите й нямам вяра защото на моя 90 мм максутов-касегрен кристално ясното изображение е някъде до 67х, за самолети до 100х, за наземни цели до 110х и вече на 150х нямаме нормално изображение и на 180х има големи размазвания и остър недостиг на светлосила.Всъщност това е коефициента за максимално увеличение на рефлекторите, за рефракторите е 1 към 1,5.Тоест с 60 мм рефрактор се следва, че максималното увеличение може да се надуе до 90х, но и в двата случая и за рефлектор и за рефрактор даже и триплет за да се постигне това трябва много висока резолюция която означава над 6 ланда шлифовка на обектива, а това струва много скъпо за изработка.За протокола ЗРТ 457 М 30-60х70 има резолюция някъде около 1,86 ъглови секунди и е вероятно е шлифован около 6 ланда което не е малко.Говорят, че доста от китайските зрителни тръби били 4-ландови.По принцип оптичните уреди с най висока ъглова резолюция са биноклите от края на 19ти и началото на 20ти век защото са ги шлифовали ръчно, отдавна сега шлифовката е на машини.За да имаш надапертуриране на даден телескоп според руснака Сергей Зависляк който има сайт за модифицирано ЗРТ 457 М и някъде преди 18-20 години имах контакт с него по ел.поща трябва вечерно време около звездата която наблюдаваш да има светлинен ореол.Но моите персонални изисквания към качеството на изображението са толкова високи, че не приемам картина и със средно качество, а само такава с много високо качество и шансът да жертвам остротата, детайлите и изходния лъч на изображението за сметка на по голяма увеличителна сила са много малки.Единствения прибор през който сериозно съм го правил е Celestron C70 Mini-MAK 25-75x70.Някак си с този малък максутов-касегрен ми се вижда добра идея на толкова малко тегло и обем увеличението да се вдигне над 60х към 70х с голямо отстъпление откъм острота, детайли и изходен лъч който е втория компонент на светлосилата.
В таблицата преди всичко става дума за наблюдения от спътници в орбита на наземни цели на Земята през деня.От там се вадят физичните пропорции при хикс увеличение и хикс разстояние кой е най малкия обект който по принцип може да се види ден и нощ.
Въпросът за баланса между ширина на зрително поле и увеличение е много деликатен защото ако НЛО прелети бързо над 2 ъглови градуса в секунда по небето и си с мощен, силен и тежък телескоп с мудно управление има голяма опасност изобщо да не захванеш НЛО в зрителното поле даже и за момент.Имах подобен случай на 29ти октомври 2000та година със зрителна тръба PZO L 40x64 на собствена тринога и много ярък над -3 звездна величина обект който летеше много бързо вероятно над 1,5 ъглови градуса в секунда и през тази зрителна тръба която има по широко зрително едва едва успях да вкарам обекта в зрителното й поле.Има широкоъгълни окуляри които струват по 300-400 долара и те оправят нещата.
|
| |
|
|
|