Зачетох се тук и ще споделя преживяното от мен през 1993 година, когато и да е и мало някакви мобифони, не са били по джоба на обикновен данъкоплатец като мен...

Намирах се около Костенурката в троянския балкан, на път Амбарица-Рай.
Бях сам(оттогава никога вече).
Седнал бях да се храня на един камък облегнал се на друг по-висок и тъкмо режех сланината, почувствах силна болка, като ожилване от оса малко над лакътя. Обрящайки се видях и змията, на цвят тъмнокафява. Дали беше усойница или пепелянка не зная-не знаех тогава че пепелянките имат рогче и не обърнах внимание.Приемаме, че е била усойница, понеже се намирах на около 1950м надморска височина.

Та змията се беше спуснала по големия камък, на който се бях облегнал и на който явно се е припичала, на дължина да е имала максимум 50см.
(Ето че не е избягала от мен, а ме е нападнала директно, така че не разчитайте, че змиите винаги бягат)
От яд и от страх естесвено първото нещо беше да си отмъстя и и размазах главата с един камък. За дезинфекция на раната имах само домашна сливова.
Не съм превързвал ръката, просто хванах багажа и реших колкото се може по-бързо да бягам към хижа Плевен(да си призная, не знаех откъде а и ме беше страх да се спускам аварийно към хижа Левски, знаете какви пропасти са в този район.

След около час бързо темпо ръката ми се наду доста и започна да ме боли, а на първата урва вр. Саръкая усетих неразположеност, световъртеж и силно сърцебиене. Едва вървях нагоре по баира, спирах на всеки 15 метра, макар че съм трениран и не се задъхвам никога. По едно време ми прилоша и ми се подкосиха краката, след около минута се осъзнах, облян в студена пот-очевидно шок от спаднало кръвно налягане. За щастие имах много вода.

2 часа и половина след инцидента бях на Млечния Чал и реших да не губя време и да се спусна директно по зимната маркировка към Плевен.
Залитайки напред-назад се заспусках, общото неразположение като по чудо беше преминало, само ръката продължаваше да се надува и да боли.
И тогава дойде най-лошото-в припряността си (за щастие в долната част на баира) стъпих накриво и си изкълчих крака.
Не питайте как съм се дотътрал до хижата-само аз си знам.

На хижата имаше група ученици и още една групичка (2 мадами и трима младежи). С учениците имаше и една медицинска сестра, която ми проми раната, превърза ми крака и и ми даде някакви противоалергични и обезболяващи.
После се обадих на брат ми в Троян, който пристигна с колата около 11 вечерта и подпирайки се на него и друг наш познат, за около 2 часа докуцукахме до м. Мазането, където беше оставил колата. (до тогава бях лежал в хижата под грижите на младата мед. сестра) и дори в това положение познайте какви мисли ми минаваха, като се въртеше около мен и и гледах прашките, които прозираха под панталона и.

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите