|
Да започнем с въпросната красавица Пепелянката (Vipera ammodytes ).
Ето я на картинка:
[image]http://www.bspb.org/gallery2/main.php?g2_view=core.DownloadItem&g2_itemId=7371&g2_serialNumber=2&g2_GALLERYSID=51f162826aa76f59d15280f3cc04e2ed[/image]
Пепелянката (Vipera ammodytes) е най-широко разпространената от нашите отровни змии. Достига на дължина до 80-85 cm, изключително рядко повече. На цвят е бежово- до светлокафява ("пепелява") с тъмна зигзаговидна ивица по гърба. На върха на предносните щитчета има специфичен израстък ("рогче"), по което много лесно се разпознава. Макар и много рядко, се срещат и безроги пепелянки. У нас са разпространени два подвида - типичен, или номинатен подвид (V. ammodytes ammodytes) и средиземноморски подвид (V. a. meridionalis). Първият е с оранжево оцветяване на долната повърхност на върха на опашката, а вторият - със светлозелено до жълтеникаво-зелено. Последните изследвания показват, че у нас не се среща подвидът V. a. montadonii, за който по-рано се е смятало, че също обитава нашите земи. Пепелянката е топлолюбива змия - среща се до 800-1000 m надморска височина (рядко по-високо) по открити, каменисти, припечни места, обрасли с храсталаци и обикновено с достатъчно подземни дупки за укрития. Храни се главно с гризачи. Пепелянката не снася яйца, а е живораждаща - ражда средно от 4 до 8 малки. През зимата изпада в летаргия и прекарва ниските температури в подземни укрития, често по много индивиди заедно. Пепелянката хапе само при самоотбрана (при неволно настъпване, при опит за улавяне). Тя не се смята за смъртоносна змия, но тъй като чувствителността на различните хора към отровата е различна, в случай на ухапване се препоръчва незабавно да се потърси медицинска помощ.
Друга отровна змия е усойницата.
Усойницата (Vipera berus) е отровната змия с най-широко разпространение в Европа. Среща се от Средиземноморието до Полярния кръг, а отделни индивиди са намирани даже зад Полярния кръг. Тя е изобщо най-студоустойчивата змия (а може би и влечуго) на земята. У нас във високите планини често се среща до 2500 m н.в. (в Рила е намирана на 2700 m). Достига на дължина до 70-80 cm. На цвят е сива до кафеникаво-сива, с характерни ромбовидни тъмни петна по гърба, по които лесно се познава. У нас се срещат номинатният подвид (Vipera berus berus) и т.нар. "босненски" подвид (V. b. bosniensis), а в Стара планина и Пирин – една меланистична форма (с лъскавочерен цвят), на която някои зоолози дават статут на подвид (V. b. prester). Усойницата се среща у нас главно в планините над 700-800 m н.в., но отделни индивиди са намирани и по-ниско. Храни се главно с дребни гризачи, а малките змийчета – и с насекоми и червеи. Усойницата е живораждаща и дори има зачатък на плацента, което дава основание на зоолозите да я смятат като една от еволюционно най-развитите змии. При среща с човек винаги се опитва да избяга, а при невъзможност да се скрие заема отбранителна поза. Хапе само при самоотбрана (при настъпване, опит за улавяне и др.). Не се смята за смъртоносна змия – по думите на известния наш херпетолог Владимир Бешков: “документиран смъртен случай от ухапването й у нас няма”. Все пак, в случай на ухапване е добре да се потърси медицинска помощ.
Отровна змия е и каменарката( Аспида, каменарка - Vipera aspis )
Планинска змия която се среща и на повече от 2600 м надморска височина. Предпочите топлите места и обитава една и съща територия през целия си живот. Предпочитаните местообитания са сухите, каменисти склонове или открити планински ливади. Прекарва зимния си сън в скални процепи, пещери или подземни кухини. Появява се отново към Март - Април и се чифтосва. Женската ражда 4-18 живи малки, дълги около 18-20 см в края на лятото. Те се хранят в началото с гущери и насекоми, но възрастните индивиди се хранят предимно с малки гризачи. Полова зрялост достигат след 4 години. Аспидата е дневно животно и е активна целодневно през пролетта и есента, но прекарва горещите летни жеги скрита под камъните. Vipera Aspis Aspis нормално е кафява на цвят със тясна зигзагообразна шарка на гърба. На дължина обикновенно е между 60 и 80 сантиметра.
Относно ухапванията....
При ухапване от змия на кожата се виждат две кървавочервени точки. Особено опасни за човека са ухапванията от пепелянка и усойница.
Признаците на ухапване са:
силна болка на мястото на ухапване, оток, който може да обхване целия крайник,
отпадналост,
главоболие,
чувство на страх, гадене, повръщане,
затруднено дишане,
ускоряване на пулса,
спадане на артериалното налягане.
Първата долекарска помощ се състои в следното:
1. Над ухапаното място се прави пристягаща превръзка;
2. Раната може да се изстиска веднага след ухапването за да излезе част от отровата; Не разрезвайте раната с нож, както ни учеха преди - съвременните доктори напълно го отричат.
3. След това раната се превръзва с марля или кърпа, напоени със спирт или амонячна вода;
4. Крайникът се обездвижва, тъй като движението усилва резорбцията на отровата;
5. Върху превръзката на раната се поставя лед ако има.
Пострадалият незабавно се транспортира до медицинско заведение за по-нататъшно лечение, включително и инжектиране на противозмийски серум.
Противозмииски серум също трябва да се използва само с лекарска намеса, защото също може да доведе до много тежки резултати - преди използването му се правят изследвания за алергии и др.. за които хората си нямат и идея че може да ги имат. Освен това серума не е еднакъв за всички змии, трябва да се установи какъв точно да се използва.
Това намерих за момента из нет-а.  
|
Змии и змийчета... [re: re4en]
