Ех, ама сте теоритици, беее....
"Трябва, или не, да си ходиш (според мен караш) с велосипеда" беше единствената алтернатива за бързо слизане към града. Никой автомобил не можеше да дойде до горе за краткото време, за което ние слязохме на половината разстояние. Бях се обадил на приятел, живеещ възможно най-близо, но трябваше да го пресрещнем. Да, дори не го дочаках, а спрях кола на стоп, защото нещата се влошиха. Естествено, че знаех, че забързването на кръвообръщението може допълнително да усложни нещата, но нямахме време за губене.