Въпреки голямото закъснение не мога да не споделя, че предизвикахме ухапване от усойница.
21.май.2006 г. Бяхме на Витоша, на поляната пред х. Еделвайс. Приготвихме се да тръгваме и тогава видяхме змийчето. Естествено, другаря ми реши да я снима! Не стига, ами и да я хване поиска. Клъвна го. Снимахме я, пусна я и тя си отиде. Мъничка такава, 35-38 см. някъде. Поизстиска раната, изми я с вода, дори и не го стегнахме. Кой да мисли, че това малко животинче ще направи такава голяма беля. Подкарахме си велосипедите по камъните надолу, ще ходим в Пирогов за всеки случай. На Златните мостове почна да се оплаква, че му изтръпва устата. Викам давай по-бързо, че май не е на добре работата. На поляната над телевизионната кула (Малинажа) както караше му призля и започна да повръща усилено. Устните и езикът му бяха подути зверски, целия се изпоти, побеля. Звъннах на ПСС, но се оказа, че телефона е неактуален. Веднага се обадих на приятел да дойде с кола, а ние продължихме към шосето, водещо до ТВ кулата на Копитото. Там положенито се влоши още повече, заболя го корема и започна да обръща очите. За късмет мина автомобил, чийто шофьор се съгласи да го закара в болница.
Последва Военна болница, шокова зала, серуми, една седмица на системи и още толкова антибиотици на таблетки. Лекарите казаха, че ако сме закъсняли още половин час е можело да стане и още по-страшно.
Вчера вече е карал до Момина скала и надолу, т.е. добре е!
Изводите са много! Това е най-голямата глупост, която съм правил в живота си! Винаги съм уважавал природата и дивите й обитатели, но не знам кой дявол ме накара да насърча тормозенето на клетата животинка.
Обещавам - повече няма да правя така!
Поздрави на всички!