Наистина по-нагоре съм написал, че ще постна това, което преди съм откопирал от стари дискусии и линкове. Не че още не съм се прибирал у нас, но си спестих една такса за интернет за през предния месец. Предполагам, че вече сигурно ми е пуснат, но тази информация само ще потвърди противоречивостта да различните източници.
От раницата ми не излиза една книжка за оказване на първа помощ при различни ситуации. За жалост вегетативната ми нервна система е така устроена, че дори и прочитането на тази дискусия може да ми коства не малко усилия в определени моменти, когато не противодействам достатъчно на въображението си. С една дума мисълта за кръв и инжекции ми е противопоказна, така че надявам се да не се налага прибягването до инструкциите описани в ръководството, ама все пак си го нося.
Мисля, че урбазон е желателно да се носи, особено в райони, за които се предполага, че са змиярници, а също и за по-дългите походи. Най-добре постоянно да си присъства в аптечката. Струва ми се, че срокът му на годност е доста продължителен и не зависи от условията на съхраняване, защото е в прахообразно състояние, в ампула, а във втора такава е смесителят, (ако не бъркам от дестилирана вода), с който се разтваря непосредствено преди приложението му. Ампулите са с различен обем, а дозата би следвало да се определи в зависимост от случая: ухапвания на насекоми и в какво количество са те, как реагира организма, или пък при ухапване на змия.
Приложението: и за него стана ясно, че е или венозно - за по-бързо действие или мускулно. Това по принцип, а дефакто тук ме е мястото да спомена една мисъл, която ми се е запечатала от стари дискусии, а именно:
, без човек да е медицинско лице или много наясно какво точно прави, то има право да експериментира само върху себе си
Макар и перефразирано, то определено венозната инжекция не е шега работа, особено пък в стресова ситуация. Затова вероятно, най-правилното решение е урбазонът да се приложи от лаици в полеви условия - мускулно. Мен са ме инструктирали за мястото, а и по-късно, когато са ми слагали, е било в задника - на около един показалец дължина измерено от горния, заден край на тазобездрената кост, в посока назад и леко надолу. (Сигурно тук интересен казус за точното местоположение би представлявал въпросът - Какво се случва ако си с много дълги пръсти и малко и стегнато дупе? ) Безспорно е най-добре всеки предварително да си направи консултации с медицинско лице за нагледен инструктаж. Останалото е замах и творчество и не малка доза кураж. Може да се драсне с химикалка малко кръгче или х-че, което да се цели, но за да стане работата не трябва да се подхожда плахо и боязливо, а рязко с удар. Така съм наблюдавал хора сами като си слагат на себе си инжекция, а на мен като ми се наложи веднъж по спешност в монтанската болница, честно казано, това сигурно е било последното нещо, на което съм се стремял да обърна внимание. Удариха ми няколко урбазона в края на юни 2004 г., поради множество ухапвания от различни хвъркати гадини по границата из Северозападна Стара планина. Макар и да не е установена засега алгергия към нищо и да бях изпил профилактично някое и друго хапче алергозан, от тези миниатюрните, то така се бях докарал, че почти не ми бе останало мястото по крайниците, където да не съм наръфан. 2-3 дни се хилех ама като ми отекаха краката, така че да не мога да си закопчавам и сандалите и ми стана като топузи не ми бе весело. Послушах приятелката, с която бях и слезнахме малко след Копрен на Чипровци и от там на гости при приятел в Монтана. После след трудно убеждаване все пак се съгласих да ме открат до Бърза помощ. Макар и да бе отминало известно време все пак това бе правилно решение, пък ни позволи да си продължим и похода, но вече из ниското по забележителности, а после в Рила.
Сигурно пак се поотплеснах, но действително смятам, че няколко ампули урбазон трябва да присъстват в аптечката. Скъпи са вярно. Тези дето ми ги поставиха бяха останали от спонсорство на свищовската болница, за минаването ми на Ком-Емине през 2003 г. И серум можеха да ми осигурят, но след няколко разговора със лекари успяха да ме убедят в нецелесъобразността, а дори и опасността от използването му просто ей така.
Научавам по-долу, че препаратът е спрян от производство, а аз бих искал да си закупя. Ще проучим за заместители. Нека, който знае също да сподели.....
|