|
Тема |
Re: чиклит [re: xakepxakep] |
|
Автор |
Rasheda (rightly guided) |
|
Публикувано | 07.06.13 10:36 |
|
|
Според мен от немалко значение е и връзката между редактор и преводач. От друга страна, ако редакторът познава лично преводача или поне знае името му, съществува опасност да не бъде съвсем безпристрастен - било поради симпатия, антипатия или някакви други емоционално натоварени причини. Това са деликатни моменти в работата на творчески личности. Представете си, например, че четете произведение или превод от известен, наложил се автор /преводач. Самото име на автора по някакъв начин влияе върху възприятието на произведението / превода. И обратно. Неслучайно се признават авторски права върху превода. Авторски!
По-долу е даден кратък пример за превод, който би могъл да бъде критикуван или хвален взависимост не само на лингвистични, но и на екстралингвистични фактори. Аз лично изпитвам смесени чувства - респект към преводачката, а същевременно съжаление, че преводът често се отклонява недопустимо от оригинала и че се е изгубило най-ценното: неподражаемо нежната английска ирония, мекият английски сарказъм, изразени чрез т.нар.understatement (омаловажаване на критиката). Не знам дали българският език може да изрази точно тези нюанси на английския. Боя се, че аз самата не бих могла да го сторя и никога не бих се осмелила да връзвам кусури на преводите на Жени Божилова.
‘My dear Mr. Bennet,’ replied his wife, ‘how can you be so tiresome!’
– Слушайте, мистър Бенит, – вдигна глас жена му, – започвате да ме ядосвате
She was a woman of mean understanding, little information, and uncertain temper. When she was discontented, she fancied herself nervous.
Беше жена неразбрана, невежа и капризна. Всяко недоволство отдаваше на болните си нерви.
|
| |
|
|
|