"пътят му е (1) застлан с рози, без бодлите (2) много внимателно избран и застрояван в последствие."

Почти съм склонен да се съглася, но само "почти" - за да бъде застлан пътя му с рози, без бодлите трябва:

1) някой да се промъкне в тъмната нощ (особено активна част от денонощието В Анкх-Морпорк и то за такива, които НЕ искаш да срещаш, още повече на ТЪМНО) и да обере някоя розова градина като внимава за пазачи, кучета, спокойно лежащи си гребла в тревата, които бързо се изправят и толкова е сигурно, че дръжката ще е към носа ти, колкото че стрелката на компаса винаги сочи север;
2) някой (може "някой" от точка 1) или друг) трябва да махне бодлите като се стреми да не ги оставя в пръстите си или други части на тялото;
3) някой (може би този от 1) или онзи от 2), а може и да е все един и същ) трябва да му застели пътя с рози и то малко преди да мине Керът по него, че то в Анкх-Морпорк надали нещо може да се задържи на пътя по-дълго от 3-4 минути

Та въпросът е: "Кой е този някой?"
А МОЯТ отговор е: "Капит Керът Айрънфаудерсон."

Точка по въпроса!... т.е. "."

А за това, че въпросният път (онзи със скопените рози) е внимателно избран и застрояван в последствие:

Ами ако не си избереш внимателно път - не се знае къде ще отидеш и кога, ако изобщо пристигнеш. Т.е. този, който е тръгнал към Никъде, обикновено стига там. А Керът иска да отиде някъде и съответно си е избрал внимателно пътят до там. Елементарно, о дългоухи! А за това, че бил "застрояван в последствие" - ами като няма такъв път до Там, където искаш да отидеш, а ти си Млад, Инициативен, Упорит и Неустрашим, ще си го построиш САМ или ще намериш НЯКОЙ да ти го построи - изборът си е ТВОЙ!

Абе, печатари...... Какво да ги правиш..... Прати им Амирлин да им обясни това-онова за стените и разпарчатосването им...

^____^ Остани си със здраве и дано скоро да ти върнат свръхнагънатия мозък, който уж си имал, но сега си го дал на заем...

Vulnerant omnes, ultima necat!