СЛУЧВАНЕ НА БУТАФОРНИТЕ КРЕПОСТИ
Благороден е замисълът на Оперативната програма за регионално развитие (ОПРР) на Европейския съвет. Дава възможност на регионалните ръководства да създадат условия за развитие на местните икономики. Реставрират се и се социализират археологически обекти, от което се очакват развитие на културния туризъм и приходи в общинските бюджети.
В България обаче от няколко години започнаха да се чуват критични гласове относно начините, по които се осъществяват изброените дейности. Нещо повече - появиха се мнения, че е по-добре Европейският съвет да замрази парите по тази програма. Развихри се полемика. Основни поддръжници на ОПРР са държавната и местната власти. Опоненти и пледиращи за спиране на фнансирането са представители на научните среди, пряко свързани с множеството интердисциплинарни експертни общности, ангажирани към процесите на проучване, консервация, експониране, поддържане и социализация на културно-историческото наследство.
Критиките се основават на неправомерното според научната общост възстановяване на археологически обекти в хипотеза при пълно потъпкване на законите на българската държава за културното наследство. Основават се и на несъобразяването на българските власти с международните нормативни документи, които България е ратифицирала. Резултатът от това е подмяната на автентичността на паметниците. Не са малко случаите, в които и запезени оригинални археологически структури се заличават от надстрояванията и всъщност се унищожават. Освен това не се спазват законово установени принципи, а именно:
- Археологът проучвател не получава място в екипа, подготвящ архитектурния проект за реставрация.
- Под натиск на регионалните ръководства често се осъществява идейният архитектурен проект, което е недопустимо. Добросъвестните архитекти при такива случаи се отказват от авторство, но винаги се намира някой от водещите архитекти, който прави компромис в интерес на всеобщото облагодетелстване, под предлог, че се гонят сроковете за усвояване на средствата по ОПРР.
- Присъствието на наблюдаващ археолог по време на цялостните консервационно-реставрационни работи е чисто формално, само по документи.
- За увеличаване процента за „усвояване” на европейски пари се прибягва до наемане на неквалифицирани, ниско платени работници, които при липсата на наблюдаващ археолог нанасят вреди.
- Ориганалните структури, доколкото са запазени, не се маркират, за да се отграничат от новото строителство - недопустимо в областта на реставрацията нарушение.
За съжаление описаният вандализъм намира подкрепата на широката общественост благодарение на умелото манипулиране на нейнните представи. Експлоатира се тънката националистическата струна, на която периодично се изсвирват мантрически композиции за величието на българската цивилизация, която щяла да стане още по-велика, ако всяко градче и паланка „реставрира” (разбирай „дострои до зъбер и керемида”), па макар и в съвършена хипотеза археологическите останки, които бездруго са в землището им. В архивите на Националния институт за недвижимо културно наследство (НИНКН) са регистрирани 40 000 (четиридесет хиляди) археологически обекта на територията на България.
Няколко определени екипа строителни предприемачи, сдобили се с лиценз да извършват реставрационна дейност, ревностно обикалят по общините и подшушват на този и онзи кмет, че е добре да кандидатстват за пари по ОПРР и да си „реставрират” византийската казармица и че като надойде „културният турист”, ще потече рогът на изобилието. Подшушват, разбира се, и за проценти от европарите, които в процеса на „реставрационните” дейности ще могат да си поделят. В схемата за поделянето на европарите участват, естествено, и служители на Министерството на регионалното развитие и благоустройството, както и служители на Министерството на културата, органът, който одобрява архитектурните проекти за осъществяването на „реставрацията” на византийската казармица. Архитектурните проекти от своя страна се изготвят от архитекти, които са в неразривна връзка с предприемачите, за които по-горе стана дума, и са няколко за цялата страна. Те също получават своите проценти... Обществена тайна е, че между 50 и 80 % от европейските средства не се използват по предназначение.
Представителите на научните среди, пряко свързани с експертните общности, ангажирани към процесите, свързани с отношението към културно-историческото наследство, които са противници на описаната схема основно поради факта, че един от страничните й ефекти е вандализирането на българското културно-историческо наследство и подмяната на неговата автентичност, нееднократно са сигнализирали европейските комисии за този проблем. Рутинният отговор на европейската администрация е, че от документите, с които българската държава се отчита пред европейските си партньори такъв проблем не прозира. Да, за съжаление не прозира този проблем поради капацитета на всяка държава да манипулира документацията и поради конфликта на интереси, в който тя попада – Държавата изпълнител да бъде контролирана от Държавата контрольор... Последното е и причината в този материал да не можем да посочим с документи конкретни данни за злоупотреби, въпреки че сме имали множество разговори със строителните изпълнители на проектите, които са споделяли своите наблюдения, но не разполагат с доказателствена документация или отказват да бъдат цитирани.
Като оставим настрана унищожаващата автентичния паметник хипотетична възстановка, условие без което не можем да говорим за научна реставрация, следи и доказателства за неправомерните действия по технологиите за „реставриране” на археологическите паметници остават и лесно могат да бъдат установени. Видимо е, че се използват бетон и арматура, които се тапицират с ерзац имитации. Материалите, които се използват и за които във всички проекти е изрично вписано, че трябва да съответстват на тези, използвани в оригинала, не само че нямат нищо общо нито с предписаното, нито с оригинала, ами са и от възможното най-ниско качество. Независимо от това документално се отчита употребата на висококачествени и скъпи материали, злоупотребява се и с количествата. Ето как се случва това:
„При започване на работата основният строител елиминира носителя на правата за намеса в паметниците по ДЗЗД, като му заплаща очакваната негова „чиста” печалба, с условие да не му се меси по-нататък. Подгласният партньор е „мераклия” за извършване на всичко по обекта и сключва допълнително споразумение, с което се задължава да осигури „чиста” печалба на основния строител (да речем, 50% от цялата сума за изпълнение на договора с възложителя, отпускана от управляващия орган на оперативна програма „Регионално развитие”). Подгласният партньор е подкрепян от политически лица срещу съответния „пай”. С останалата част от баницата нарочно сформираното за целта дружество по закона за задълженията и договорите (ДЗЗД), в което фирмата, приносител на правото за работа по паметници на културата подхранва възложителя и строителния надзор. Като поддръжници на строителя - обичайно това е нарочно сформирано за целта дружество по закона за задълженията и договорите (ДЗЗД)) - и строителния надзор са директорът на Главна дирекция „Инспекторат за опазване на културното наследство” в МК и архитектът, които са съпрузи (в конфликт на интереси). Подгласният партньор е в близки отношения с заместник-министър на МК и Божидар Димитров (демонстративно разхождани от подгласните партньори на основния строител до обекта). При това положение на фигурите от подгласните партньори на основния строител се извършват следните нарушения - отклонения от одобрения проект: грубо рушене на автентичната археологическа структура в отсъствие на компетентни и квалифицирани реставратори, подмяна на предписаните строителни материали за КРР с други, предназначени за друга употреба. От една страна, се фалшифицират декларации за съответствие. От друга - материалите не се доставят директно от легален производител на строителните материали (със изискваното качество) или негов посредник за страната, а документално се превозват от:
1) Италия през фирма на дъщерята на подгласния партньор в Лондон и през посредник-доставчика (свързана със строителната фирма за претакане на ДДС), като се осребряват от основния строител по коренно различна цена от първоначалната;
2) Турция през посредник доставчик (свързана със основния строител фирма за претакане на ДДС), в Полша т.н., достигайки също коренно различна цена от първоначалната за продукта.
И при 1), и при 2) крайната стойност, осребрявана от управляващия орган на оперативната програма „Регионално развитие” през възложителя е в пъти по-голяма от първоначалната. Разликата захранва всички по сивата политическа верига нагоре.
Материалите са доставени от легален производител на строителните материали, но НЕ съответсващи на изискванията. Строителят представя фалшифицирана декларация за съотвтствие на строителния надзор, който от своя страна я съгласува.
Авторският надзор установява контакт с производителя на строителните материали (легални, но НЕ съответсващи на изискваното качество) в Турция, откъдето удостоверяват, че там не произвеждат материали, които да отговарят на предписаните по проекта качества. Авторският надзор разкрива и фалшифицирането на декларацията за съответствие на материалите, представена от строителя (нарочно сформираното за целта дружество по закона за задълженията и договорите (ДЗЗД)) и съгласувана от строителния надзор. Всички - възложителят, строителният надзор, НИНКН, МК и управляващият орган на оперативна програма „Регионално развитие” са известени за това, но си прехвърлят отговорността кой да потвърди и да възпре основния строител с необходимите наказателни актове.
След като не може да докаже с редовни документи качествата на доставените материали, подгласният партньор предприема допустимото по закон действие на тяхното лабораторно изследване и експертно становище, което да удостовери необходимото съответствие. Експертът, който основният строител убеждава да подпише, не е лицензиран, но МК уважава становището му.
Авторският надзор отказва да подпише актовете за извършени работи от строителя (нарочно сформираното за целта дружество по закона за задълженията и договорите (ДЗЗД)), така че да му бъдат заплатени чрез възложителя от управляващия орган на оперативна програма „Регионално развитие”, но възложителят намира допускане в ЗУТ, според което при така стеклите се обстоятелства приемателните актове вместо авторския надзор подписва главният архитект на общината възложител.
Едва след жалба на авторския надзор и до ДНСК е назначена щателна проверка.”
Авторът на цитираната информация предпочита да остане анонимен.
Смятаме, че фактите изнесени в този материал са достатъчно красноречива аргументация на искането на представителите на научните среди, пряко свързани с процесите на проучване, консервация, експониране, поддържане и социализация на културно-историческото наследство за щателно разследване на извършеното по ОПРР и замразяване на европейското финансиране, поне докато отговорните български институции не преразгледат политиката си и дисциплината за спазването й.
Владо Руменов

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите