Re: Стоте бутафорни туристически обекта / Фен клубове / Древен Рим

ДОЦ. Д-Р ГЕРГАНА КАБАКЧИЕВА: ЗА КРЕПОСТИ И КУЛИЧКИ СЕ ДАВАТ МИЛИОНИ, А БЪЛГАРСКИЯТ ЕФЕС ТЪНЕ В БОДИЛИ

От “Посредник” се срещнахме с доц. д-р Гергана Кабакчиева от Националния археологически институт с музеи към БАН, малко след като тя приключи описа на откритията на тазгодишните разкопки в археологическия резерват Улпия Ескус. Разкопките, чийто ръководител е именно доц. Кабакчиева, се осъществяват на територията на село Гиген благодарение на проект, финансиран от Министерството на културата. Кабакчиева е работила в колектив със своя докторант Николай Русев, с другата й докторантка, Калина Стоянова, както и с една студентка от Софийския университет, магистър по археология. Работници от село Гиген, както винаги, са помагали в разкопките с ентусиазъм, тъй като там има малки възможности да се намери работа.
“Продължаваме проучванията на една много голяма сграда в центъра на римския град. Най-вероятно това е дворецът на управителя му”, коментира Кабакчиева. Тя отчете, че секторът, който изследват, е доста разрушен, но въпреки това като археолози и учени имат много добри резултати. “Най-важният за мен е, че успях да установя стратиграфията на тази сграда във времето на нейното обитаване. В нея са били представяни всички обществени събития на града. Ескус е бил най-големият град в земите на днешна Северна България. В тази сграда са били посрещани императори, управители на провинции”, сподели за “Посредник” археологът. Доц. д-р Кабакчиева разказа накратко предисторията на тези разкопки. Още при първите разкопки, проведени от проф. Теофил Иванов през 1952 година, е била разкрита тази приемна зала. Тя е била изцяло облицована с мрамор и снабдена с римското подово отопление хипокауст. След 2000 г. уви доста малко от тези красиви интериорни украси са останали за археолозите. Това е онази сграда, в която е намерена уникалната мозайка, експонирана в Регионалния исторически музей - Плевен.
Със съжаление доц. Кабакчиева сподели, че има доста днешни проблеми в древния Ескус. “Най-наболелият за мен е неговото поддържане и опазване. Когато пристигнахме за началото на археологическия сезон това лято, обектът беше обрасъл с треви над метър и половина и с храсти, които бяха станали вече дървета. С наши сили и с помощта на кмета на Гиген, Красимир Първанов, успяхме поне известна част да почистим, така че да може посетителите - българи и чужденци, да видят това, което е Ескус”, сподели Кабакчиева. Ежедневно там са посрещали над 20-30 туристи. Доц. д-р Гергана Кабакчиева не е пропускала да ги попита как са стигнали до това място и откъде са се информирали за него. Отговорът е бил, че знаят за Ескус и че се интересуват от него.
“Това правеше за мен болката още по-голяма. Аз помня какво беше Улпия Ескус само преди две години, когато беше почистено заради посещението на участниците от Лимес конгреса през 2012 г. Сегашното му състояние ще увреди археологическите останки на обекта, ако не се вземат спешни мерки - да бъде почистен още тази есен! Камъкът е една природна даденост, която се влияе от органичните натрупвания и тези треви могат много да го увредят.
Болката за доц. д-р Гергана Кабакчиева е силна, тъй като тя работи в Улпия Ескус от много години. Участието си в тези разкопки е започнала още като студентка първи курс. “Моите спомени за откритията в Ескус са твърде много, но явно е дошло времето да се обобщи тази информация. За съжаление, много средства за археологически публикации не се дават, дават се за други неща”, сподели тя.
Доц. Кабакчиева е подготвила текст към научно-популярна разработка, брошура за Ескус, като се надявала да направи на място свежи и хубави актуални снимки. Това не е могло да се получи заради тревите. Дори Храмът на Фортуна не е почистен. “Направих преди четири години един практически семинар в Ескус с магистри - дипломанти от Висшия архитектурен институт и тогава задачата им беше да разработят защитно покритие на сградата, която сега проучваме. Тогава възникна тази идея и ние трябва да допроучим сградата и да затворим архитектурния план на целия комплекс, който дотук е над 4 000 кв. метра. Може би тази сграда е била разположена на четири улици. Заемала е два квартала, на практика това е най-голямото частно жилище в древния град”, коментира доц. д-р Гергана Кабакчиева. Тя обобщи, че много от помещенията са били снабдени с хипокауст.
Намерили са много фрагменти от цветни стенописи, които са украсявали стените в тези помещения. Едната част на сградата е била представителна за посрещане на гостите и приемане на гостите, а другата са се разполагали покои на управителя и неговата фамилия. Археолозите са проучвали публичната част. Стана ясно, че едно от помещенията е изцяло облицовано в мрамор, било е много красиво и цветно. Използвана е техника в различни схеми - ромбове, кръгове. “От лилав, тъмносин, бял и различни други цветове мрамор се прави подова мозайка. Същото това помещение е било изцяло облицовано по стените, работя по конструкцията на тази украса. Тя е била поставена, когато са свалени стенописите и при свалянето на тези фигури. Миналата година намерихме човешко лице, което означава, че действително има не само растителни и животински орнаменти”, сподели доц. Кабакчиева. Намерили са един забележителен за археолозите паметник от времето на Античността - седяща фигура на богинята майка или Magna Mater. Доц. Кабакчиева поясни, че в Мала Азия е наричана Кибела, в Гърция - Хера, в Западните провинции - Юнона. “Както и да я наречем - това е божеството, което закриля дома, семейството, фамилията. Най-вероятно този паметник е бил поръчан като култов от частно лице. Допускам, че това е самият обитател на тази голяма сграда - един от тези управители на града, който е живял в нея. По отношение на нейното частично унищожаване - това е станало, когато християнството е прието за официална религия и са издадени една поредица от закони, с които се забранява влизането в храмовете, заповядва се да бъдат унищожени. В Ескус е имало дълговековна традиция, хората трудно са се разделяли с подобни, духовно свързани с тях паметници и за тази връзка говори мястото, в което тя беше поставена”, обясни доц. Кабакчиева. Намерили са скулптурата в насип, който е защитавал канал.
“Вместо да я продадат, този мрамор или да го изгорят в някоя пещ и да стане на вар за нови строителства - те са я погребали ритуално, най-вероятно за да бъде запазена от времето. Подобни паметници в Ескус имаме много. Още когато се проучва гражданската базилика в северния край на форума беше намерена една прекрасна статуя от мрамор на бог Аполон. Без главата, но въпреки това тя беше също закопана под подовото ниво на сградата. За мен това е доказателство, че въпреки официалните разпоредби, местните жители са отдавали своето значение и за тях е било трудно да разкъсат духовната си връзка”.
Не само в Ескус, но и в централна Северна България не е намирана подобна скулптурна творба като седяща фигура на богинята майка.
При разкопките са били намерени изключително много монети, които според Кабакчиева също помагат за цялостното реконструиране на историята - не само на сградата, а за живота и обитаването през различни времена на Ескус. “Един факт, който от миналата година проследяваме и тази година беше потвърдено отново е, че в средата на 13 век средновековното селище, което през това време съществува над руините на древния град е било опожарено и разрушено от татари. Едно нашествие на татарите има по това време от 1240 г. до 1250 г. в района на Долен Дунав и Ескус също е пострадал по това време”, разказва увлекателно археологът.
Сред откритията са още част от мозайка, интересна бронзова фибула, която е била изключително рядък тип в земите на Древна Мизия, както и бронзов пръстен с гема от карнеол. “Върху него е изобразено божество, но ми трябва доста по-силна лупа, защото е много малка, за да разпозная точно кое е божеството. Вижда се, че е с дълга дреха и в профил надясно, но все пак тепърва ще се изясни”, сподели Кабакчиева.
За бъдещето на този археологически резерват тя е доста разтревожена. “Анастилоза за тази сграда ще бъде трудно, съвсем частична би могла да бъде за някое помещение. При реализирането на този тип проекти, финансирани от Министерството на културата, се изисква да бъде направена и така наречената аварийна консервация. „Тук е мястото да спомена, че секторът, в който ние работим е доста разрушен и това ни даде идеята да укрепим част от вече разкритите зидове. Първо, за да добият известен релеф и да бъдат запазени по този начин, до момента, в който разработим проект за консервация и частична реставрация. Това може да стане, когато цялата сграда вече е проучена. Това, което говорите за анастилоза е идеята ми да бъде направена такава за храма на Фортуна. Там е възможно това да се случи, но трябва да има желание от страна на политици, от страна на административно ръководство и едно солидно финансиране”, коментира доц. Кабакчиева.
В Улпия Ескус се правят разкопки повече от 100 години. Тази година се навършват 110 години. С много усилия от нейна страна 2000 година е бил обявен за археологически резерват. Тя е смятала, че по този начин по този начин ще привлече интереса и вниманието на държавните институции и съответно ще се полага по-голяма грижа за този град. “Ескус не е на черноморския бряг, не е София, но не забравяйте, че Ескус е най-големият древен град в земите на Северна България. Най-красивата древна декорация има в Ескус. Сградите тук са много. Когато беше Лимес конгреса, подготвих табели на всички големи комплекси, които са разработени. Поставяла съм информационни исторически текстове и илюстративен материал за единствения античен град в България. Той дава изключително много перспектива за неговото разкриване и подготвяне за туристическо посещение. Ескус се намира до голямата река Дунав. Би могло да се организира и туризъм по реката. Въпреки това се прехвърлят отговорности и се казва, че Ескус е публична държавна собственост. Ескус е много голям за един археолог за един учен, за да поеме на плещите си цялата отговорност за този обект”, отчита Кабакчиева.
Стана ясно, че укрепената площ е 18 хектара, което е 18 хиляди декара. Преди години доц. д-р Гергана Кабачиева е успяла с общинското ръководство да ги подтикне да кандидатстват по различни програми, за да бъдат направени пътищата. Пътят до Ескус тя определи като фантастичен и на европейско ниво. “А при самия обект човек стига до финалната точка, която е една затворена порта, с храсти пред нея. Това е изключителна болка за мен и в момента, когато се върна ще напиша до министъра на културата доклад, за да се обърне внимание. Не може по този начин! Не може за някакви малки крепости, кулички, паланки да се дават хиляди и милиони левове, а Улпия Ескус да тъне в немара. Когато тръгнах за разкопките и моите колеги от чужбина чуха, че имаме някакво финансиране, нямате представа какъв беше възторгът от тяхна страна. След конгреса получавах месеци наред благодарствени писма, че са имали възможност да посетят да видят Ескус. А днес българският Ефес тъне в тръни и бодили”, завърши Гергана Кабакчиева.