Като говорим за експерти, да пусна и становището им за Яйлата:

Мнения на международни експерти във връзка с проект № BG161PO001- 3. 1. 03 - 0031-C0001 "Реставрация и частична реинтеграция на ранновизантийска крепост и укрепване на скалната църква "Св. Св. Константин и Елена" в Националния археологически резерват "Яйлата":
„Работата на този обект трябва да се спре незабавно и да се организира семинар, на който да се обсъди какво трябва/може да се направи, каква е целта, какво вече е направено и как да се поправи то. Считам, че е много важно властите да се съсредоточат върху целта и отговорността на начинанието, а експертите – върху това как да се постигне тази цел.”
Професор Тина Вик, реставрационен архитект, професор по устойчива архитектура в Университет Даларна, Швеция
„Изображенията предизвикват загриженост. Още на пръв поглед се виждат основания за истински притеснения. Грубата стоманена конструкция, монтирана в църквата „Св. Св. Константин и Елена“, наистина не може да е крайният вид на възстановения паметник. При днешните усъвършенствани методи на консервация за окончателното възстановяване би могъл да се използва по-небиещ на очи подход. „Ремонтът“ на крепостта Яйлата е в действителност недодялано дострояване с използване на зле подбрани и несъответстващи на градежа материали. Най-смущаващото е, че по този начин се възстановява паметник, чиято значимост в голяма степен е скрита именно в древните материали, а, изглежда, точно тази негова структура в момента се подменя. Ако горният подход бъде приложен повсеместно, резултатът ще бъде окончателна загуба на значимост. Като се има предвид колко са съвършени съвременните технологии за консервация и реставрация, ни изглежда ненужно и достойно за съжаление превръщането на един наистина значителен исторически паметник в нескопосано модерно себеподобие.”
Питър Ридингтън, консервационен архитект, директор на Доналд Инсол и съдружници, архитекти и консултанти за исторически сгради, Лондон, Обединено кралство
Експертен коментар върху качеството на „реинтеграционни“ и „реставрационни“ работи по византийска крепост от 5-6 в. на брега на Черно море:
"Снимките са ужасяващи!
Консервацията на обекти от културното наследство е наука и изисква мултидисциплинарен подход. Това, което се осъществява при „консервационните” проекти в България, е посредственост и некомпетентност при работата върху археологически или исторически обекти, без да се взема предвид тяхната ценност. Археологическите и културните обекти са носители на памет, идентичност, култура и цивилизационни белези. Те са безценни.
Международните спонсори – институции и агенции, трябва да проумеят, че работата с културното наследство не е равнозначна на преасфалтирането на едно шосе.
При така наречената интервенция за консервация на крепостта трябва първо да си зададем основополагащия въпрос: защо е нужно да я строим наново?
Такова реконструиране е използвано в XIX в., обаче съвременната методология за реставриране на културно наследство се основава върху съхраняването на оригиналната информация, заложена в него и върху възможността тя да се предаде на бъдещото поколение.
В случай че наистина има нужда от реконструкция, нейният обхват и същност трябва да се определят въз основа на много изчерпателни изследвания: исторически, археологически, технически, технологични и други. Но във всички случаи съвременният възглед за консервация изисква избягване на реконструкция. Съществуват способи да се подобри възможността за представяне на културното наследство пред туриста, като същевременно се харчат по-малко пари и се постигат по-добри резултати.”
Професор Осама Хамдан, консервационен архитект, Университет Ал Кудс, Йерусалим
_________________________________________________________
„Съдейки по изпратените ми снимки от византийската крепост, случаят е подобен на този от „реставрационните“ работи на крепостта в Охрид. Изглежда, че в момента се строят наново външните стени на крепостта, и човек се чуди на каква ли височина ще ги вдигнат! Освен това използват цимент вместо хоросан. Впрочем този метод на реставрация (понякога наричан максималистичен) е вече твърде демодиран; съвременните (минималистични) методи се стремят към минимална интервенция върху паметниците и се съсредоточават повече върху укрепването и предпазването от влошаване на състоянието на материалите и зидарията. Но реконструкцията на паметници може да се постигне и чрез тяхното интерпретиране, например чрез сигниране по самия обект или чрез публикувани материали.
Що се отнася до скалната църква, подчертаването на пукнатините с кафяво изглежда отвратително; може би трябваше да използват хоросан, който да се слее със скалата. При всички случаи обаче е видно, че при реставрационните работи не са използвани указанията на ЮНЕСКО. В тях съществува изискването реставрация да не се прави заради самата реставрация, а като част от изучаването, интерпретирането и представянето на паметниците.”
Д-р Махмуд Хауари, уредник на Колекцията ислямско изкуство от Средния изток в Британския музей

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите