Re: Стоте бутафорни туристически обекта / Фен клубове / Древен Рим

Обръч от археологически обекти за реставриране

Голямата базилика в Плиска, крепостните стени в Созопол, ранновизантийската крепост Акра в Черноморец, крепостната стена на полуостров Урдовиза – Китен. Тези обекти имат повече общо от очевидното, че са паметници на културата. Те правят обръч около Националния исторически музей и неговия директор Божидар Димитров. Обръч, по който средства от държавния бюджет, приоритетно се насочват от Министерството на културата към НИМ, а оттам се разпределят често към едни и същи хора. С един и същи проектант на обектите. Това показва справка, която "Дневник" направи за консервационните и реставрационни работи на тези обекти в последните години.

От последния случай - реставрацията и консервацията на Голямата базилика в Плиска, ясно се вижда по каква схема се върти обръчът.

На 7 май тази година правителството реши да отпусне 500 000 лева за археологически и реставрационни дейности в първата българска столица. От тях 267 700 лв са заминали към НИМ, сочат данни, получени от "Дневник" от Министерството на културата. Тези пари трябва да са за реставрационни и консервационни работи по Голямата базилика. От своя страна НИМ и директорът Божидар Димитров следва да изберат изпълнител.

На какво основание парите отиват точно в НИМ,
защо Димитров движи проекта

защо той избира изпълнител, защо той назначава консултант, който до края на строителството ще получава средства за дейността си - това са все въпроси, които министерството на културата не изяснява (какво отговориха от ведомството по тези теми вижте в карето).

Оставен да ръководи тези средства, Димитров избира и консултант - арх. Юлий Фърков. Както и консорциума "Армира 2013" за изпълнител. Преди време Димитров разказа как се е стигнало до избор на консорциума - той пуснал публична покана за строителството и се явили няколко фирми. "Като разбрах кои ще се явяват за тая дребна сума - три фирми, ги извиках и им казах: Я направете консорциум, няма сега да се оспорвате и т.н. за 119 000 лева, да правите циркове", разказа пред "Дневник" Димитров преди време.

Впоследствие пред "Дневник" той се отрече от това - първо каза, че думите му са извадени от контекст, после че не ги бил казал така, а накрая - че дори да ги бил казал, нямал това предвид. "Тези думи за създаването на консорциума, не знам дали така съм ги казал, както пишете. Не сте ме разбрали вероятно. А може и аз да не съм се изказал правилно, аз съм слаб в тази материя като изказ, не е история. Аз не бих могъл да създам този консорциум по простата причина, че той е създаден две години по-рано за вила "Армира", която няма нищо общо с НИМ. Това, което им казах, а и на вас също и сте го трансформирали някъде, според мен неправилно, че когато са подавали документи, съм казал сигурно, че се радвам, че се явяват. И че поне две фирми, тоест не два, а три, аз смятах, че са три и от това личи, че аз не знам какво представлява този консорциум, бях останал с впечатление, че са три. Не е ли това доказателство, че аз не съм го създавал и че дори не знам колко фирми са", така сега обясни Димитров думите си, че той е накарал отделните кандидати да се обединят.

От това обаче не става ясно тогава защо първоначално отделните кандидати, които и според директора на НИМ са имали намерения да кандидатстват отделно, впоследствие са се обединили.

Димитров сам каза преди време също, че познава отдавна фирмите - те били работили и по Боянската църква, крепостните стени в Созопол и др.

Стари връзки

показва и справка в регистрите на ДАКСИ. В консорциума "Армира 2013" влизат фирмите "Софиийски строител" и "Стройекспрес-НН". В момента управител и собственик в "Софиийски строител" е Сашо Велев. Велев, който е и председател на Фондация "Приморско 2004" - инициатор на подписка в защита на Божидар Димитров от последните месеци, управлява строителната фирма от 2008 г. насам. Тогава той е получил дела си (50 на сто от собствеността) от Кирил Арнаутски.

Арнаутски пък е управител на друга, свързвана с Божидар Димитров фондация - "Созопол". Допреди прехвърлянето на дяловете дори седалището на "Софийски строител" и на клона на фондация "Созопол" в София са били на един адрес - кв. Орландовци, ул. "Нешо Бончев" 15, сочи ДАКСИ.

Връзката на двете фондации - "Приморско 2004" и "Созопол", както и на техните председатели, може да бъде видяна също и чрез адресите на двете организации. От 2006 г. поне до 2010 г. адресът на "Приморско 2004" всъщност е идентичен с този на "Созопол" - гр. Созопол, ул. Милет 50. Едва през 2012 г. фондацията на Велев поне формално се отделя и се прехвърля на адрес в Приморско.

В същото време на адреса в Созопол се води и фирмата на Кирил Арнаутски - "Кибор-Кирил Арнаутски".

Чрез "Кибор" пък може да се проследи предисторията на схемата, по която сега "Софийски строител" ще получи бюджетни средства през НИМ. Макар на сайта на фондация "Созопол", а и никъде в публичнодостъпните данни да не може да бъде намерена справка по какви обекти в Созопол и региона са работили фондацията и фирмата на Кирил Арнаутски, документи от течаща в момента проверка на НАП на "Кибор", с които "Дневник" разполага, показват, че фирмата е работила по поне 12 проекта по Черноморието. Тя например е правила консервационни и реставрационни работи в античния град Аполония - Созопол, на крепоста Акра, нос Акин в Черноморец, на северната крепостна стена в Созопол, на крепостта Урдувиза в Китен и др.

И всички тези обекти са получавали финансиране също като при Голямата базилика - с постановления на Министерския съвет са отпускани средства към Министерството на културата, а оттам - на НИМ.

Например с постановление на Министерския съвет 178 от 9 август 2012 г. се отпускат пари от държавния бюджет "за дейности по опазване на недвижими културни ценности", в размер общо 910 000 лв., от които по бюджета на Министерство на културата за Националния исторически музей – 415 000 лв. Парите за музея, ръководен от Божидар Димитров, са "за археологически разкопки и консервация на крепостната стена "Созопол" – 325 000 лв, както и за археологически разкопки и консервация на средновековната крепост Акра – 90 000 лв."

В началото на март 2013 г. правителството, тогава макар и в оставка, решава на последното си заседание да даде още пари на музея - с постановление на 64 от 8 март се коригира бюджетът на Министерството на културата "за финансиране на дейности на Националния исторически музей по опазване на недвижими културни ценности – 805 000 лв. Тук се отпускат още бюджетни средства за разкопки и консервация на средновековната крепост Акра – 250 000 лв., за разкопки и консервация на северната кула на средновековна крепостна стена в Созопол – 55 000 лв., за разкопки и консервация на зона Провлака в Созопол – 250 000 лв. и за крепостната стена на полуостров Урдовиза в Китен – 250 000 лв.

Отпуснати общо по двете постановления през НИМ са 1 220 000 лв.

Още в първия работен ден на 2013 г. /преди второто министерско постановление/ в института за паметниците на културата с поредни входящи номера са внесени за съгласуване проектите за консервация и реставрация на повечето от финансираните с постановления на правителството обекти - северната крепостна стена на Созопол и прилежаща кула, крепостите Акра и Урдувиза. С проектант и съответно консултант пак арх. Юлий Фърков, който също консултира и строителството на Голямата базилика в Плиска.

По всички тези обекти, движени и финансирани от НИМ, е работила фирмата на Кирил Арнаутски. "Ние сме само подизпълнители, не мога да ви кажа от къде е било финансирането на тези обекти", каза пред "Дневник" Арнаутски. Той заяви, че проверката на НАП на фирмата му за обектите по консервация и реставрация на различни паметници на културата не го притеснява, а била нормално и рутинно нещо. Данъчните още не били приключили работата си.

Точно къде и колко са изразходваните средства за различните обекти по Черноморието пък няма публични данни. Дали има нарушения могат да кажат единствено данъчните и Сметната палата. Практиката обаче без конкурс или по напълно неясен принцип да се предоставят средства от държавния бюджет на една организация, било то и Националния исторически музей, извиква съмнения. А връзките между изпълнителите на обектите, финансирани от НИМ по Черноморието и в Плиска, също повдигат въпроси.

Изборът на проектант и консултант също не е без значение - той оформя сметките и планира сумите, които се очаква да струват съгласуваните проекти. А и взима консултантски хонорари докато тече строителството. В конкретните случаи все един и същ архитект.

"Хал хабер си нямам защо и как са свързани",
заяви Божидар Димитров

Кой с кого е свързан не ме интересува, какво като е свързан, ако не са извършили нарушение на законите, допълни той. Мен ме интересува само, че са направили един много хубав обект, който и сега е за пример - вила "Армира", отбеляза директорът на НИМ.

"Не знам как са свързани. Те си подават оферти за участие, един консорциум и печели. Оттук нататък кой с кого е свързан, как е свързан, кой на кого е тъща, сестра, мен не ме интересува. Интересува ме консорциум "Армира 2013". Има ли нещо лошо срещу него, дела, лошо ли работи и т.н.? "Армира" се сочи за пример от всеки. Какво да ме интересува повече? Аз да не съм следствие или ДАНС, икономическа полиция?", заяви Димитров.

Посочи, че така или иначе е нямало друг кандидат. И отново отбеляза, че фирмите, имащи право да извършват тази дейност по консервация и реставрация, са единици - 7-8.

Директорът на НИМ отбеляза, че арх. Фърков е проектант на много обекти, някои нямащи нищо общо с музея - на Ларгото в София, на крепостта при Пещера и при Хисарлъка.

Димитров подчерта още, че НИМ не е най-големият бенефициент от парите на Министерството на културата. И се изненада от медийния интерес към толкова нищожна сума, която сега се отделя за Плиска. Той уточни, че от пуснатите според поръчката 210 700 лв., за консервация и реставрация ще отидат едва 119 000 лв., а останалите били за съпътстващи неща като почиствания, дренажи и др.

Макар сега сумата за Голямата базилика да е малка, практиката е изпълнителите, започнали един обект, да го довършат. А и наскоро Димитров потвърди отново сметките, че цялостната реставрация на Голямата базилика се очаква да излезе около 8 милиона лева. Сметките, които се правят, се одобряват и отчитат от консултанта на обекта.

Министерство на културата не обясни защо именно НИМ е избран да ръководи проектите по черноморието и в Плиска
"Дневник" зададе редица въпроси до Министерството на културата с желанието да разбере защо музеят е избран да ръководи проектите в Созопол, Черноморец, Китен, Плиска и съответно да разпределя държавното финансиране. Ясен отговор не беше получен. Ето и част от самите отговори:

Какво е правното основание тези средства да се предоставят за управление и разходване на НИМ? Защо е избран именно този музей и защо изобщо се налага средствата да бъдат преразпределяни към второстепенни разпоредители с бюджетни средства и те да ръководят проектите?
- Финансирането от страна на Министерството на културата на теренни археологически проучвания, теренна консервация и дейности по консервация и реставрация на недвижими културни ценности се осъществява по Програма 1 "Опазване на недвижимото културно наследство" към "Политика в областта на опазването на културното наследство и подпомагане създаването и разпространението на изкуство, на културни продукти и услуги" на министерството. Средства за такива дейности не се разпределят само на музеите – второстепенни разпоредители с бюджет към министъра на културата, но и на музеи от цялата страна, въз основа на сключени договори за съответната дейност и в рамките на финансовите възможности на министерството. Така например на Регионален исторически музей - Шумен през 2014 година са отпуснати 350 000 лв. чрез бюджета на Министерството на културата за консервация, реставрация и социализация на обект "Арена" в Археологически резерват "Ранносредновековен град Плиска". За 2015 г. за археологически проучвания и теренна консервация с Националния археологически институт с музей /НАИМ/ при БАН са сключени договори за общо 26 обекта. Сключени са договори и с още 13 регионални и общински музея от страната. На НИМ за Голямата базилика в Плиска не са отпуснати 500 000 лв, а 267 700 лв.

Каква е връзката между НИМ и обекти, намиращи се на териториите на черноморски общини (Созопол, Черноморец, Китен и др.), както и на територията на комплекса Плиска?
- Археологическите обекти, произхождащи от територията и акваторията на България, са публична държавна собственост, а що се отнася до археологическите резервати, какъвто е Ранносредновековният град Плиска, те са изключителна държавна собственост. Националният исторически музей /НИМ/ е държавен културен институт и според разпоредбите на Закона за културното наследство /ЗКН/ националните музеи осъществяват дейността си на територията на цялата страна.