Изявление на доц. Емануел Мутафов, директор на Институтът за изследване на изкуствата към БАН на конференцията: "Културно наследство: автентичност в риск":

Повод за участието ми на този форум е убеждението ми, че патриотизмът изисква активна гражданска позиция. Подкрепата си Институтът за изследване на изкуствата при БАН за тази инициатива дава, заради някои публикации и реализации от последните години. Някои учени твърдят, че сигурните доказателства за строителните им интервенции върху археологически обекти са средновековните стенописи (за Търново) или западноевропейските гравюри (за Созопол, Небет Тепе, Кюстендил) и др. Проблемът за използването на подобни модели или извори като Трактата за архитектурата на Витрувий е обаче от компетенциите на изкуствоведите и архитектите в институцията, която ръководя. Тази употреба, която всъщност е злоупотреба с минало и манипулация на настоящето, със сигурност, има образователен и икономически ефект. Те обаче са краткотрайни и не показват отговорно и професионално отношение към автентичността.

Във връзка с това се надявам експертите, събрани на този форум, да помислят над следните въпроси: осигуряване на възможност за проучване, гарантиране и доказване на автентичност и др., които бих тълкувал по следния начин.

1. Възможност за проучване. Липсват публикации в научната литература преди “реставрацията” (съобразно Венецианската харта, чл. 16). След „реставрационната намеса”, отразяваща дадено авторско виждане за архитектурния и художествен образ, се отнема всякаква възможност за следващи проучвания на оригинала.

2. Автентичност. Най-ценното качество на културното наследство е неговата автентичност – истинност, способността му да бъде историческо свидетелство, както е формулирано в редица международни документи, които България е ратифицирала като Венецианската харта, на Чезаре Бранди и др.
Така наречената „реставрация”, „възстановяване на културно-исторически паметници” или „възстановяване на паметта” в действителност са типово, ново строителство. Още през миналия век започват усилия за пресъздаване на руините на знакови за българската история паметници в обекти, даващи идея за съответния тип паметници от даден период, но не и за неговите неповторими особености. Сега това строителство придобива масов характер. Очевидно тук доктрината на овластените културтрегери е “всеки град с типова крепост до зъбер”.

3. Доказателства за автентичността. Средновековните стенописи и миниатюри, както и западноевропейските художествени произведения от ХVІ-ХVІІІ в., не могат да бъдат използвани като достоверни извори за възстановяването на архитектурния образ на даден обект, включително на цял град. Те самите са артефакти, които носят условността на изкуството, както степента за третиране на модела от всеки майстор, който не е задължително да е добър или реалист. Като източници те се пропагандират в пресата, но няма научен труд, потвърждаващ основателността на тяхното приложение. Точно обратното! Средновековното изкуство няма изобразителен характер. Западните майстори са възпроизвеждали ситуация, която е формирана въз основа на влиянието на чужда за Балканите среда, опит, образци. Не по-малко неадекватна е претенцията, че се използват предписанията на Витрувий при строежа на късноантичните и средновековните крепости. Както е добре известно, най-ранните преписи на трактата на Витрувий датират от IX-XI в., останалите са от XIII-XV в., а придружаващите текста рисунки не са запазени. Затова границата между коментарите на Витрувий и не малкото други оригинални трактати рядко би могла да се определи. Ако така нареченото витрувианство е оказало мощно въздействие върху западноевровпейската архитектура, то неговото влияние върху византийската културна среда подлежи тепърва на доказване. Като класик мога отговорно да твърдя, че и в съвременните преводи на Витрувий придружаващите скици имат доста условен характер. Те представят личното тълкувание на текста от преводача-интерпретатор-изследовател. Такова например е гръцкото двуезично издание на трактата от края на ХХ в., в което за обективност се предлага и латинският текст, защото той предлага различни тълкувания. В случая с българската трактовка на Витрувий следствията са: унифициране, подмяна, имитация и, със сигурност, кич.

4. Изкуствоведите от БАН сме против днешните реконструкции, защото те са основани на пораждащи се една след друга хипотези. Те отразяват фантазиите и възможностите на своите автори, унищожавайки оригинала, върху който лежи бетонно-каменната структура на новия обем. Те фалшифицират и историята.

5. Съвременните реконструкции, както и тяхната среда, включваща т. нар „ефектно художествено осветление” (в червено и зелено) не само, че не отразяват духа на миналото, а не се включват адекватно в културния пейзаж. Те са и със съмнителни естетически качества.
Рядко, ако, изобщо, се постига интегриране в природната среда, се наблюдава координация между археологически проучвания, градоустройствената дейност и опазване на природната среда, както е според „Ориентацията за приложение на Конвенцията за световното наследство”.
При изписването и декорацията на нови църкви се получава същото – или произволно се копират стари изображения от субективно подбрани храмове или се правят експерименти с традицията с нескопосани нововъведения. Налаганата напоследък мода за украса на стените на православните храмове с тапети също е престъпно и кичозно начинание, което обслужва бизнесинтересите на определени търговци.

6. Паралелно с опитите някои обекти на културното наследство да се превърнат в туристически атракции или „акценти”, множеството паметници и комплекси се рушат. Или, с други думи, унищожението на културното наследство протича в две направления – реконструкции, по същество ново строителство и разруха, поради занемаряване и иманярство. Считам, че е необходим качествено различен подход спрямо двете направления.

7. Европейските фондове трябва да бъдат насочени към съвременна консервация и реставрация на културните ценности. Необходима е защита, стъпила на научната основа, на експертността и професионализма в дейността по опазване. Трябва да бъде утвърдена интердисциплинарността, партньорството на специалисти от различни дисциплини. Институтът за изследване на изкуствата може да се включи в този процес със своя експертен и научен капацитет. За тази цел настояваме за диалог на научната експертна общност с държавата, за преразглеждане на днешната политика.

Накрая, бих искал да завърша с цитат от самия Витрувий „Науката на архитекта е основана на много клонове на знанието и на разнообразни сведения, с чиято помощ може да се съди за всичко, изпълнявано чрез другите изкуства. Тази наука се образува от практиката и теорията.” Витрувий, Десет книги за архитектурата, І,1

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите