Как се вписва археологията в градска среда?

Арх. Венцислав Илиев – студио „Архиволта“ – Русе:

Имитацията е неправилен маниер на работа

Археологията за мен е изключително важна и тези градове, които имат археологическа тъкан, вплетена в съвремието, трябва да са щастливи. Впечатляващ пример за вписване на археологията в градска среда, на подземно ниво, за мен са разкопките и цялото площадно пространство в Пловдив. Подобен случай имаме и в София – зоната около ЦУМ. Там, където в момента се виждат част от старите улици и жилищни структури на Сердика, по първоначалните градоустройствени проучвания е трябвало да има паркинг. Това означава тотално погребване на археологическото наследство. Но за щастие това не се е случило благодарение на активната позиция на будни архитекти. Районът около църквата „Св. Неделя“ в столицата също е уникален. Великолепно се е получило и разкриването на Античния некропол. Това е голямо постижение на изкуството въобще.

Имам обаче известни резерви за пространството между сградите на президентството и МС. Те са свързани с площада, който е на ниво минус 3 метра. Там в момента са струпани, изкопани откъде ли не, антични предмети, без да имат синхрон и автентичност. Как ще се развие по-нататък концепцията, не знам. Друг пример е римският град Нове край Свищов. Аз съм противник на този начин на третиране на археологията – да възстановим нещо със съвременни средства, с метални конструкции и камък, пък дали преди то е било така, никой не знае. Имитацията като маниер на работа за мен не е правилна. Така се губи „обонянието“, излъчването, автентичността. Не бива да превръщаме античното наследство в средство за забавление.

Арх. Людмила Лимонова, студио „Архос“ ООД – Бургас:

Нужна ни е повече гъвкавост

Археологическото наследство безспорно е ценност, която трябва да съхраняваме и експонираме по възможно най-добър начин. Това е още една опция за развитие на туризма. Нужно е обаче нормативно да се облекчат нещата. Наблюденията ми са за съжителството на археологически разкопки в Поморие и строителни обекти, които са в непосредствена близост с тях и със защитени територии. На такива места инвеститорите се затрудняват. Те имат проект, разполагат с определени средства за година или две и когато археология блокира строителството….става лошо. Трябва да намерим баланса, така че находките да не пречат на сериозните инвестиционни намерения. При този свит строителен пазар определено трябва да бъдем гъвкави. Не бива да оставяме инвеститорите с вързани ръце, а да им дадем полезен ход.

Арх. Пенка Господинова, САБ – Монтана:

Добра адаптация е античната крепост в Монтана

Тъй като бях дълго време главен архитект на община Монтана и съм запозната, мога да кажа, че в града се направи доста в тази посока. Един от важните проекти, който бе реализиран по европейска програма, бе адаптацията на антична крепост „Монтана“ в зоната към язовира. Този обект се превърна в един от символите на днешния ни град. Направи се реставрация, консервация и експониране на културно-историческата атракция. Бе обърнато внимание на археологическите структури в югоизточната част на крепостта и в предкрепостното пространство, където бе изградена пътека от площада до портата на крепостта, алейна мрежа и т.н. Но смятам, че много добре се вписа в околната среда. Освен това в центъра на Монтана преди години се направи и археологическата експозиция „Лапидариум“. Тя включва множество антични скулптури и паметници. които също много добре се получиха. Хубавото е, че всички проекти са съгласувани, реконструкциите на са извършвани самоцелно.

Арх. Георги Чернев, КАБ – Стара Загора:

Централният площад е обезобразен

Пример за това как археологическото наследство не се експонира по най-добрия начин в градската среда е централният площад в Стара Загора. Не само аз, но и всички колеги са на мнение, че той е обезобразен. И няма как да е иначе, при положение, че софийският колектив, разработил проекта, свърши работата си повърхностно. Резултатът е плачевен. Затова в нашата колегия се борим да вкараме конкурсното начало във всяко архитектурно начинание. Смятаме, че когато няма състезание, резултатът е слаб. Другият проблем е липсата на средства. Процедурите в България също са сбъркани. Надяваме се новото правителство да обърне повече внимание на неуредиците, които стопират нормалната работа на архитектите.

Арх. Рени Григорова, студио „Ардист“ Велико Търново:

Има още върху какво да се работи

Археология и градска среда! Нищо не е направено като хората в това отношение у нас. Подчертавам, че аз не съм специалист по паметници на културата, но го казвам като архитект. Накъдето и да се обърне човек, то се вижда, че нещата не изглеждат добре нито при експонирането, нито при опазването на археологическото наследство. Липсва като че ли цялостна визия. Все пак има и изключения и пример е Царският дворец на Царевец, както и обектите на хълма Трапезица. Тук нещата се получиха.

Арх. Стефан Иванов, КАБ – Варна:

Няма добре експонирано наследство у нас

В България археология, в същинския смисъл на това понятие, няма. Нашите проучвания и разкопки приличат на някакви аварийни дейности. Тъжното е, че се намира нещо, описва се, заснема се и после отива в забрава. Нищо не се експонира както трябва. Много далеч сме от начина, по който показват артефакти в Гърция или Италия например. Ние използваме безнадеждно остарели методи и модели за излагане на археологическо богатство. С неподходящи конструкции, с неприемливи материали… И затова имаме вина както ние архитектите, така и ред други институции, както и държавата. Защото и тя няма добра политика в тази посока. Иначе имаме над 700 крепости в България и какво от това?! Да вземем за пример и Римските терми във Варна. Откакто са разкрити, те практически се рушат и намаляват. И един ден ще изчезнат, защото са оставени без защита на слънце, сняг, вятър и дъжд. Имало ги е 2000 години, а ние ще ги унищожим.

Арх. Луиза Тодорова, КАБ – Пловдив:

Ценни старини се заливат с тонове бетон

Археологическото наследство в селищата, а и в другите територии, е често под заплаха; опазването му е усложнено и дори понякога невъзможно. Обектите му, поради своето местоположение и характер, са сред най-застрашените от унищожение или компрометиране културни паметници.

Разбира се, тривиалната причина е свързана с лошата социално-икономическа ситуация в страната в последните 20 години. Проучванията често са безкрайно забавени или съвсем забравени. Няма систематизирана база данни, няма единен археологически кадастър за страната. Но са налице и друг род проблеми, произтичащи от тежката духовна криза в България. Поземлените имоти с археологическо наследство стават обект на корупционни сделки между държавни и общински органи и частни лица. Поради централното разположение на такива градски имоти понякога се неглижират или тотално съсипват и заливат с тонове бетон ценни старини. В други случаи от паметници се правят опити да се сътворят атрактивни печеливши бутафории, водещи до компрометиране стойностите на обектите на наследство. Има многобройни примери за безотговорно отношение на институции, пряко или непряко свързани с разрешаване на строителството в контактните зони около археологическите обекти и в имоти, „натоварени” с археологическо наследство.

Когато старините са в диалог и хармония със съвременните сгради и пространства, дори съвсем неангажирани с професията хора неминуемо изпитват комфорта и притегателната сила на такава среда.

И, разбира се, искам да изтъкна, че в България има отлична школа с традиции и изключителни майстори и преподаватели по опазване на недвижимото ни културно наследство – УАСГ, НИНКН, БАН. Има и десетки примери на блестящо решени задачи по консервация, социализация и адаптация на български археологически паметници.

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите