Re: Стоте бутафорни туристически обекта / Фен клубове / Древен Рим

Корупция чалгализира културното ни наследство

Елица Елефтерова

Министерство на културата и местната власт крадат евросредства от "реставраторски" проекти.

Непрофесионална и бутафорна намеса се прави над ранновизантийската казармена крепост
и скалния храм в националния археологически резерват Яйлата. За това алармира група от археолози, реставратори, културолози и историци, които са сформирали Гражданска инициатива за опазване на културно-историческото наследство (ГИОКИН).
По думите им, това се прави с европейски средства, които се разходват напълно непрозрачно. Става дума за сумата от 2,2 млн. лв. евросредства, които са усвоени от кмета на град Каварна Цонко Цонев.
Резюме на проблема
Всичко започва през 2009 - 2010 година, когато правителството на Бойко Борисов решава да засили определени региони в страната като развие местния туризъм. Тогавашният министър на финансите Симеон Дянков решава да отпусне около 50 млн. лв. за развитие на туризма.
Тези пари, както и програмите към ОП “Регионално развитие” стават повод да започне “реставрацията” на много крепости и останки от миналото, които по-един и ли друг начин могат да привлекат туристи.
Идеята в същината си е добра, но изпълнението и е крайно разочароващо, защото това, което се случва е буквално унищожаване на културно-историческото ни наследство с европейски средства.
Това обаче е само една част от проблема, тъй като Яйлата е не само археологически резерват, но и природен резеврат, тъй като от там минава Via Pontica - основният път за миграция на птиците от Европа към Африка.

Освен това в Яйлата се намира и едно от местата, където могат да се срещнат редки растения и животни. Това е едно останало парче земя по Черноморието ни с уникална степна растителност.

Чудовищна корупция
Според ГИОКИН става дума за чудовищна корупция. От данните, с които те разполагат между 60 и 80% от евросредствата “потъват” по веригата от Министерство на културата до местната администрация. Облагодетелстват се само строителни фирми, защото точно те могат да отговорят на завишените изисквания за търговете.

В същото време пък точно реставраторските филми, които имат компетенцията да извършват консервационна дейност не могат да участват, освен като подизпълнители.
Мултиплициране на грешките
Оказва се, че проблемът с Яйлата не е единичен случай. Има още много проекти, които са били одобрени в периода 2010-2011 г. Проблемът при тях е, че са правени набързо и некачествено.
Общо 15 са готовите проекти от този тип в цялата страна, като една част от тях не са археологически.
Първи под подобна дейност изпадат реставраторските дейности в Созопол, който с евросредства е тотално обезобразен. Лошото е, че
Созопол се превръща в модел и образец за случващото се на много места в страната.
Доц. Диана Гергова посочва, че такива са и проектите за крепостта „Ковачевско кале" край Попово, а също и Рациария (Colonia Ulpia Ratiaria) - римски град до р. Дунав, край Видин.
Според Гергова проблемът идва от разбирането за куртурното ни наследство като обект за туристи. Така се стига до парадокса много евросредства да се използват не за опазването, а за унищожението на куллтурното ни наследство.
Правят се формални проверки, пренебрегва се мнението на археолозите, чието становище и по закон е необходимо за всяка интервенция, която се прави на обектите. Така, според нея, се стига до парадокса местните администрации да бъдат овластявани да решават съдбата на културните обекти.

Как културата се чалгализира
Реставраторът Владимир Руменов, който е сред защитниците на Яйлата, посочва, че крепостта е обезобразена като надградените стени на крепостта са боядисани и импрегнирани. Според Руменов боядисването на камък е невиждано в световната консервационна и реставрационна практика.
Освен това е крепостната стена е повдигната до близо 6 м., което е няколко пъти над основите на крепостта и предизвиква опасност от срутване.

Освен това в началото археолозите са били убеждавани, че няма да бъде използвана (заради това, че е природен резерват) тежкотоварна техника и каменните блокове ще бъдат поставяни на ръка от работниците.

Това обаче не се е случило и заради огромните камиони и кранове, които са се озовали на мястото, са изпочупени много керамични археологически съдове, в които преди хилядолетие са съхранявали зърното.
Друг скандален факт е, че архитект Румяна Пройкова, която е автор на архитуктурния проект се отказва от него и напуска, след конфронтация с каварненския кмет Цонев. В същото време няколко пъти е сменен и изпълнителят на строителните дейности.
На фона на това трябва да се отбележи, че подобна дейност трябва да бъде осъществена от реставратори и археолози, а не от строителни фирми.

Реакцията на отговорните интституции
На многократните сигнали до Министерство на културата и Министерство на регионалното развитие, Националният институт за недвижимо културно наследство (НИНКН), както и Дирекцията за национален строителен контрол (ДНСК), реакцията се оказват проверки на документацията на скандалния проект, която е изрядна и не се предприемат никакви адекватни мерки, а проектът продължава да бъде осъществяван.
Изводът от всичко това е, че явно има тенденция Министерство на културата да маргинализира функцията на НИНКН и безпрепятствено да го закрие, за да може управляващите и местната власт да се разпореждат с паметниците, като се възползват от корупционните схеми.
От ГИОКИН настояват проектът, както и процедурите през които той е минал да бъдат инспектирани от независима експертна комисия, с международно участие.
Освен това настояват и за промени в Закона за културното наследство и Закона за обществените поръчки, които да гарантират опазването на културното ни наследство, според международните принципи.
От ГИОКИН имат намерение и да ангажират Прокуратурата със скандалния проект като подадат сигнал.

Международен отзвук
Д-р Махмуд Хауари, уредник на Колекцията ислямско изкуство от Средния изток в Британския музей посочва, че случаят с византийската крепост в Яйлата е подобен на този от "реставрационните" работи на крепостта в Охрид.
Според него в момента се строят наново външните стени на крепостта. Освен това се използва цимент вместо хоросан. “Впрочем този метод на реставрация (понякога наричан максималистичен) е вече твърде демодиран; съвременните (минималистични) методи се стремят към минимална интервенция върху паметниците и се съсредоточават повече върху укрепването и предпазването от влошаване на състоянието на материалите и зидарията.

Но реконструкцията на паметници може да се постигне и чрез тяхното интерпретиране, например чрез сигниране по самия обект или чрез публикувани материали”, посочва той.
Относно скалната църква, подчертаването на пукнатините с кафяво изглежда безобразно отблъскващо. При всички случаи обаче е видно, че при реставрационните работи не са използвани указанията на ЮНЕСКО. В тях съществува изискването реставрация да не се прави заради самата реставрация, а като част от изучаването, интерпретирането и представянето на паметниците."
По казуса с Яйлата становища дават и професор Тина Вик, реставрационен архитект, професор по устойчива архитектура в Университет Даларна, Швеция, Питър Ридингтън, консервационен архитект, директор на Доналд Инсол, Лондон, Великобритания, професор Осама Хамдан, консервационен архитект, Университет Ал Кудс, Йерусалим.