Културното наследство е генетичният код на човешката цивилизация

Автор: Петкана БАКАЛОВА, архитект-реставратор


“Казусът” Небеттепе - битката продължава

Случаят Небеттепе заприлича на виртуална "битка", в която противниците като че ли не могат да се срещнат лице в лице. При положение че имат една и съща кауза - Небеттепе. В края на 2013-а общинската администрация се зае със заданието за Небеттепе. Целта беше да се подготви проект, с който да се кандидатства за европари, необхоздими за възстановяването на тепето. Още тогава архитектите заговориха за проблема, че издигането на фалшиви крепостни стени и кули не е редно. Поне на Небеттепе.

Дълго спряганият конкурс за въпросния проект в крайна сметка не се случи. Но пък неофициално се разпространиха "възстановките", подписани от арх. Фърков, които скандализираха гилдията. Те станаха повод КАБ-Пловдив да излезе с протестна резолюция. Тя беше подкрепена и на национално ниво.

В крайна сметка, с дата 19 май 2014 г., имаме входиран проект в Министерството на културата.

Как ще завърши този спор?

Ще унищожим ли тепето, или ще го превърнем в туристическа атракция?

Кога общинската администрация и гилдията на архитектите ще намерят общ език и ще започнат да изслушват аргументите си?

И дали всичко това в крайна сметка няма да ни коства поредната загуба на европари?


Небеттепе зададе въпроса за българското културно наследство. И го направи по един сериозен и категоричен начин! Нещо повече, постави още много въпроси - кои сме ние, защо подменяме историята си, защо фалшифицираме миналото си? Интересът към старините и тяхното опазване започва през 18 век с откриването на Помпей в днешна Италия. До този момент към тях не е имало специално отношение. Те са били променяни, реконструирани, преизползвани. Преди около 150 години обаче настъпва промяна.

В зората на този процес, в Западна Европа се изпълняват първите проекти за реставрация, на принципа - крепостите до зъбер, замъците и църквите до покрив. Често архитектите от онова време са променяли старините, интерпретирайки оригиналния образ и осъществявайки собствените си представи за миналото. Тенденция, която, в последно време наблюдаваме у нас. Днес, Европа изповядва една нова философия на опазването.

Тя е отразена в множество конвенции и харти, които България е ратифицирала. Те утвърждават разбирането за абсолютната ценност на оригинала. Културното наследство е признато за носител на колективната идентичност, памет и смисъл. Това е разбирането по света, а какво е нашето? В България, в момента наследството се разглежда предимно каторесурс за
развитие на културентуризъм.

Факт е, че в много държави в Европа, този вид туризъм е съществен икономически фактор. Но ние забравяме, че културният туризъм се мотивира от желанието на човек да се докосне до историята на един народ, да се разбере и осъзнае в дълбочина културата му. Подменяйки оригиналните си археологически и архитектурни обекти с нови макети в реален мащаб, ние създаваме и представяме на света един неискрен образ, без културна стойност. Нима това не е "криворазбрана цивилизация"? Единствено и само оригиналът, с присъствието си, доказва историческия ни разказ и съхранява нашата памет. Оригиналът е документът, с който потвърждаваме миналото си. А какво правим ние в момента? Подменяме и "украсяваме" наследството си. Може би, защото миналото ни създава комплекс. Кара ни да се срамуваме. Вероятно, тези 500 години робство ни създават усещането за загуба и застой. А ние отчаяно се опитваме да се модернизираме. Чувстваме се изостанали и се стремим да догоним другите. Как? Като подменяме същността си и разкрасяваме старините си. Т.е. като се отказваме от себе си и фалшифицираме историята си. И го правим по един драматичен начин, защото когато променяме материалния носител, няма как да разберем истината за нашето минало и за нас самите. Тази вандалщина е много по-сериозна от всичко, което са причинили завоевателите по земите ни.

Това е проблемът на нашето наследство. Превръщаме обектите си в атракциони, а себе си ... в обслужващ туристически персонал. Аз се питам: Това ли сме ние? Посещавала съм Париж, Рим, Флоренция, Венеция и други исторически, европейски градове и никъде не съм видяла подобна профанизация на културното наследство. Какво се случва у нас? Ние, сякаш все още търсим себе си и не можем да се идентифицираме. Не знаем кои сме и как да се "представим" пред света, с кое от лицата си. Изграждаме един фалшив образ с псевдовъзрожденските ни хотели и псевдосредновековните ни крепости. В какво превръщаме България?

Това е големият проблем и с Небеттепе

Въпросът не е дали за проекта за реконструцията му ще се обяви конкурс или не, дали има задание и колко качествено е то. Въпросът е дали ще оставим на поколенията поредният фалшификат. Днес никой не може да измери стойността на наследството, невидимата сила на оригинала. Цялата философия на съвременната реставрацията се развива в тази посока - да опазим нещо, което не може да се определи точно и не може да се измери. Светът и Европа се движат в тези посока. А ние? Ние все още спорим и търсим аргументите защо оригиналът е по-важен от макета.
[url]http://www.marica.bg/културното-наследство-е-генетичният-код-на-човешката-цивилизация-news238136.html?fb_action_ids=471952609601839&fb_action_types=og.likes&fb_source=other_multiline&action_object_map=%5B786789428006552%5D&action_type_map=%5B"og.likes"%5D&action_ref_map=%5B%5D[/url]

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите