То може да си даваме примери, които доказват и това, което аз казвам, и това, което ти. Но дори науката не може с точност да докаже кое е физическа невъзможност на микроравнище в мозъка... кое е несъзнавана програма, заложена и отключена на даден етап... докъде стигат човешките възможности и дали пътят е по-важен от целта.
Не всеки е Моцарт, Чаплин или Айнщайн, но кое ги е направило тях такива...


А иначе по първото ти изречение - да, така е... но в случая най-вероятно е нито да говорим за неуспешен опит, нито за мъртъв шедьовър. Хората, които съвсем не могат, както и тези, които наистина имат ярък талант, са изключения. Всичко друго е по палитрата на спектъра. И въобще не стои въпросът ще се справи ли или не, а доколко ще й хареса, доколко ще е окей с това, че за развитие трябва да полага усилия, всякакви такива неща. Абсолютно си мисля, че нещата са много по-прости - Искам да ходя на китара. - Ходи на китара. И толкова... и после каквото - това. То е като в спорта - за всеки на 14 години би било изключително полезно да се запише на спорт по желание. И ако това записване е свързано с мисли, че е нисичък за бъдещ Майкъл Джордан.... къде отиваме? Ами нищо не правим. Такъв предварителен максимализъм, си е тотално път към нихилизъм. Съжалявам, че пиша пак, хахахах, и мен не ми се дискутира, но наистина ми е трудно да проумея логиката да се чудиш дали да почнеш нещо с идеята, че може да се окаже, че не си гений едва ли не. Ми най-вероятно е да не си. Хахаха. Но това не значи, че не си струва да свириш, да тичаш, да рисуваш.... и то не мацаници произволни, ами с концепция, със старание, с желание, да се учиш наистина.


- Vous jouez avec votre vie!
- Et alors?! Il faut bien jouer avec quelque chose!