|
Е да де, ама ако не създадеш реална представа на едно дете, че може да може, ама може и да не може, но защо пък да не опита ... знаеш ли какви гротески картинки стават? "Ти можеш, мама! Ти си гении!" и детето грачи като изоглавено пред публика, която го замеря с каквото му попадне. И кой виновен за това? Ама нали трябвало да го насърчаваме.
Тези твой крайности са непрактични в живота. В реалността, всеки трябва да знае, че за да постигне нещо, си трябва много труд и преди да е положил този труд, не може да се каже изобщо дали може или не. Да не говорим, че трябва да има реални желания ... "Да маме, ще те запишем на уроци, ще станеш виртуоз, ти можеш!", а детето реално няма време за това, но поради желанието си, да получи одобрение, да покрие родителските амбиции/ защото то не знае какво се крие зад това насърчаване/, то се впуска в едно, а занемарява друго, което му харесва повече.
Та, зарежи ти тези, че родителската подкрепа е положително насърчаване, без да се казват отрицателните неща. Няма такъв филм.
Криво ти е станало от темата, защото това което описваш е поведението на твойте родители спрямо твое желание .... но когато станеш родител, ще разбереш и другата гледна точка и ползата от това което са направили родителите ти за теб. ... Децата искат много неща и ако им се угоди за всичко, те ще имат знания за много неща по малко и нито едно няма да са развили, защото не са имали времето и възможността. Точно с поставянето на едно "но" след всяко желание на детето, може да го ориентира, кое наистина иска и от кое би се отказало, за да го постигне. Защото няма такъв филм, да имаме всичко.
|
Re: Пеперуд... [re: Amelia Pond]
Re: Пеперуд...