Гледай сега, изобщо първата ти работа е да изгониш всякакви такива мисли, че нямало смисъл, че трябвало някакъв имагинерен талант и други глупости. Единственото, което можеш да постигнеш с тях, повярвай ми - не искаш да го постигаш. Тя да си мисли след 20 години като нейната дъщеря поиска да свири на нещо, че тя самата не може да свири (а всъщност никога не е опитвала!!!) и да се чуди как да я откаже. Искаш ли същата картинка след 20 години да се разиграе? Да й предадеш, че "не може" без да е опитвала?

14 години е идеална възраст за китара. Доколкото разбирам е 8-ми клас подготвителен - също идеално. На китара може да ходи един път седмично, другите дни да се упражнява. В никакъв случай самоучител - това би й отнело много повече време и усилия! А важното е не да се мъчи, а да й е приятно и да има някакъв външен критерий в крайна сметка.

Другото - музикален слух СЕ РАЗВИВА. При абсолютно всеки се развива. С различно темпо, от различно базово ниво се тръгва, но се развива. Точно чрез свирене на инструмент. И това е полезно за човек. Изключително полезно. Училището е училище, сега е моментът да прави това, което иска, да се пробва, да се научи да полага усилия от любов към нещо, което сама е избрала, а не наложено й отвън по задължение. Толкова родители биха подскочили до тавана от щастие, ако детето им иска да свири на инструмент. А и не само това - има място и за други неща. Сега е моментът! Уроци на китара даже е малко. Още нещо да си избере. Напълно съм сериозна!

А това за максималистката... не го разбирам. За Моцарт ли говорим, кой е критерият? Резултати ще има спрямо не толкова дори труд, колкото постоянство. И научи ли се на него, ще й е от полза цял живот. Но ще й трябва търпение.

И явно не си имала опит с музикален инструмент, но стига някого да не го карат насила и да му липсва тотално желание, всеки може да се научи на едно доста прилично ниво. Някои свирят повече на слух, други по-технически подхождат... на даден етап неминуемо се развиват и двете.



Много криво ми стана от темата, много. Надявам се не си споделяла с нея съмненията си, макар че то трудно ще е да не ги е усетила. Едно толкова нормално и симпатично желание да ти носи страх, че няма да се справи, че й липсват качества... Все пак тя иска да започне да се учи. Учителят затова е учител. И единственото, което й трябва, е желание. Това е талантът. Желанието. Страстта. Интимността. Отношението. Не друго.


- Vous jouez avec votre vie!
- Et alors?! Il faut bien jouer avec quelque chose!

Редактирано от Amelia Pond на 05.11.12 23:27.