Всеки е комбинация от различни възможности. Някой може да е много музикален, но да няма чувство за ритъм, друг - много ритмичен, но с неовладян слух... трети да има слух, но да няма контрол над гласа и оттам да не може да пее... Друг да, може да има талант, и веднага да свири и пее по слух... Друг пък по ноти, технически ще разчита. На пиано може да свири и напълно глух човек в крайна сметка...... и да чувства музиката по друг начин - вибрация, ритъм.... да вижда цветове.
Едно 14 годишно момиче в 8ми клас иска да тръгне на уроци по китара. Ето това е темата. И майката първо мисли - "Аз не съм музикална, да не се окаже, че хич няма да се справя". Първо не разбирам каква драма ще е, ако опита и се откаже. Определено по-малка отколкото ако изобщо не опита. Второ всяко средностатистическо дете с желание, което го запишат на уроци, може да се научи доста прилично на китара.
Иначе например вокалистката на "Насекомикс" съвсем сериозно беше казвала, че са й обяснявали, че не става за певица, че пее фалшиво и не може. Както виждаш - постарала се е, опровергала ги е. И има една мисъл на Пикасо: "Винаги правя това, което не мога, за да мога да се науча да го правя.", с което отново повтарям - тя не иска да ходи на концерт веднага да демонстрира гениалност, а да тръгне на първи уроци. Ако имаше супер талант и беше много музикална, защо щеше да й е да ходи да се учи?! УЧат се тези, които искат да се развиват. А в реалити форматите, според мен става въпрос и за други дефицити и отиват хора, които родителите точно не са ги записали и това им е първият сблъсък с реалността. Дотогава само някакви фантазии са се вихрири. Та точно затова желанията трябва да се случват в реалността и докато е време и все още може човек да се развива и учи. И вече спрямо качествата, едни постигат едно ниво с лекота, други с повече усилия същото ниво.


- Vous jouez avec votre vie!
- Et alors?! Il faut bien jouer avec quelque chose!