Ти се спукай още повече от яд, щото пък аз живеех 82-84 година на квартира в центъра на София на Иван Асен2 на два крака от Орлов мост в тристаен апартамент без хазаи, като едната стая беше хол за купони, а хазаинът ни беше на 25-6 години, израснал в квартала и като дойдеше да прибере наема, задължително вдигаше 3 дни грандиозен купон с все готини приятели, наематели и техните приятели - ядене, пиене от него. Пък през останалото време си купонясвахме, както дойде и къде ли не по хапартаментите на софиянци, а в разни зачукани крайни квартали като Младост се ходеше само ако има много интересен купон с преспиване. В центъра винаги имаше нещо интересно на два крака разстояние, в краен случай - купон.
А, освен това, всички момчета от тайфата винаги разполагаха с пари повече, отколкото могат да изхарчат и никой не гледаше момичетата в ръцете за пазаруване, плащане на кръчмарски сметки, билети за кино и други, щото беше срамота. Пък аз съм/бях момиче, хич не ми се е налагало да печеля популярност с портмонето си.
Пък после 5 години в Студентски град беше ЕПОПЕЯ.
И като завърших и наех студио в кв. Изток на 2 крака от хапартамента Луканов, се втрещих всъщност колко дърти киселяци живеят в Софията. Ама вече беше 94-95, когато ти вече си броил стинките от заплатата в левчета, пък мен не ме бъркаше инфлацията, щото ми плащаха в долари.
Спука ли се вече от яд, щот ако все още не си, мога да ти разкажа и за новото ми BMW! И не е вярно че ги сменям като носни кърпички, сменям ги средно на 4 години.
Спуках се още като прирева, че за тебе Младост 1,2,3 са били връхтъ на софийския лукс.
А за беемвето размислих - вече не ти завиждам на тиквеното оранжево, защото вчера на нашата улица някой беше паркирал кола, ама не ме питай за марка, хич не ги гледам, в най-страхотния сребристосветлосин цвят, който съм виждала на автомобил. Сега завиждам на него.
|