Еми аз кат излязох от казарамата реших да си дам почивка от ежедневното бръснене и бях бая брадясал, което в университета и по улиците в софия не представляваше проблем, чак докато не си смених квартирата в началото на втори курс - лелята в милицията ми каза да се приведа във вид, отговарящ на снимката ми в паспорта, и аз се обръснах. После отново брадясах и си бях така чак до следващата смяна на квартирата, вече си знаех урока и се обръснах преди да ходя да се регистрирам и нямаше проблеми. По едно принудително бръснене на година, смятам че не е кой знае какъв терор. Домоуправителят ме гледаше на кръв, ама не можеше да ме накара да се обръсна. Дойде да ми звъни на вратата в събота сутрин за съботника, обаче аз се направих че ме няма, и той накрая се отказа - не е викал милиция да ми разбиват вратата, щот не съм ебавал да отида на ленинския съботник и да чистя градинката пред блока - което реално сега оценявам като похвално мероприятие. После веднъж ме срещна на стълбите и ми чете конско, ама кво от тва. За изборите пак дойде да ми звъни да ме предупредял да се обръсна и да си сложа костюм, да не съм го излагал. Избръснах се, обаче се явих с дънките и маратонките и никой нищо не ми каза, единствено домоуправителят, който се беше закотвил на входа на секцията, ми хвърли неодобрителен поглед. Това беше всичкия комунистически терор на който съм бил подлаган като пълнолетен гражданин в цивилния живот: няколко пъти ме накараха да се обръсна и няколко пъти се опитаха да ме засмучат за съботници и манифестации, от които опити всеки път успях да се скатая и никой не е идвал с милиция да ме арестува за което.

Плюсовете за мене са че нямаше никакъв стрес, нямаше го трескавото състезание да си задължително пръв по оценки, та да си намериш после мечтаната добре платена работа при престижен работодател - напротив, беше ясно че никой никога няма да ти гледа оценките, затова си свободен да учиш само по предметите, които са ти наистина интересни, а по останалите просто на минаваш със санитарния минимум усилия и губене на време. И затова имаше достатъчно време за кино, театри, музеи и концерти. Е да, концертите бяха на щурците, сигнал и диана, не на битълс, пърпъл и юрая, ама емоциите и кефа си ги имаше достатъчно. И след края на концерта спокойно се прибираш след полунощ пеша през половин софия, без никакъв страх и изобщо да ти мине през ум че нещо лошо е възможно да ти се случи.