|
Дарки, приятелю! Мисля , че субективно идеализираш.
Социализма беше преди 30 и кусур години , а ние бяхме тогава на по 20.
Кой няма да предпочете времето, когато е бил млад, здрав и надървен?
С умиление си спомням безгрижното време, когато в главата ми е имало единствено жени и купони.
Но все пак помня една нощ в милицията, само защото бях малко брадясъл и един патрулиращ див селянин облечен в милиционерска власт реши, че съм си "сменил външния вид", той не отговаря на снимката ми в синия паспорт(помниш ли го?) и след тази нощ можех да се оплача единствено на арменския поп.
Помня как нашите събираха пари с години за да купят нещо необходимо за дома - пералня, телевизор, диван....
Помня как "отчуждиха" цял един квартал и го събориха, за да изградят блокове. И как хубави, нови къщи бяха оценени евтино, а кирпичени съборетини на партийни функционери - като палати. Хората от кватрала тогава масово получаваха инфаркти и инсулти ....тогава и баша ми се поболя от това.
Края на 80? Помня празните витрини в магазините по време на Голямата екскурзия. Помисли си само за нея! Каква идиотщина!
Съсипано имущество, битие и стрес за хиляди български турци, с нищо невиновни, че са се родили тук, но мачкани с десетилетия.
Края на 80 беляза и несастоятелността на социализма. Ламби е прав, че в онзи строй за работниците нямаше стимул за работа и можеше да ходиш на работа без да работиш.
Помня как в ремонтната автоработилница където работех, трима майстори 7-ми разряд само си чешеха мъдите край печката и пиеха вино по цял ден и получаваха по 300 лева заплата, а аз - стажанта с още двама като мене вършехме всичко за 160. Тогава се ядосах и реших да не работя един месец. Ходех на работа, теглих една майна на майсторите 7-ми разряд и на началник работилницата, постлах си една габина в каросерията на един бракуван камион и проспах месеца. Отрязаха ми 40 лева премиални и за този месец получих вместо 160 - 120 лева. Щях да лежа още, но ме "изискаха" (представи си!!! ) от градския транспорт , щото той бил приоритетен за народното стопанство. Няма не искам, няма недей! Отиваш в ДАП-а! Имаш "разпределение" !
Разбира се, непознавайки друго битие, бидейки луди и млади тогава , всичко си беше купон.
88-ма социализма вече умираше. Помня студентски стаж в ВАМО( завода за дизелови двигатели) . Завода препълнен с непродадени двигатели с ниско качество, което никой не ще. Пробват се капиталистически прийоми за стимулиране : "бригадни сметки", премиални за количество, държавно приемане на продукцията.... СИВ се разпадна, ВАМО вече и като сгради не съществува, социализма, във вида в който го строяхме се оказа утопия и замина в историята.
Не искам да обсъждам по какви причини, но не успяхме да вземем някой добри неща от него, а можеше.
От друга страна, пародията наречена " българска пазарна икономика" е неприемлива дори за мен, макар че и в нея се чувствам щастлив, без тя да има някаква заслуга. Заслуга има демокрацията и свободите, каквито в соца нямаше.
Време е да се върнеш в България и заедно с тебе да изградим нов строй - Демократически пазарен социализъм!
В Библията пише:\"По думите, написани в клубовете ще ги познаете...и по самозаявеното в никовете!\" Редактирано от kiko64 на 26.09.19 09:20.
|
Re: понеже не мога да пиша в 40-50 [re: DarkSide]
