Здравейте, Навлек, Урко, Симулакрум и останалите!

Нямате си представа колко се радвам, че действително вече започваме да си говорим за социология. Което ще рече, че, може би, социологията в България не ще да е чак толкова изчерпана… Кефя се също, че все пак и вие намирате ценни неща в образованието си - споменавате отделни преподаватели с добро - не щото са симпатяги, а заради онова, което се може да се научи от тях. Както и, че ми правите аргументирана критика. Това, което ме притеснява е, че ме поставяте да бъда в положението на адвокат на Георги /за което отговорността е и моя, но след като продължавате да проблематизирате НЕГОВАТА социология, очаквате от мен позиция, нали?/. Държа да отбележа, че, образно казано, моят и неговият мозък се различават както по обем, така и по надипленост, така че се притеснявам да отговорям от негово име - първо, за да не го издъня, второ - защото не сме чак дотам идентични като мислене. Така че не забравяйте, особено ти, Навлек, че отговорите са все пак мои.
Вие тука ме затрупахте с порой от аргументация и извинявайте, че не няма да отговоря на всичко - не че не мога, а обемът на един отговор, предполага се, е по-големичък от обема на въпроса, тъй че отговорите ми биха били неприлично дълги за един интернет-форум, особено след като графоманията ми е съизмерима с тази на Навлека.
So, аз не отговорих на твоите възражения още миналия път, Навлек, не защото ги смятам за несериозни, а, напротив, имах нужда от време да ги проуча. И извинявай, ако мълчанието ми е предизвикало в теб такъв словесен изблик.

Първо, дреболийки, но не чак дотам - Просвещението, както сме учили /кеф ти Хабермас, кеф ти Фуко/, е моделен феномен, така че един "просвещенски патос" не може да е "домодерен" - той по-скоро е "класически модерен" и ми се вижда смислен, доколкото в доста отношения модерността не ни се е случила /не ми казвайте, че е идеален тип - знам, но се сещате какво имам предвид/. В тази връзка, независимо дали някъде и някога "голяма част от проблемите на капитализма са решени", значи ли, че тези конкретни решения важат за всеки отделен случай? Ето ти, Навлек, Маркс: как ще му хрумне за експанзията на вътрешните пазари, като самият феномен се развива след Втората световна война - т. е. как ще измисли реалност, която от неговата позиция не е била видима?! Извод - теориите са КОНСТЕТКУАЛНИ.
А и каквото и да мисли Мъртън по въпроса, една теория от средно равнище върви "в комплект" с няколко "големи", но не и с всички. Защото теориите са ценностно фундирани, а човешките ценности имат свойството да бъдат несъвместими, което е една от причините социологията да бъде, както сме учили, "полипарадигмална наука". Ако щете, изразът "социални проблеми" също не не приложим към всяка "голяма" социологическа теория, а още по-малко - конкретното дефиниране на това, по Бъргър "кое е проблем и кое - решение".
Та затова ми се струва, че социологът е ОТГОВОРЕН за това към каква "голяма" теория се ориентира, защото така или иначе го прави. И затова е малко или повече "парадигмален фундаменталист" - просто, за да правите наука, се налага да изходите от дадена парадигма. Но в бозата "социология в СУ" всяка що годе ОПРЕДЕЛЕНА парадигма наистина си е плод на "върховно усилие", включително и защото се преживява като "върховно насилие" от страна на студентите.
Ето защо /това е най-вече за теб, Урко/ благодаря на Георги, че от него научих следното - когато критикуваш, ще е добре да имаш предложение по въпроса. Нямам възражения, че "проблемите предхождат решенията", но това не означава да си останем само с първите, нали? Затова ми се ще да знам как вие си представяте правенето на социология и достигането до конкретни социологически резултати. А че ви бива в намирането на кусури /казвам го не като обвинение, а вкл. И в смисъл, че сте критични, което също е предпоставка за правенето на социология/, това го разбрах.
Що се отнася до свободата, Навлек, аз поне не виждам противоречие - тя е ценност, да, но не само няма ценностно-неутрална социология, но няма и ценностно-неутрална наука /и математика/. Така че, първо, мисля си, че от социология няма смисъл, ако не се допусне, че човек е свободен - въпреки, че това е ценност. Второ, с конкретните си ценности правим социология и на Георги му е ясно, че всяка наука е идеологична. Въпросът е по-скоро в това, зад какви ценности ще застанем и какво ще последва от това. Ако една социология не допуска свободата като ценност, какво би било основанието й за съществуване?
Прочее, и за теб, Навлек, свободата е ценност - най-малкото, защото се преживяваш като игнориран, като ОГРАНИЧЕН. /Отделен въпрос, че, макар че ти наистина не беше от маргиналните студенти, към края на обучението си не беше и от най-редовните, нали? Така че проблемите ти не са само от парадигмално естество./
За вас - не знам, но аз поне не виждам основание да се занимавам със социология, ако заниманията ми нямат ПРАКТИЧЕСКИ смисъл. Приемам, че не може да има съвършена социология, че социалният свят не може да бъде разбран напълно, най-малкото, защото и изследователят е част, и то активна и ценностно-натоварена част, от него. Социологическото познание е неизбежно херменевтично; от херменевтичния кръг не може да се избяга напълно. Така че, дори обосноваването на социологията чрез свободата да е кръг, познанието изобщо има кръгова структура. Ето две от определенията на любимата ми "теорема на Гьодел": "една теория не може да обоснове себе си в рамките на самата себе си" и "всяка достатъчно богата формализирана система, когато е пълна, е противоречива, а когато е непротиворечива, е непълна". Пък социологическото познание е хем непално /защото, както знаете, самият предмет е незавършен/, хем противоречиво. Според мен, допускането на свободата затова е готино, защото свободата е отвореност и така отвореността става част от теорията, без при това да се затваря - става част от СТРУКТУРАТА на теорията.
Затова си мисля, че, дори да наречем Георги "парадигмален фундаменталист" /което не ми звучи толкова страшно/, не мога да се съглася, че социологията му е закостеняла. Напротив, имам чувството, че в последните години доста се е трансформирала. Освен това, факт е, че последователите му правят много различни неща по различен начин - не само преподават, но и "решават важни практически проблеми", занимават се с избори /било, като ги изследват, било, като ги правят, било, като пишат за тях във вестниците/, коват закони и изобщо - спойката между социологията и собстените им субективности е създала много и различни феномени. Защото не им е отнета свободата да се самоопределят.
Мен лично ме интересува /т. е. това е едно от нещата/ приложението на историческата социология в изследването на микрообщности - нещо, което, поради самия характер на микро-реалностите, би я модифицирало, но без да се стига до разрез, смея да предполагам. И принадлежността ми към една традиция не би ме унифицирала.
В тази връзка, Навлек, какво разбираш под това, че "GD nich ne go e enia (ili pone ne go e pokazval) za nachina po koito se konstituirat nauchnite praktiki, za nachina po koito se konstituirat i evoliuirat kriteriite za "nauchnost""?
И в "Орбитите", и в новата му книга пише "как се конституират научни практики" - била на българската социологическа традиция, било в анализа му на Пол Джонсън. Но не разбирам какво имаш предвид под "еволюират" - това май допуска еволюция, а? А и тя е ценност… в която, впрочем, е доста наивно да вярваме /не че те подцинявам, но грешките по Фройд…/. Ти обаче имаш предвид нещо друго - как се конституират научните практики, примерно, в една научна лаборатория, или при въвеждането на някаква информационна технология? Аз също смятам, че познаването на такива микросоциални структури обогатява социологическите сетива и си мисля, че дори и Георги непосредствено да не се е затичал да ги изследва /защото никой не може да се занимама с всичко/, принципно не би имал нищо против някой да го прави. Обаче сега малко те пързалям, Навлек, защото подозирам, че ти нямаш предвид ТАКЪВ тип изследване, а по-скоро - изследване на научни общности чрез самите тях; някаква форма на етнометодологията - как се конституира всекидневието на научните практики.
Добре, да ги изследваме - И КАКВО ОТ ТОВА? Самоцелно ми е някак, не се връзва с идеята ми за практическия смисъл на социологията. Виж, ако подобно изследване допринесе нещо - и за обществеността, и за изследваната общост, и за социологията, вече е друго.
Като стана дума за практиката - не мога да се съглася, Симулакрум, как "В акакдемичните среди цари негаивизъм към останлите места (да не казвам центрове), които използват социологически технологии. Лисва всякаква връзка между "практика" и "теория". И липсата на тази връзка е ПРАКТИЧЕСКИ ИСТИННА." Ами колко от преподавателите са помогнали на студенти, и то - на доста студенти, да си намерят работа в агенция? /А поводът на нашите дискусии особено често прави това./ По-скоро, проблемът ми се вижда друг - че на "пишман емпириците" /"пишман" - защото без емпирия не може, но те са ограничени/ не им пука, както пишеш, за академичността, която е, все пак, и база за една по-широка социологическа култура, поради което става възможен и твоят проблем: "когато подобен професионален опит произведе теория, надхвърляща онези, от които се опитва да се оттласне, тогава такова говорене ще стане "практически истинско". Защото професионалният опит сам по себе си нищо не "дава", той трябва да бъде и концептуализиран, за което е нужна и споменатата теория.
Аз не се интересувам частно от социологическа теория. Но непрекъснато чуствам дефицит на такава. И все пак приоритетите ми са други - лични и на организацията, в която съм ангажиран.
Какъв е проблемът? Не мога да се свържа с други професионалисти, които да ми окажат помощ."
Не можеш да искаш от академичната социология да концептуализира и всички възможни професионални опити отвъд нея, нали? Ето защо, самите не-академични социологии не биха пострадали, ако бъдат по-промислени.

Извинявайте за дългото говорене, но трябваше да се опитам да репликирам поне на част от проблемите, които повдигате, нали? Мога да пиша още доста, но не е там работата.

Птери