Трябва да си признаем, че обсъждането публично /доколкото обсъждането в чат с никове може да бъде такова/ на 1 човек не е крайно честно. Макар и същият този човек вероятно да би се зарадвал, ако знаеше /пък може и да знае/. Аз далеч повече се зарадвах на това, че може да се случи говорене /това вече издава, че съм от СУ/ за социология от различни гледни точки и позиции с проблема за липсата на общност. Съгласна съм, че преподавателите ни са от различно поколение. Отдавна си говорим, че спецификата на тяхното навлизане в социологията и ставането им социолози ги обрича да бъдат по-консервативни от нас. Действително си мисля, че имаме "късмета" да можем да бъдем повече социолози от тях, рядко се случва някой от нас да не може да си даде сметка, че освен Бурдийо на терена преди него е имало Бъргър, а и да знаят, че и след това са се случили неща, които си заслужават внимание. Трагичното е освен, че това са хора, които по необходимост са привързани към една /научна или идеологическа, както се казва - където и когато това са различни неща/ позиция и нямат много много сетива за другите и че пребивават в поле, което не им дава възможност да разберат други такива и което, най-важно, не им дава представа за случващото се в страната. Което е трагично що се отнася до студентите. Защото си мисля, че за да бъдеш добър изследователн на съвременната българска действителност не може да си само преподавател. Промените, които се случват са толкова много, на толкова различни места и нива, че липсата на социален опит е почти предопределяща невъзможността за адекватно познание. А този социален опит студентите по дефиниция няма, бидейки студенти, но пък го нямат и съответно не могат да им го предадат и да ги карат да го търсят, техните преподаватели.
Това ми дойде наум като ви изчетох нещата.
До скоро.