Не мога да се съглася, че социологията може да бъде "единствено оправданото" - това влиза в конфликт с иначе ревностно отстояваната "научан гледна точка" и "научни стандарти" и се превръща в смислов хоризонт, от който няма измъкване. А и нали идеята беше да разширяваме жизнените си хоризонти - не да ги затваряме ;)

Значи някой е решил, че хоризонти се разширяват ТАКА - със Социология, и то точно с тази социология. Но това доказано ли е? или е просто един апел към чуствата ни?

В духа на наученото от Г.Димитров, веднага се опитваме да разберем онази структура на всекидневието, която произвежда подобна нагласа. Няма да казвам какво точно правим, защото както вече беше отбелязано, аз съм един "пишман-прагматик" и не владея тънките похвати на задълбочения анализ. И все пак, базовата ми, да я наречем "социологическа култура", ми позвоялва да изкажа едно очакване - възможне е анализ, който представя въпрсното светонастроение, като продукт на много конкретна социална среда:

1. От една страна, това е България, за която знаем че е изкризила - как точно може да прочетете в споменатите орбити на модернизацията.

2. Следваща стъпка - това е определно поколение, за което биографичната криза е норма. Между нас - на възраст 30 и по-малко и тях има огромна разлика, за която много малко се говори. А най-рядко го правят именно специалистите по тези разлики - социолози, културолози, да речем антрополози (ако има такива). Защо? Ами нали се сещате към кое поколение принадлежат авторитетите? Разбира се те имат свое "старо" поколение... и налагат, когато сравняваме идеологии, да сравняваме тяхната с тяхното старо. Но за съжаление... :)))

3. И накрая - това е конкретна професионална общност. СОФИЙСКИ УНИВЕРСИТЕТ, ФАКУЛТЕТ ФИЛОСОФИЯ, КАТЕДРА СОЦИОЛОГИЯ. Хора, които заедно и от "малки" са участвали в създаването на БГ социологията, такава, каквото я намираме днес. Междувременно се случили някои промени ;) Но не и на равнище обща социологическа теория, разбира се ;)

Разбирате, че аз, като "пишман-прагматик", не мога да приема нечие болестно състояние, пък било то и общностно-професионална характеристика, за стандарт за дисциплинарно мислене.

Държа да отбележа, че тук въобще не визирам Георги Димитров. ГДимитров е един частне случай, не излизащ от правилото. Правилото - това е социологочиеската категория. И частния случай ГДимитров просто е носител на всички негови особености.

И отново бележка. Ако изобщо съм научил нещо, то научил съм го преди всичко от Г.Димитров, Кольо Коев (не Кольо Коев), Ивайло Парчев (тоя пич не е от лошите), Петя Кабакчиева, таня Чавдарова. Всички те са в вдна или друга степен носители на белезите на това поколение. В различна степен, освен всико останало. Има дори някои които направо не са носители :)) Абе Петя и Таня ме кефят, иначе казано :) И все пак, има нужда от промяна.