|
Ако беха влезнали в А група едва ли щеше да се стигне дотам, отбор без късмет. Аз им загубих бройката на Дунавите, тоя сигурно беше десетия.
_________________________________________________________________
Ето и част от историята на Ботев (Пловдив) - 1906-1919 г.
През първите години на двадесети век възпитаниците на пловдивския френски колеж "Свети Августин" допринасят за разпространението на първите спортове в гр. Пловдив и най-вече за популяризирането на играта с топка, наречена - футбол. През 1906 г. в колежа е сформиран първият футболен тим, който оказва заразително влияние върху младежите от Пловдив. В периода 1910-1912 г. вече и в града изникват дребни махленски клубчета с най-разнообразни европейски и български имена. Но още в 1911 година се образува махленски спортен клуб "Ботев" от ученици, в които е имало и възпитаници на колежа. Но тогава тия ученически клубове са съществували за кратко време, докато ентусиазма и амбицията на инициатора е била твърда и силна. Така и спортен клуб "Ботев".
При една такава обстановка в чест на Националният празник на България – 3 март, през 1912 г. група ентусиазирани младежи, ученици от мъжката гимназия и френския колеж, увлечени по крайно интересната игра футбол, решават да създадат свой спортен клуб по подобие на този от "Свети Августин" и сами, организирано, да спортуват. На 12 март те учредяват дружество, чийто патрон е националният герой, поета-революционер Христо Ботйов. Съставен е учредителен протокол, избран е и първият Управителен съвет, в който влизат: Стоян Иванов Пухтев - председател, Ненко Георгиев Пенелов - заместник-председател, Петър Делев - секретар-касиер и Теньо Русев - домакин. Останалите учредители са: Никола Алваджиев, Димо Сидеров, Асен Мерджанов, Георги Каранешев, Бойчо Стоянов, Стефан Йовчев, Атанас Минчев, Борис Бакърджиев, Христо Димитров, Борис Сотиров, Слав Славов, Иван Петков, Богомил Икономов, Николай Николов, Георги Танев, Пейчо Попов, Ради Мурджев и Георги Радев. Името на футболното дружество предлага Теньо Русев, който по-късно става летец и загива при авиационна катастрофа на 15. IX. 1929 година.
Тренировките си футболистите провеждат на широките ливади, застроени сега в квартал "Мараша" и зад "Хълма на освободителите", а състезанията, доколкото е имало такива - на плаца на 21-ви Пехотен полк. Първият отбор, с който клубът мери силите си е този на Втора софийска мъжка гимназия.
Поради избухването на Балканската война и закриването на учебните заведения, клубът е принуден временно да преустанови организационната си и спортна дейност. След края на войната, обаче членовете на клуба развиват трескава организационна работа сред учащата се младеж. По това време дружеството вече носи името "Ученическо футболно дружество - Христо Ботев", едно определение, което показва, че привържениците и членовете му са сред учащата се младеж. По същото време за членове на дружеството се привличат и младежи от квартал "Филипово" и живеещите около мъжката гимназия, които тогава са били членове на младежкото въздържателно дружество "Хр. Ботев". Една част от клубните членове са били такива и на гимнастическото дружество "Тракийски юнак". Така започват първите стъпки на най-стария футболен клуб в България, когато футболът се играе без да се знаят правилата му, а тактико-техническите похвати са нещо непознато за младите футболисти.
Ето какво си спомня един от основателите на клуба - Ненко Георгиев Пенелов:
"С изключение на ръководството на гимназията, което насърчи спортната ни дейност, всички останали посрещнаха тази наша проява, така да се каже, на "нож". Всички ни наричаха "ритнитопковци", "хаймани" и други подобни. Вкъщи също не беше леко. Често след игра се връщахме изпоцапани, с ожулени колена и лакти или скъсани дрехи. Но любовта ни към играта беше по-силна от обидите, присмехулните епитети и родителските натяквания. Впоследствие, когато футболът, а по-късно и другите спортове получиха по-голяма масовост, нещата се поизмениха и ние вече лека-полека станахме местни "звезди" в очите на младежта. Първите дни проблемът беше топката, а така също екипировката и игрищата. Играехме със саморъчно направени свински фуски. Ще ми се да разкажа как се сдобихме за първи път с истинска футболна топка. Тогава такава имаха само учениците от френския колеж. Често ходихме да ги гледаме как играят на своето игрище "Колежа" (сега там е стадион "Хр. Ботев"). Тогава около него имаше висока трева, бурени и тръни. На една тренировка една топка беше изритана силно и надалече в тръните. Почакахме известно време, но никой не я потърси. Аз свирнах на един от нашите малчугани, той бързо я взе и на бегом изчезна с нея. На другия ден всички се събрахме на нашето игрище. Първото, на което играехме тогава, беше плацът на 21-ви пехотен полк. Често ходихме да играем и на игрището на "Пепинерата" (където сега е Сточна тара). Радостта ни нямаше граници. С тази топка играхме много време. Колко пъти я лепихме, не си спомням, но докато не стана само на парчета, не спряхме да играем с нея. Екипи изобщо нямахме. Сами си ушихме фланелки, гащета и чорапи". В усилена организационна дейност и спортни занимания преминават дните на клуба до обявяването на Първата световна война. Клубът вече позакрепва, в неговите редици са привлечени голям брой младежи. Все още, обаче е трудно да се привлече вниманието на обществеността, която се отнася недоверчиво към младежите, занимаващи се със странната игра "ритни топка".
Първата световна война нанася нов организационен удар на клуба, от чийто редици принудително напускат редовни членове. По това време една друга група негови членове се отделя и прави макар и неуспешен опит да основе клуб под името "Спартак". Вярно е, че част от членовете, напуснали клуба, отново се завръщат, но условията за съществуване в този момент са много трудни и е създадена реална опасност от разформироването на клуба. През 1915-1916 година остават много малко верни клубни членове, организационният живот почти замира, малко са и провежданите футболни срещи (предимно с отбори от френски, английски и италиански военнопленници). Същевременно и разнокварталният състав на клубните членове не позволява по-голяма идейна спойка между тях. В един такъв труден момент ръководството на клуба, подкрепено от малкото останали верни клубни членове и привърженици, през пролетта на 1916г. провежда активна организационна дейност и напълно реставрира изпадналия пред разформироване спортен клуб. Избрано е ново дейно ръководство, като клубните членове са предимно от кварталите "Гюлбахче" и "Бунарджика" и живеещите около Централна жп тара. През 1917 година към "Ботев" се присъединяват и младежи, живеещи около Сточна гара и Асеновградско шосе, членуващи във футболен клуб със странното име "Бай Ганьо". По-известни от тях са Никола Щерев (Старика), Петър Загорски, братята Митеви и др.
През 1917 е изработен първият клубен устав, в който са определени правата и задълженията на всеки негов член. Определени са и клубните цветове - жълто и черно, които с малки изключения през 50-те години са запазени и до днес. Идеята е била да се вземат цветовете от знамето на Австро-Унгарската империя, тъй като цялостната структура на дружеството е била взаимствана от модела на австрийските клубове, които ca сред водищите по онова време в Европа. Клубният устав е утвърден от Учителския съвет на мъжката гимназия.
Първият официален мач на отбора е изигран чак през 1919 г.
06.07.1919 г. - В Татар Пазарджик - мач между пазарджишки футболен клуб Ботев и пловдивски футболен клуб Ботев:
Ботев (Пазарджик) - Ботев (Пловдив) 0:1
Вторият официален клубен устав е изработен след Първата световна война (през 1920 г.) и е утвърден от тогавашното Министерство на просвещението.
_________________________________________________________________
И една интересна статия от руски източник (slovari.yandex.ru)
Первые упоминания о болгарском футболе относятся к 1894, когда учитель физкультуры мужской гимназии Варны Жорж де Режибюс стал практиковать занятия футболом. У местных жителей эта игра называлась "ритнитоп". В эти года многие спортсмены Швейцарии работали в болгарских учебных заведениях. В 1985 один из них — Шарль Шампо создал команду в 1-й мужской гимназии Софии, вскоре свою команду организовал Луи Айер в Ломе. В Велико-Тырнове команду организовал Алоиз Бюнтер, в Казанльке — Жак Фардел и они же публикуют первые правила игры. В 1896—1897 первые футбольные матчи провели ученики мужской гимназии Пловдива.
В 1909 проводится объединение первых гимнастических кружков в союз "Юнак". Важное место здесь уделялось футболу. В 1909—1914 организовываются первые чисто игровые клубы, впервые встречаются команды Софии и Варны. В Софии образуются "Футбол-клуб" (инициатор создания Сава Киров), "Атлетик", "Ботев" и "Развитие" (объeдиненные вскоре под названием "Славия"), в Лозенеце — "Раковски", "Шипка". В Варне открыты клубы "Атлас" и "Спортист" (1909), "Тича" (1913), в Пловдиве — "Ботев" (1912) и "Левски" (1913). В 1912 болгарские студенты совершают турне по Бельгии, где встречались с командами Греции (11:0), Испании (1:1), Англии (0:1). В 1916 софийская "Славия" провела первую международную встречу с армейской командой Германии (0:4), а в 1918 с армейской сборной Англии — 4:0. В 1919 в Софии создан СК "Ботев", в Варне — "Червения тим" ("Красная команда"). В 1920—1923 крупные города Болгарии проводят свои чемпионаты, а "Славия" становится первым чемпионом Софии (1921). В 1921 организована Северноболгарская спортивная лига (в нее вошли 23 клуба), первым чемпионом которой стала "Тича". В 1923 создается Болгарская национальная спортивная федерация (БНСФ), на первом месте в которой был футбол. Началась подготовка к Олимпийским играм 1924 для чего из Австрии был приглашен тренер Л. Нич. В отборочном матче с командой Ирландии (28.05.1924) на стадионе "Коломб" в Париже болгарская сборная проиграла — 0:1.
Регулярный чемпионат Болгарии разыгрывается с 1924 (некоторые первенства остались незавершенными). Сезон: август—июнь.
_________________________________________________________________
Първите отбори в България:
Юнашко дружество "Торпедо" (Русе) - 1901
Спортно дружество "Стрела" (Силистра) - 1902
Ученически футболен отбор "Найден Геров" (Лом) - 1903
Спортен клуб "Стрела" (Бургас) - 1905, през 1910 г. клуба е преобразуван в спортно дружество
Колежански футболен тим "Свети Августин" (Пловдив) - 1906
Футболен тим "Напредък" (Русе) - 1906
Квартален ученически клуб "Искра" (София) - 1907
Футболен отбор "Атлас" (Варна) - 1907, от 1908 е квартален футболен клуб
Ученическо физкултурно дружество "Геолог" (Русе) - 1908
Квартален отбор "Клуб на Матинката" (София) - 1908, от 1910 е квартален спортен клуб "Клуб Футбол"
---------------------------------------------------------------------------------
Квартален спортен клуб "Ботев" (София) - 1909
Квартален спортен клуб "Спортист" (Варна) - 1909
Софийски физкултурен футболен клуб "Футбол Клуб" /"Савата"/ (София) - 1909, официално регистриран като професионален през 1913 г. под името Софийско футболно сдружение "ФК`13" ("Футбол Клуб 1913")
Квартален футболен клуб "Мажестик" (София) - 1910
Квартален спортен клуб "Развитие" (София) - 1910
Спортно дружество "Стрела" (Бургас) - 1910
Физкултурен клуб "Клуб Футбол" /"Матинката"/ (София) - 1910
Ученическо туристическо дружество "Дунав" (Русе) - 1911
Софийски спортен футболен клуб "Васил Левски" (София) - 1911, официално е регистриран като футболен клуб през 1914 г.
Колежански футболен отбор "Васил Левски" (Пловдив) - 1911, официално е регистриран като футболен клуб през 1913 г.
Квартален спортен клуб "Ботев" (Пловдив) - 1911, официално е регистриран като спортен клуб през 1912 г.
Юношески туристически съюз "Галата" (Варна) - 1912
Квартален футболен клуб "Любен Каравелов" (София) - 1912, през 1914 г. бил официално регистриран и станал секция на "Славия" (София)
Квартален футболен клуб "Оборище" (София) - 1912
Квартален футболен клуб "Скобелев" (София) - 1913
Спортно футболно дружество "Еклер" (Пловдив) - 1913
Квартален футболен отбор "Гауп" (Пловдив) - 1914
Квартален футболен отбор "Спартак" (Пловдив) - 1914
Жената и водката са винаги в опасност.
Редактирано от Момчил на 03.10.11 01:12.
|
Re: Десетте най-стари отбора в България [re: Stamёn]
(деспот)
