|
"Клуб на Матинката", "Клуб Футбол" (Матинката), "Атлетик" (София)
През есента на 1908 г. в района на Докторската градина е сформиран отбор, който става известен като "Клуб на Матинката", по името на най-популярния футболист в него – Иван Матинчев, който е един от основоположниците на организирания спорт в България. През 1910 г. Иван Матинчев и Благой Балъкчиев, който е възпитаник на "Роберт колеж" в Цариград основават физкултурен клуб "Клуб Футбол". През 1913 г. "Клуб Футбол" и още няколко по-малки отбора се обединяват и на учредителното събрание, в което дейно участие взимат Зл. Жечков, Чоки Момчилов, Братя Сърмаджиеви, Ив. Иванов и Братя Нинови създават спортен клуб "Клуб Футбол Атлетик". За да бъде официално създаден е необходима юридическа регистрация. Уставът на клуба е утвърден в съда през 1914 г. Игрището на Атлетик се е намирало на мястото на Ректората на СУ, наричало се е "Атлетик парк", по-късно "АС-23". Отборът е играел с жълто-черни екипи. След войната, през пролетта на 1919 г., "Клуб Футбол Атлетик" и една група от дейци и активни членове на "Славия" се обединяват под името "Атлетик". В групата на Славия личаха имената на А. Атанасов (Аго), П. Грозданов, В. Тошков (Бънето), Ф. Михайлов и др. Така създадения клуб "Атлетик" получава за игрище мястото, на което се е намирало игрище "Левски", т. е. терена, на който се е намирал стадион "Юнак". Тук "Атлетик" още преди Първата световна война е изразходвал над 4000 златни лева за подравняване на мястото. През 1923 г. на временото игрище на "Атлетик" предстояло да започне строежа на ректората на Държавния университет. След големия си възход през 1919-1920 г. клубът преживявал криза, поради заминаването на най-активните му членове за чужбина. По това време между двата най-близки съседи ОСК "Слава" и "Атлетик" съществувало спортно съперничество, в което се влагали страсти и се изразходвали безсмислено сили и средства. Това, както и безизходното положение на "Атлетик", чиито постъпки пред общината да получи пак мястото си в Борисовата градина (игрище "Левски") не дали резултат, принудило по-събудените членове на двата клуба да се замислят за обединение, като се използва хубавото място в Борисовата градина, отпуснато за игрище на ОСК "Слава". "Атлетик" участвал в първите организирани футболни срещи на територията на София през 1922 г., както и през следващата 1923 г., когато има разцепление и столичните клубове са разделени на Софийска спортна лига, в която участва "Атлетик", и Софийски спортен съюз. Обединението с ОСК "Слава" става факт през октомври 1923 г. Новообразуваният клуб бил наречен "АС`23" /"Атлетик Слава 1923"/.
----------------------------------------------------------------------------------
АС`23
Офицерски спортен клуб А.С.23 (О.С.К. А.С.23, „Атлетик Слава 23“, АС-23 или АС '23, по правописа от преди 1945 г. Офицерски спортенъ клубъ Атлетикъ-Слава 23) e български футболен клуб, съществувал в град София през периода 1923-1944 г. Мачовете си е играел на собственото клубно игрище „АС 23 Арена“ в Борисовата градина. Прозвището на клуба е "асистите".
Клубните цветове са били бяло и черно, а емблемата — изправен хералдически надясно черен лъв.
История
Отборът е създаден на 28 октомври 1923 година след обединението на ОСК (основан 1919 г.), Слава (осн. 1916 г., София) и Атлетик (осн. 1914 г. в София под името "Атлетик клуб", който се обединил след I св.в. с "Оборище" под името "Атлетик") след няколкодневни преговори на ръководствата. Пълното име на новия обединен клуб е Офицерски спортен клуб Атлетик-Слава 23. Първият председател на клуба е подполк. Никола Карагьозов. На 19 май 1925 клубът е утвърден в министерство на вътрешните работи и народното здраве. През сезон 1930/31 отборът завършва в софийската дивизия с шест победи и четири равни мача с което отборът става софийски първенец. В заключителната част на първенството АС-23 бие Етър с 5:0 на осминафинала, Сила (Ямбол) е разгромен с 7:0 на четвъртфинала и заради тегления жребий АС-23 се класира директно за финала. Ръководството на Шипченски сокол обаче подава жалба която БНСФ приема и изпраща варненци на финал на мястото на АС-23, а АС-23 трябва да играят на полуфинал с Напредък (Русе) който бива отстранен с 3:1. Финалът се играе на 13 септември 1931 на стадион „Юнак“. АС-23 повеждат с 1:0 още във втората минута но Соколите обръщат мача до 1:2 в края на полувремето. 17 минути преди края на мача играчът на АС-23 Борислав Габровски влиза много остро в краката на футболист на Шипченски сокол заради което варненецът трябва да напусне терена, а варненци остават с 10 човека (смени по това време не са разрешени). Шипченски сокол настояват Габровски да бъде отстранен, но съдията му разрешава да продължи при което варненци напускат терена. Мачът е присъден служебно 3:0 в полза на АС-23 с което офицерите стават държавен първенец.
Съдебната регистрация на отбора като юридическо лице е извършена в Софийски районен съд на 13 юли 1934. През сезон 1940/41 част от футболистите са мобилизирани във войската и АС-23 завършва пети в Софийска елитна дивизия. Въпреки проблемите отборът печели новосформирания турнир на Царската купа срещу Напредък (Русе) на финала с 4:2. През лятото на 1944 АС-23 става отново софийски първенец. Общият брой на членовете на клуба през годините надвишава 500. Бюджетът на клуба се набира главно от организиране на балове, както и от доброволни дарения. През 40-те години на клуба е оказана огромна финансова помощ от организацията Бранник. Клубът е бил под патронажа на Министерството на войната, което е осигурявало екипировката на клуба.
Клубът съществува до 9 ноември 1944 г., когато е обединен с Шипка-Победа (обединени през октомври 1944 година) и Спартак (Подуене) (обединение на подуенските отбори Цар Борис III, Аспарух, Диана, Княз Кирил, секция на Плиска София, и Левски, секция на Спортист София, обединени на 11 октомври 1944 г.) под името Чавдар (София). Обединението е извършено от временните ръководства на всеки един от трите клуба. По това време дотогавашният председател на АС-23 генерал-майор Димитър Айранов е арестуван и осъден от Народния съд на 15 години лишаване от свобода, а почетният председател на клуба генерал лейтенант Константин Лукаш е осъден на смърт от Народния съд и разстрелян на 15 март 1945 г[1]. На 4 май 1948 г. Чавдар (София), който от 15 февруари 1948 г., след обединение с физкултурният колектив при Централния дом на войската е преименуван на ЦДВ се обединява със Септември под името Септември при ЦДВ, сега ЦСКА.
АС-23 развива успешно и други спортове като лека атлетика, баскетбол, волейбол, тенис, шахмат, плуване, ски, бокс, хокей, езда и др. От клуба излезнали са балканските шампиони Григорий Педан (лека атлетика, багане) и Любен Дойчев (десетобой), ездачите ген. Владимир Стойчев и ген. Крум Лекарски.
Стадион
Игрище „АС-23“ (известно и като Атлетик Парк) се е намирало на мястото на сегашния стадион „Българска армия“. Софийска община отпуска „за вечни времена“ място на клуба на 27 януари 1925 г. в местността „Пустиняна“ в Борисовата градина. Представена е скица на общината, на която от двете страни на игрищено има трибуни (източна и западна), в северна и южна посока се предвиждат стоящи места, има още лекоатлетическа писта, игрища за баскетбол, тенис, хокей, гимнастика както и сграда за клуба. През 30-те години АС-23 получава нотариален акт над изградения вече стадион. В началото на 40-те години самото игрище е затревено. През 1943 стоящите места са премахнати и вече цялото игрище е заобиколено от трибуни. През 1944 година игрището е наследено от Чавдар (София), а впоследствие от ЦСКА.
Успехи
* Шампион на България (1931)
* Носител на Националната купа (1931, 1941)
* Шампион на София 1931, 1944/и през 1938 г.,но тогава с ранг на Втора дивизия/.
* Носител на купата на столичната община - "Улпия Сердика" през 1933 г.
Единственият български клуб постигал двуцифрена победа над Левски - на 22 януари 1939 г., в среща от турнира за Коледната купа на вестник „Спорт“, АС-23 разгромява сините с 11:4 на игрище Левски. Интересен е фактът, че най-голямата си загуба отборът претърпява именно от Левски - 12:3 в контролна среща на 26 август 1928 г.
----------------------------------------------------------------------------------
Футбол Клуб "Савата", ФК`13 (София)
„ФК`13“ („Футбол Клуб 1913“) е софийско футболно сдружение, съществувало в периода 1913-1944 г.
В началото на XX век популярността на играта "футбол" расте сред младежите. Млади българчета продължават средното си образование в лицея "Галатасарай" и "Роберт колеж" в Истанбул, където играят футбол и дори са инициатори за създаването на клуб в лицея - отбора на "Галатасарай" (Турция). През лятната ваканция на учебната 1908-1909 г. учещите се в лицея български младежи се завръщат в София и продължават футболните си занимания. Игрите им в някои махали на столицата се следят с интерес от местните момчета, които се увличат по футбола, познат им елементарно от дружествата на "Юнак". Назрява идеята за организирано спортуване. Така лицеистите създават свое дружество. По инициатива на Сава Киров е създаден "Футбол Клуб" (по негово име наричан "Савата") през лятото на 1909 г. - началото на организирания футбол у нас.
През 1913 г. на базата на Футбол клуб "Савата" е създаден ФК`13 /"Футбол Клуб 1913"/. Използвал е стадион „Юнак“, който е бил собственост на клуба и на съюз „Юнак“. Екип на отбора: червено-черни фланелки, черни гащета.
Клубът съществува до 3 октомври 1944 г., когато е обединен с „Раковски“ под името „Раковски ФК“. През 1947 г. отборът се обединява с ФК „Юнак“ и футболните клубове на МВР под името "Спартак".
Успехи:
Двукратен носител на Националната купа (Царската купа) — 1938 и 1940 г.
----------------------------------------------------------------------------------
"Раковски" (София)
"Раковски" е футболен отбор от град София, съществувал в периода 1910-1944 г.
Футболен клуб "Раковски" е основан през 1910 г. в квартал Лозенец. Той е бил четвъртият софийски отбор. В началото на 1911 г. е проведено учредително събрание, определени са клубните цветове и е избран титулярен състав. Успява да се регистрира юридически през 1913 г. "Раковски" е четирикратен победител във II Софийска дивизия през сезони 1926/27, 1929/30, 1931/32 и 1934/35 г. Най-доброто му постижение в I Софийска дивизия (Първенство на ССО - Елитна дивизия) е 4 място през сезон 1924/25 г.
През 1943 г. "Раковски" се обединява с отбора на "Родина" (Лозенец) под името "Раковски-Родина 43" (Лозенец). Клубът съществува до 3 октомври 1944 г., когато е обединен с ФК`13 (София) под името „Раковски-ФК“. През 1947 г. отборът се обединява с ФК „Юнак“ и футболните клубове на МВР под името "Спартак".
----------------------------------------------------------------------------------
"Левски" (София)
Спортен клуб "Васил Левски" (София) е основан на 10 май 1911 г. от група ученици на II мъжка софийска гимназия* (в др. източници са посочвани 6-та прогимназия „Тодор Минков", както и Седма софийска мъжка прогимназия, в момента в официалния сайт на отбора пише "Идеята за създаването на "Левски" датира от 1911 година, когато група ученици от София се събират да играят футбол за удоволствие. Името на клуба е взето от една от най-големите личности в историята на България - Васил Иванов Кунчев, символ на борбата за независимост от османско робство."), като основният практикуван вид спорт е бил футболът. Наименованието на клуба в памет на Апостола на свободата Васил Левски е предложено от един от основателите му Борис Василев (Боркиша). Плановете за регистрация на клуба обаче се провалят заради започналата по това време Балканска война, а след това и Междусъюзническата. Все пак на 24 май 1914 г. мечтата е осъществена и клубът е регистриран официално. Затова тази дата се смята и за рождения му ден, въпреки че на едно от най-старите му знамена и на един пощенски плик стои другата година - 1911. Учредителното събрание се състои в местността Могилката в центъра на столицата София. Там днес има паметник, който напомня за бележитото събитие. Първите цветове на клуба са жълто и червено. Екипите се внасят от чужбина. През 1921 г. поради невъзможност да се доставят такива "Левски" се облича в синьо, което си остава негов цвят и до днес, въпреки че в края на 40-те и началото на 50-те години на XX век на няколко пъти клубът се връща към традицията от годините на създаването. През 1922 г. е изработена емблемата, две години по-късно "сините" се сдобиват и със собствен химн, а от 1938 г. - и със знаме. На първият си официален мач през 1914 г. Левски губи от столичния ФК`13 с 0:2. Данните за срещите по това време са оскъдни и информация за тях се черпи предимно от дневника, който водят ръководителите на отбора. Година по-късно там фигурира първият мач със "Славия" - 0:1. Той бележи началото на съперничеството между двата тима, което днес е известно като най-старото столично дерби. Днес то обаче остава в сянка на това с ЦСКА. Битката между "сините" и "армейския" клуб е оценена в цял свят като една от най-свирепите и непримиримите. "Левски" може да се похвали с разгроми - 7:1, 7:2, 6:3, 5:0 и 5:2 над вечния си съперник.
През 1921 се организира Софийска Спортна Лига (ССЛ), като СФК "Левски" е съучредител на лигата и се състезава с нови екипи - сини фланелки и бели гащета. Новоизбраното ръководство на ССЛ веднага се заема с организирането на първото столично първенство по футбол, което трябва да започне през септември същата година. Програмата предвижда клубовете да играят по системата всеки срещу всеки в два полусезона - есен 1921 г. и пролет 1922 г. Класирането става по броя на събраните точки - две за победа и една за равенство, а при равни точки се гледа головата разлика. За служебна победа се дават 2 точки, но без допълнителни голове. Въпреки,че спортните клубове освен футбол започват да развиват и други спортове, не се взима решение за организиране на редовни първенства по тях. Водени от ентусиазма си, софийските клубове започват подготовката за първия си шампионат. Тренировките се водят ежедневно, а броят на наречените тогава "пробни мачове" непрекъснато расте. С най-голям интерес се чака пробният мач между сочените за фаворити "Левски" и "Славия". Той се играе на 26 юли 1921 г. и завършва 3:2 за "сините". През август "Левски" получава покана за мач от пловдивския "Ботев". Срещата завършва 6:0 за "сините", въпреки, че ботевци се подсилват с няколко играчи на тамошния "Левски". На 28 август 1921 г. ССЛ открива официално спортния сезон на столицата. Първият официален шампионатен мач "Левски" изиграва на 18 септември 1921 г. срещу отбора на "Атлетик" (София), побеждавайки го с 3:1. Първото софийско първенство завършва със скандал и оттеглянето на 4 от отборите("Левски", ФК-13, ОСК "Слава" и "Победа"), заради тенденциозно съдийство в поредица от мачове, ръководени главно от играчи на "Славия" и "Атлетик". Следващия сезон, 1922/23, заради този скандал отборите на оттеглилите се отбори плюс "Жаботински" формират отделна лига - Софийски спортен съюз (ССС), като "Левски" печели всичките си мачове в него и става първенец. В другата лига, ССЛ, победител е "Славия". През септември 1923 двете организации се помиряват и решават да определят един общ първенец на София в мач между победителите в ССЛ и ССС. Мачът "Левски" - "Славия" се състои на 23.09.1923 г., а "Левски" побеждава драматично с 3:2. Държавно първенство все още не се играе. Следват две години, в които "Левски" е безапелационен първенец на Софийската спортна федерация (обединението на ССЛ и ССС), и като представител на Софийската в държавното първенство, създадено 1924 г., достига финал през 1925 г., който губи от Владислав (Вн) с 2:0. През следващите 3 години "Славия" печели софийската титла и представя ССДФ в държавното първенство. През 1929 г. "Левски" отново достига финал на държавното първенство, след като е спечелил СОСО (наследник на ССФ), но пак губи, този път от Ботев (Пд) с 1:0. Интересен факт за този период от историята на отбора е че "Левски" е първият клуб, който осигурява социално играчите си. Това става след като през 1929 г. 12 футболисти на "Левски" проявяват финансови и социални претенции, при което са извадени от отбора и не играят в пролетния дял на софийското и финалната фаза на държавното първенство. След продължителни преговори през лятото на 1929 г. се стига до компромис. Ръководството на "Левски" застрахова 19 свои футболисти срещу инциденти по време на мач или тренировки. По това реме "Левски" изиграва и първите си международни мачове - загуба 0:1 от Галиполи (Истанбул) и победа над Кубан (Истанбул) с 6:0. През 20-те години изявен голмайстор за сините е Ас. Пешев.
През 20-те години на 20 век (1922 г.) се изработва и първата значка на клуба, която е по проект на Минчо Качулев. През това деситилетие "Левски" се сдобива и спървия си марш. Той е по текст на Д. Симидов и музика на Христо Маников и е създаден през 1924 г. През 30-те години "Левски" печели първата си държавна титла. Това става през сезона 1932/33 г., когато сините печелят СОСО (столичното първенство) с цели 5 точки преднина пред "АС-23", а по пътя към така желаната шампионска купа отстраняват безапелационно отборите на Ботев (Враца) с 6:0, Борислав (Кюстендил) с 9:1, Ботев (Ямбол) с 4:2 и на финала "Шипченски сокол" (Варна) с 3:1. Голмайстор на отбора е Асен Пешев с впечатляващите 27 гола. Втората титла на синия тим идва в сезона 1936/37, когато "Левски" печели Софийското първенство само по голова разлика пред "ФК`13", а на финала на държавното първенство постига равенство 0:0 и победа 3:0 срещу съименика си от Русе. Треньор на отбора е К. Йовович, а лидерите - Ас. Панчев, Н. Димитров и голмайстора на отбора Г. Андрейчев. Следващия сезон, 1937/38 по решение на БНСФ и със съгласието на всички областни спортни федерации се създава общонационална футболна дивизия от 10 отбора. "Левски" не се представя на ниво този сезон и завършва едва на 7-мо място. За историята на "Левски" в периода 1930-1939 г. е редно да се спомене турнето, което отбора провежда през 1936 г. в Източна Прусия (Германия), Прибалтика и Полша. По това време (1938 г.) е създадено и първото знаме на отбора. От лицевата страна то представлява разделен по диагонала на две половини, жълта и червена, правоъгълник. В ъглите са буквите БНСФ, а в средата е значката на отбора, оградена с лавров венец. На обратната страна на знамето е изписано "Чрез спорта за Родината"!
В началото на 40-те години във военна обстановка "Левски" успява да вземе първият си дубъл - шампионска титла плюс Царската купа на страната през 1942 г., като на финала на Държавното първенство побеждава в два мача "Македония" (Скопие) с 2:0 и 1:0. Във финала на Царската купа "Левски" побеждава "Спортклуб" (Пд) с 3:1. През есента на 1944 г. се извършва реорганизация на спортните клубове. Извършени са редица преименования и обединения на отборите, като "Левски" е обединен с "Княз Кирил", който преди това е преименован на "Пощенски спортен клуб" (ПСК). Новото име на отбора е "ПСК Левски". Въпреки тези промени следват нови успехи на "Левски" през следващите години - отбора е шампион за 1946-та, 1947-ма и 1949-та година и носител на Купата на Съветската Армия за 1946, 1947 и 1949 г., когато победата е постигната след 3 мача (общо 330 минути игра) с вечния враг ЦСКА.
След дубъла през 1949 г. ФК "Левски" е преименуван в Динамо" с решение на ЦК на БКП и става ведомствен клуб на пощенци и работещите в областта на леката и хранителната промишленост. По-късно, през 1957 г. името на отбора е върнато.
Успехи:
В своята история Левски е спечелил 73 клубни купи и 46 пъти се е класирал на второ място:
* Национално първенство
Шампион на България (26 пъти): 1933, 1937, 1942, 1946, 1947, 1949, 1950, 1953, 1965, 1968, 1970, 1974, 1977, 1979, 1984, 1985, 1988, 1993, 1994, 1995, 2000, 2001, 2002, 2006, 2007, 2009
Второ място (28 пъти): 1925, 1929, 1940, 1943, 1948, 1956, 1958, 1960, 1961, 1964, 1966, 1969, 1971, 1972, 1975, 1976, 1981, 1982, 1983, 1987, 1989, 1992, 1996, 1999, 2003, 2004, 2005, 2008
Трето място (8 пъти): 1951, 1957, 1959, 1962, 1967, 1978, 1980, 2010
* Национална купа
Носител (26 пъти): 1942, 1946, 1947, 1949, 1950, 1956, 1957, 1959, 1967, 1970, 1971, 1976, 1977, 1979, 1982, 1984, 1986, 1991, 1992, 1994, 1998, 2000, 2002, 2003, 2005, 2007
Финалист (9 пъти): 1953, 1965, 1969, 1974, 1985, 1987, 1988, 1996, 1997
* Дубъл
Златен дубъл (13 пъти): 1942, 1946, 1947, 1949, 1950, 1970, 1977, 1979, 1984, 1994, 2000, 2002, 2007
* Суперкупа на България
Носител (3 пъти): 2005, 2007, 2009
Финалист (1 път): 2006
* Първенство на София
Първо място (11 пъти): 1923, 1924, 1925, 1929, 1933, 1937, 1942, 1943, 1945, 1946, 1948
Второ място (7 пъти): 1922, 1926, 1927, 1928, 1931, 1932, 1947
Трето място (2 пъти): 1930, 1944
* Купа на Съветската армия (когато вече не е национална купа)
Носител (3 пъти): 1984, 1987, 1988
* Купа Улпия Сердика
Носител (4 пъти): 1926, 1930, 1931, 1932
Финалист (1 път): 1928
* Европейски клубни турнири
Купа на Носителите на Купи (1/4-финал - 3 пъти): 1970, 1977, 1987
Купа на УЕФА (1/4-финал - 2 пъти): 1976, 2006
Шампионска лига (класиране в групите - 1 път): 2007
----------------------------------------------------------------------------------
"Левски" (Пловдив) *, "Локомотив" (Пловдив)
Отборът на "Васил Левски" (Пловдив) е основан от колежани и преподаватели в Пловдивската мъжка гимназия през 1911 г. Регистрира се официално през 1913 г. В следващите години изиграва няколко мача срещу тогавашните пловдивски отбори - "Еклер", "Гауп", "Победа" и др. През май и юни 1919 г. "Левски" (Пловдив) на два пъти побеждава "Ботев" (Пазарджик) като гост с 2:1 и 1:0. ФК "Левски" съществува самостоятелно до края на 1923 г. когато се обединява с ФК "Рекорд" (осн. 1921 г.) под името "Тракийска слава". През 1927 г. "Тракийска слава" /"Левски"/ (Пловдив) става първенец на Пловдивската окръжна спортна област, но Държавното първенство не се провежда. Въпреки провала на първенството са проведени приятелски мачове между отборите победители. В София е постигната победа над "Славия" (София) с 3:2. В Пловдив е разгромен "Владислав" (Варна) с 6:2. През 1928 г. "Тракийска слава" се обединява с БП-25 /"Бенковски-Победа-25"/ под името "Левски". Същата година "Левски" отново е първенец на областта. В Държавното първенство играе на полуфинал със "Славия" (София), но губи с 0:4 в София. През 1941 г. "Левски" завършва на второ място в Южнобългарската футболна дивизия, даващо право на участие в Държавното първенство. В първият кръг "Левски" отстранява "Хаджиславчев" (Павликени) побеждавайки като домакин с 4:1 и губейки като гост с 0:1. Във втория кръг "Левски" много трудно успява да отстрани силния по онова време отбор на "Цар Крум" (Бяла Слатина) след три мача. Първият мач се играе в Бяла Слатина и завършва наравно, реванша в Пловдив също завършва наравно 2:2 в редовното време, но съдията не дава допълнително време. Третият мач се играе отново в Пловдив и завършва с ново равенство - 1:1 с допълнително време, в което "Левски" надделява. "Цар Крум" обаче оспорват резултата заради недаването на допълнително време във втория мач и претендират, че третия е трябвало да се играе на неутрален терен. Последното не е ясно регламентирано в тогавашните правилници и решение не е взето и напред продължава "Левски". На полуфинала "Левски" губи на два пъти от своя стар противник от 1928 г. "Славия" (София) с 0:3 и 0:2, с това "Левски" завършва на трето място, защото ЖСК (София) директно се класира на финала. През 1943 г. "Левски" отново става победител на Пловдивската спортна област. В първият кръг на Държавното първенство "Левски" почива и директно се класира за втория, в който отстранява ЖСК (Скопие) след победи с 3:1 и 2:1. На четвъртфинала "Левски" разгромява с 6:1 ЖСК (Русе) в Пловдив, на реванша ЖСК (Русе) побеждава с 3:1, но с общ резултат 7:4 "Левски" продължава напред. На полуфинала "Левски" (Пловдив) губи от "Левски" (София) с 1:3 в София и 0:2 в Пловдив. През 1944 г. "Левски" се обединява с ЖСК (води началото си от 1935г., когато се създава футболен клуб на пловдивските железничари - КПЖ. Същият този клуб е в основата на учредения през следващата година Железничарски спортен клуб) под името ЖСК-Левски. На 27.12.1945 г. физкултурното дружество е преименувано на "Локомотив" и е основан нов "милиционерски" клуб СК "Левски" (неофициално е наследник на стария). Този клуб веднага още през същата 1945 г. се обединява с НФД "Септември" под името НФД "Левски". През 1947 г. НФД "Левски" достига до полуфинал на Републиканското първенство след победи на осминафинала над "Локомотив" (Стара Загора) с 2:1, на четвъртфинала над "Бенковски" (Видин) с 2:1 и губи на полуфинала от "Левски" (София) с 0:4 и 2:5. На 15.10.1947 г. следва ново сливане, този път с НФД "Ударник" под името "Левски-Ударник". След месец на 15.11.1947 г. клуба променя името си на "Спартак", което е запазено и до днес. Следователно отборът на "Рекорд" (осн. 1921 г.) е предшественик на "Спартак", а старият отбор на "Левски" от периодите 1911-1923 г. и 1928-1944 г. е най-ранния от предшествениците на "Локомотив" (Пловдив). Другият СК "Левски" от периода 1945-1947 г. също е предшественик на "Спартак". "Локомотив" (Пловдив) е наследник и на следните отбори: "Хоментмен" (осн. 1918 г.), "Караджа" (осн. 1922 г.), "Петър Парчевич" (осн. 1923 г.), "Атлетик" (осн. 1924 г.), "Спортклуб" (обединение на "Караджа" и "Атлетик" осн. 1924 г.), "Шант" (осн. 1929 г.), ЖСК (осн. 1935-36 г.), "ЖСК-Левски" (осн. 1944 г.), "Ереван" (обединение на "Хоментмен" и "Шант", осн. 1945 г.), "СП-45" /"Спортклуб-Парчевич-45", обединение на "Спортклуб", "Петър Парчевич" и влелия се "Ереван"), "Петър Ченгелов" (осн. 1945 г.), "Славия" (осн. 1946 г.), "Славия-Ченгелов" (обединение на "Славия" и "Петър Ченгелов", осн. 1946 г., през 1949 г. връща името си "Славия"), ДСО "Торпедо" (първоначално ДСО "Енергия", обединение на "Локомотив" и "Славия" осн. 1949 г.). През 1951 г. ДСО "Торпедо" се разделя на ДСО "Локомотив" и ДСО "Торпедо" /целият отбор на Славия (Пловдив)/. Спрямо реорганизацията от пролетта на 1957 г. трябва да се допълни, че към ДФС "Локомотив" (Пловдив) били прелети ДСО "Торпедо" и ДСО "Септември". Приключвайки с организационните трансформации, нека представим футболната биография на този клуб, като тръгнем от годината, в която бяхме спрели – 1948 г. От нея, та до 1955 г. (след 1951 г. вече под името Локомотив (Пловдив)) отборът се състезавал в елитната футболна група. През 1953 г. делял 3-4 място по голова разлика, а през 1954 г. бил най-високо класиралият се извънстоличен тим. В турнира за Купата "Локомотив" достигал на два пъти до полуфинали (1952 г., 1954 г.).
Вследствие на почти пълна подмяна на представителния отбор, през 1955 г. "Локомотив" (Пд) отпаднал в „Б“ РФГ. А един столичен всекидневник (“Вечерни новини”) изразил съжалението си, че в “Б” група отпадал “един от нашите стари и уважавани футболни отбори”. Последвали 5 години във втора дивизия, през което време тимът достигнал до финал за Купата – 1960 г. В сезона 1960/61 г. Локомотив се завърнал в „А“ РФГ, където през сезон 1968/69 г. спечелил за първи път медали – бронзови. През 1972/73 г. тимът бил вицешампион, а през следващото първенство отново спечелил бронз. През 1971 г. изиграл петия си финал за Купата.
----------------------------------------------------------------------------------
"Любен Каравелов" (София), "Спортклуб" (София)
Един от най-старите отбори в София бил кръстен на българския поет, писател и революционер Любен Каравелов. Отборът бил основан на 3 октомври 1912 г. в кв. Баталова воденица (сега кв. Сердика). Първоначално бил квартален отбор, но през 1914 г. бил официално регистриран и станал секция на "Славия" (София). През 1919 г. на базата на сектора "Любен Каравелов" е основан отбора на "Спортклуб" (София). На 19.09.1920 г. след обединение с "Мусала" (кв. Баталова воденица, осн. 1927 г.) и "Славейков" (Чаир махала, осн. 1918 г.) отбора става самостоятелен спортен клуб под името "Спортклуб" (София). Районът на клуба е обхващал пространството около Министерството на земеделието и в района на гара “Сердика” в София, обхващайки пространството между булевард “Владайска река” (сега булевард “Инж. Иван Иванов”), булевард “Вардар” (сега не съществува в тази си част), улица “Охридско езеро” и улица “Камен Андреев” в София. Канцеларията на клуба се е намирала на улица “Морава” 2 (сега улица “Българска морава”) в София.
Нарицателното име на "Спортклуб" (София) е било “моравите”.
Игрище “Спортклуб” се е намирало в квартал “Еврейски герен” (сега квартал “Зона Б-5”), в близост до гара “Сердика” в София. Точното месторазположение на игрището е било между улица “Морава” (сега улица “Българска морава”) и улица “Д-р Георги Златарев” (сега улица “Партений Нишавски”), срещу сградата на Пожарната команда в София. От южната страна на игрище “Спортклуб” е минавала железопътната линия към гара “Сердика” в София. Игрище “Спортклуб” е изградено през 20-те години на миналия век на място, което преди строежа на игрището е било мочурище, ползвано предимно за изхвърлянето на отпадъците в западната част на град София. Игрището е било заобиколено с ограда и не е разполагало с трибуни, като е било с капацитет за около 5000 зрители. На игрище “Спортклуб” се провеждат официални срещи от Софийското футболно първенство. В края на 40-те години на миналия век игрището е разрушено, но не напълно, като част от игрище “Спортклуб” все още съществува. Сега на това място в София се намира база на Министерството на просветата. Обединения На 21.06.1942 година отборът на Спортклуб София се обединява с отбора на Средец София под името Общински Спортклуб Средец София. През месец август 1942 година отборът на Спортклуб Средец София се обединява с отбора на Хоментмен София под името Спортклуб Средец София. Спортклуб София съществува до 05.11.1944 година, когато на обединително събрание, състояло се в салона на дружество “Добродетел”, отборът на Спортклуб София е обединен с отборите на Сокол София и Възраждане София под името "Септември" (София).
Клубните цветове на "Спортклуб" (София) са били лилаво и бяло.
Успехи:
Държавно първенство на България: 1935 (Победител)
Държавна купа на България: 1938 (1 кръг - Предварителна фаза - София)
Софийско първенство: I Софийска дивизия: 1935 (Победител)
II Софийска дивизия: 1941 (II място)
Купа “Улпия Сердика”: 1926 (Полуфинал), 1928 (Полуфинал), 1935 (Полуфинал)
Участие в Софийското футболно първенство: I Софийска дивизия: 1922 - 1940 (19 сезона) II Софийска дивизия: 1941 - 1944 (4 сезона) Между сезоните 1943 - 1944 година участва в първенството обединен с отбора на "Средец".
----------------------------------------------------------------------------------
Диана (Варна)
Варненският "Червен тим" е основан на 18.05.1919, преименуван при разтурване на Варненската комуна в Диана, обединява се с Тича (около 1924 г.).
----------------------------------------------------------------------------------
СК "България" (София)
1.Предтечата на футбола и спорта в кв. „Иван Вазов” е старият СК България, основан на 18 юни 1915 г. и учреден повторно през 1919 година. Това е единственият организиран спортен клуб в този квартал, наричан от софийските футболни запалянковци „зелените”.
2.Когато Столична община през 1924 година започва да раздава общински терени на спортните клубове за направа на игрища за временно ползване, на СК България е отреден парцела на днешния стадион „Раковски”.
Това игрище е било стопанисвано и поддържано единствено и само от СК „България”.
3. По силата на чл. 21 от ЗМС (ЗФВБМ) от 1931 година всички игрища, раздадени от СГО през 1924 г. и по късно, ползвани по предназначение, като са полагани съответните грижи за тях от спортните клубове, десет и повече години, се отдават за постоянно.
4. В последващите години след смяната на политическата система през септември 1944 г. в България са наложени насилствени обединения с цел окрупяване на спортните клубове. Къде със съгласието на своите членове, къде против тяхната воля.
На 4 януари 1945 СК България (кв. „Иван Вазов”) заедно със СК Бежанец (кв. „Лагера”, осн. 1923 г.) се вливат към СК Славия, ведно с цялото си клубно имущество и клубни игрища.
---------------------------------------------------------------------------------------
СК "Шипка" (София)
Прозвище: шипченци, небесносините
Шипка е футболен клуб от град София, съществувал в периода 1923 - 1945. През годините е посил следните цветове : зелено-бяло райе, изцяло в небесно синьо, бели фланелки и червени гащета, небесносини фланелки и черни гащета.
История:
Създаден е на 2 май 1923 след обединение на отборите на Победа (Кюлюците) (основан 1919) и Мефисто (основан 1920). Първото име на отбора е Спарта. На 7 октомври 1924 г. с разрешение на съюза на опълченците в България приема името Шипка. Всички ветерани участвали в Руско-турската освободителна война са провъзгласени за почетни членове на СК Шипка. През август 1926 се обединява със Славейков (София) под името Шипка `26. През 1938 взема бронзовите медали в държавното първенство, а следващата година печели царската купа. На 7 април 1942 г. се обединява с График (София) като Шипка-График.
В началото на 1944 се обединява с Победа (София) под името Шипка-Победа. Престава да съществува през 1944 след като е обединен в Чавдар с елитните столични отбори на АС`23 и Цар Борис III.
Успехи:
* Купа „Улпия Сердика“ през 1937 г.
* Бронзов медалист в Държавното първенство през 1938 г.
* Носител на Царска купа за 1939 г.
---------------------------------------------------------------------------------------
В-к „Трибуна”, Пловдив, 14 юли 1935 г. (брой, посветен на Пловдивски Спортклуб):
От Еклер до Спортклуб
През 1913г. в източната част на Пловдив се появи първата спортна дружина рекрутирана предимно от ученици, под името „Еклер”. В тая част на града, спорта, а по-специално футбола, по онова време бе за първи път демонстриран. „Еклер”, редом със съвременниците си тогава „Левски”, „Гауп”, „Спартак” и „Ботев”, премина през редица изпитания и през последната война, когато много от членовете му бяха призовани да изпълнят своя дълг към Отечеството, изживя заедно с поменатите свои събратя един дълъг мъртъв период, след който други, по-млади и по-разпалени последователи на спорта, под ново знаме и под нови имена, станаха доброволно пионери на спортното дело, което раснеше и крепнеше.
Успокоена, след свършека на войната младежта навлезе в културни пътища. Идеята за спорта намери много привърженици. Навред в празните дворищни места се издигнаха спортни уреди, където младите каляваха сили и дух, а в полето отекваха ударите на любимата топка, по която в луд устрем тичаха младежи, без сами да знаят, че с това браздят пътищата на нова култура. В кратко време броят на спортните организации се увеличи, като даже невръстни юноши и деца, у които усетът и желанието към обществен живот едва беше пробуден под магическото влияние на спорта, образуваха спортни дружества.
„Еклер” през 1919г. се преименова на „Светкавица”, а до нея изникнаха множество съседи: „Помпей”, „Свобода”, „Херкулес”, „Вихър”, „България”, „Слава”, „Спорт”, „Съгласие”, „Сириус”, „Юнак”, „Защита” и др.
Спорта вече все повече и повече се налагаше като една необходимост, макар че в много обществени среди се гледаше на него без симпатии и проявите му се таксуваха като нещо безсмислено и безцелно. Това убеждение, обаче, по-късно се разсея; възрастните проявиха интерес към делото на младите, вникнаха в него и вече посетили едно състезание, те биваха спечелени за каузата на младите и започваха да пълнят игрищата. Българският спорт, под влиянието на европейския такъв, се видоизмени, организира се, осмисли се и начерта новите идейни насоки на спортната младеж. Едностранчивостта постепенно се премахваше. Всяка организация си постави за цел физически и нравствен издиг на своите членове и издигна високо общия лозунг: „Чрез спорта за Родината!”.
През 1922 г. първата колективна организация, обособила се под името „Спортна лига”, а отпосле Федерация, наложи нови норми на живот в спортните организации. Така по силата на обстоятелствата всред съществующите тогава клубове в Пловдив започна една негласна реорганизация, имаща за цел създаване на силни клубове. В източната част на града безбройните малки единици се асимилираха в нови формации с по-стабилни сили; така се образуваха федеративните клубове: „Атлетик”, „Караджа”, „Кубрат” и „Любен Каравелов”.
Тези федеративни клубове в периода на своето съществувание дадоха упорити усилия за въздигане и регистрираха успехи, достойни за адмирация. С течение на времето, обаче, условията, всред които се развиваха клубовете, се измениха. Местата за спортуване, поради интензивното разрастване на града, бързо се заляха със строежи. Това наложи сливания между някои клубове. Това сливане стана и в източната част на града между клубовете „Атлетик” и „Караджа”, обявено тържествено на 26.VІІ.1926 год. в салона на читалище „Иван Вазов”, под името „Спортклуб”.
Новият клуб, мобилизирал повече сили под своето знаме, с уверени стъпки закрачи към възход. Доколко е имал резултатна дейност същия клуб, сведочат следните бегло нахвърлени данни: игрище, пригодно за спортуване и за публика, поддържано с един голям по своите размери наем; реализирани бюджети до 120 000 лева; най-добре организирани числено и в постижения дамски тимове; юношески тимове; превъзходни атлетически тимове, взели множество награди в състезания; квартален клуб-читалня, удобно голямо помещение с множество книги, достъпно за всички; народен университет, от чиято катедра са говорили пред пловдивската публика най-видните български общественици и учени; коледни елхи с подаръци за бедни деца и пр. – нещо, което правеше чест на „Спортклуб” и което никой местен клуб не бе постигнал.
С изключение на „Любен Каравелов”, който се асимилира при „Кубрат”, до 1928 год., освен „Спортклуб”, в тая част на града са водили интензивен живот също клубовете „Кубрат” и „Хоментмен”, а особено първия, който е бил и първенец на гр. Пловдив. Обаче, през пролетта на 1928 год. настъпва един обрат на нещата. Катастрофалното земетресение през тая година, което хвърли в ужас населението на почти цяла Южна България и превърна жилищата му в развалини, нанесе съкрушителен удар върху живота на клубовете „Кубрат” и „Спортклуб”. Игрищата на тия два клуба станаха убежище на избягали от своите домове граждани, чийто живот бе застрашен от природната стихия и последните се затвърдиха за дълго време, по дори и до днес, да живеят по игрищата, построили „временни” и трайни сгради.
---------------------------------------------------------------------------------------
Владислав (Варна)
Хронология:
На 3 април 1916 е образувано махленско спортно-туристическо дружество "Напред".
След 1 година - през 1917 - се преименува на СК "Развитие" и става колективен член на "Тича", заедно с "Надежда", "Слава" и "Юнион".
Следва ново преименуване на “Гранит”. На 01.05.1921 г., "Гранит" се отказва от колективно членство и се прекръства на “Владислав”.
История 1916-1945
На 3 април 1916 във Варна се основава спортно-туристическо дружество "Напред", в което основната дисциплина е футболът. Година след това то приема името Спортен клуб "Развитие", но понеже по същото време съществува и културно-просветно дружество "Развитие", се преименува в "Гранит". Известно време той е колективен член на "Тича". Футболният тим приема официалният си спортен екип: зелени фланелки и бели гащета. По-късно на фланелките за емблема ще бъде поставена четирилистна детелина.
На 1 май 1921 "Гранит" се отказва от колективното си членство и се преименува в Спортен клуб "Владислав". Този футболен тим е комплектуван от даровити и технични футболисти, които имат високи цели. Още през 1923 името на "Владислав" става популярно в страната с първата му среща в чужбина. "Виктория" (Кюстенджа) изпитва силата на владиславци, които с лекота му бележат 2 гола. Убедително е участието на "Владислав" и в първото първенство на Варна и Варненската спортна област, което печели. Превъзходството си доказва и през върховите 1924, 1925, 1926, 1927, 1928, 1930, 1934, 1937 и 1941.
През 1925 г. Владислав става първият шампион на България по футбол.
Най-големият международен успех на Владислав е спечелването на международен турнир в Букурещ, Румъния. На финала на този шампионски турнир варненският Владислав побеждава с 2:1 шампиона на Италия Ювентус, след като преди това е победил и шампиона на Румъния. По това време такива турнири са били еквивалентни на сегашните ШЛ и УЕФА, където шампионите на различните страни са мерили сили помежду си.
През 1945 г. клубът престава да съществува след обединение със СК Тича, като новият клуб е наречен ТВ-45 (Тича-Владислав-45) Варна.
Славните години:
Шампион през 1925 и 1926
Вратари: Здравко Янакиев, Димитър Абаджиев
Защитници: Петър Христов, Борис Ставрев, Любен Минев
Халфове: Георги Георгиев, Иван Булгаков, Генчо Христов, Славчо Димитров, Кирил Денев
Нападатели: Алекси Алексиев, Димитър Димитриев, Андрей Иванов, Борис Камбуров, Кръстьо Петров, Егон Терцета-капитан
ст.треньор: Ернест Мург-(Франция)
Шампион през 1934
Вратар: Жечо Петков
Защитници: Панайот Георгиев, Цеко Димитров, Иван Моканов
Халфове: Никола Калдаръмов, Асен Мянков, Венко Димитриев, Оник Христамян
Нападатели: Стефан Боранов, Димитър Димитриев, Андрей Иванов, Любен Загорски, Евтим Филев
ст.треньор: Алекси Алексиев
Успехи:
Шампион - 1925, 1926, 1934
Носител на Националната купа - 1925, 1926, 1934.
Вицешампион - 1928, 1930, 1938, 1939
Трето място в шампионата - 1937
---------------------------------------------------------------------------------------
Забележка:
* За "Левски" (Пловдив) съществува и втора хипотеза, че преди Втората световна война в града е имало два отбора с това име, както е имало и два различни отбора с името Спортклуб (Спортклуб-осн.1924, обединил се няколко месеца по-късно със Слава под името Кубрат-осн.1924 и другия е Спортклуб-осн.1926).
- Първият е небесносиният "Васил Левски", основан от колежани и преподаватели в Пловдивската мъжка гимназия през 1911 г., а втория е "Левски" (Пд) основан през 1920 г. от отцепили се от "Ботев" играчи.
- По-старият отбор не е прекъсвал своето съществуване (само през войните е спирал временно дейността си) и в края на 1944 г. се е обединил с ЖСК (Пд) под името "ЖСК-Левски".
- По-новият "Левски" през 1923 г. се е обединил с "Рекорд" (осн. 1921 г.) под името "Тракийска слава". През 1928 г. "Тракийска слава" се обединява с "БП-25" /"Бенковски-Победа-1925"/ под името "Левски".
- През 1927 г. по-старият клуб става първенец на Пловдивската спортна област.
- През 1945 г. по-новият клуб се обединява с НФД "Септември" при МВР (осн. 1944) под името НФД "Левски".
- На 15 октомври 1947 г. следва ново сливане, този път с НФД Ударник под името Левски-Ударник.
- След месец следва нова промяна в името на футболния клуб. Новото име е "Спартак" - утвърдено на 15 ноември 1947 г. и запазено до днес.Редактирано от White_Lion, на 01.01.11 20:09.
|
Re: Десетте най-стари отбора в България [re: Moмчил™]
