"Футбол клуб" (Шумен), "Преслава", "Слава", "Сокол", "Хан Омуртаг", "Панайот Волов", "Шумен"

Първият футболен клуб в Шумен е основаният през 1913 г. "Футбол клуб". Година по-късно той се преименува на "Преслава". Вероятно в този прериод се формират още много махленски клубове, за които днес няма никаква информация. Но в тези години се полага началото на организирания футбол в Шумен. През 1916 г. е основан и футболен клуб "Слава". По време на Балканските войни и Първата световна война футболния живот в Шумен, а и в цяла България замира. През 1917 г. на Колодрума във Варна се провежда първата междуградска футболна среща в България - "Тича" (Варна) - "Слава" (Шумен) 4:2. Участието на шуменски отбор в този паметен за българскaта футболна история момент показва значимостта и ролята на Шумен в популяризирането на играта у нас. През 1926 г. в третото издание на финалите на Държавното първенство за пръв път се появява шуменски отбор. Основаният през 1925 г. ФК "Сокол" (Шумен) разгромява в първия кръг като домакин "Слава" (Велико Търново) с 6:0. Това е и първият официален мач на отбор от Шумен останал в аналите на българския футбол. Във втория кръг "Сокол" отстъпва с 0:1 като гост на "Левски" (Русе) и отпада от надпреварата. Първите наистина силни и стабилни шуменски отбори се появяват през 1929 г. — "Хан Омуртаг" и "Панайот Волов". През 1935 г. футболистите на "Панайот Волов" достигат до полуфинал на Държавното първенство, където губят с 0:1 от станалия в последствие шампион "Спортклуб". На 22 октомври 1944 г. възобновява своята дейност Ботев (1931 г.). Възстановен е и Родина (1942 г.), който скоро е слят с "Ботев". На 31 октомври 1945 г. "Ботев", заедно с "Юнак", формират физкултурно дружество "Ботев-Юнак", което на 25 юни 1946 г. е обединено с "Панайот Волов" под името ЮБВ ("Юнак-Ботев-Волов"). През 1947 г. то е преименувано на "Панайот Волов", след като към него е присъединено местното колоездачно и мото дружество. През 50-те и 60-те години на 20-ти век в града функционират голям брой футболни клубове — "Спартак", ДНА, "Ударник", "Строител", "Панайот Волов" и др. През 1957 г. футболния талант се обединява зад едно име — ФК "Панайот Волов". Отборът на няколко пъти е на крачка от промоцията в "А" група, но успява да стори това чак през сезон 1972/73 г., но завършва на последното място и се завръща в „Б“ РФГ. През сезон 1982/83 г., вече под името ФК "Шумен", отборът отново достига до „А“ РФГ. Отборът се представя добре и завършва 11-ти, но от БФС решават, че не може да допуснат "Славия" (отборът, заемащ 14-то място) да изпадне в „Б“ РФГ, и затова се разиграват плейофи за оставане в елита, в които ФК "Шумен" губи. Големите успехи на отбора тепърва предстоят — през сезон 1993/94 г. отборът отново достига до елита, като завършва на 4-то място в крайното класиране. Тази позиция дава право за участие в турнира за Купата на УЕФА. За съжаление лъвовете изненадващо губят от смятания за аутсайдер "Анортозис" (Кипър) — 0:1 и 1:2 — и отпадат от по-нататъшната надпревара. През сезоните 1998/99 г. и 1999/00 г. ФК Шумен отново играе в „А“ РФГ, но скоро след това фалира.

Нова история
През лятото на 2001 г. се извършва обединение на фалиралия ФК "Шумен" и "Юнак Шумен" и новосъздадения ФК "Шумен 2001" започва сезона в Североизточна „В“ група, завършвайки на второ място през 2 поредни сезона. През 2002 г. футболистите на клуба играят бараж за влизане в „Б“ група, но губят с 0:2 от "Янтра" (Габрово). Габровци обаче нямат финансовата възможност да играят в „Б“ РФГ и затова отборът на "Шумен" най-сетне успява да постигне желания успех. През сезон 2003/04 г. лъвовете завършват на 9-то място в крайното класиране, a през сезон 2004/05 г. повтарят същото класиране, но правят няколко запомнящи се мача, нанасяйки и единствената загуба на пловдивския "Ботев" като домакин - 1:4. Сезон 2005/06 г. започва изключително добре за отбора и след есенната част на първенството шуменци се намират на четвърто място в групата, само на 3 точки от втория "Марица". През пролетта отбора губи форма и насочва вниманието си към турнира за Купата на България, където достига полуфинал, който губи от "Черно море" с 2:1 след продължения. Лъвовете завършват сезона на седмо място след редица изпуснати шансове за завоюване на второто място, даващо право на бараж за влизане в "А" група.
Сезон 2006/07 също започва с невероятен есенен дял, през който даже "Шумен" става водач за няколко кръга, но е последван от неудовлетворителен пролетен дял, където поради пет поредни загуби, нелепи равенства и неочаквани загуби, отбора се спуска до седмото място, където и завършва. От сезон 2007/08, отбора връща старото си име - ПФК "Панайот Волов" (Шумен), а от ръководството съобщават, че новата цел пред тима е класиране във висшата дивизия до 2 сезона. Въпреки това лъвовете не могат да намерят формата си и в средата на сезона се борят за оцеляване, като само силното им представяне през пролетта им помага да стигнат до 9-то място в крайното класиране и да запазят професионалния си статут.

Успехи:

* 3 място в Държавното първенство (1935)
* 4 място в "А" група (сезон 1993/94)
* 7 участия в "А" група
* 2 пъти шампион на "Б" група - сезони 1971/72 и 1982/83
* 2 пъти полуфиналист за купата на България (1957, 2006)
* едно участие в турнира за купата на УЕФА (сезон 1993/94)

_______________________________________________________________________

"Спортист" (Сливен), "Хаджи Димитър" (Сливен), "Сливен"

През 1914 г. ученици под ръководството на Коста Кисьов учредяват първия в Сливен футболен клуб. Наричат го "Спортист". Първите две години са за обиграване. Първият междуградски мач по футбол в Сливен е станал през 1916 година между "Спортист" и "Стрела" (Бургас), завършил с победа на гостите - 2:1! Документи свидетелстват за взаимни гостувания с футболните отбори на "Черноморец" и "Стрела" - Бургас, "Левски" и "Ботев" - Пловдив, "Лъв", "Елвира" и "Слава" - Ямбол, "Искра" - Карнобат, "Вихър" - Айтос, "Тракиец" - Нова Загора, "Бероя" и "Светослав" - Стара Загора и др. Актуално и днес звучи писмото на бургазлии от 7 юни 1921 година : "Бургаският спортен клуб "Черноморец" счета за свой приятен дълг да изкаже най - сърдечна благодарност за добрия прием, който ни се направи от почитаемия клуб. Проникнати от значението на взаимните срещи между спортните организации за засилване на спортния дух, чест имаме с настоящето да Ви поканим в нашия град на състезателна игра на футбол…" * В тези първи години на футбола в Сливен мачовете се съпровождат често от благотворителни срещи, томболи, културни прояви, като към тях се приобщават и други обществени сдружения - ученическото стенографско дружество, дружество на трезвениците, народното читалище и др. Едновременно с това ще посети града Ви и музикалната дружба при града ни, която ще представи оперетата "Кибритопродавачката", композиция на нашия съгражданин и член на клуба ни г-н Мих. Тодоров. Същевременно Ви молим да направите всичка възможно за уреждане на едно градинско увеселение на 24 с.м." През 1919 г. се учредяват спортните клубове "Борислав" и "Асеновец", а през 1922 - "Футбол - клуб". Ако се съди по архивните документи, футболните клубове "Тракиец", "Смирненски" и "Хоментмен" са създадени през 1924 година, когато се извършва и обединение на "Асеновец", "Спортист" и "Спортен-клуб", приели името "Асеновец 24". Трогателен е жеста на учителката от девическата гимназия Атанаска Керменлиева, която извезва монограми за новозакупените от София футболни екипи на "Асеновец" през 1925 година и по този начин повдига духа и самочувствието на отбора. Работническият футболен клуб "Ботев" навлиза в спортния живот на Сливен през 1927 година. Особено успешна за водещия сливенски футболен клуб "Асеновец" е 1925 година. Той се налага убедително и като гост в редица мачове: над "Стрела" - Бургас с 2:0, "Вихър" - Айтос с 6:1, "Искра" - Карнобат с 3:0, "Тракиец" - Нова Загора с 5:2, и завършва наравно 1:1 с "Рекорд" - Стара Загора. В Сливен мачът на "Асеновец" с "Борислав" завършва също с победа - 5:2, а тогавашният арменски футболен клуб "Аракс" е направо разгромен - 12:0! През втория полусезон / системата е била пролет-есен / Асеновец не е могъл да играе всичките си срещи поради рано настъпилата зима. Състояли са се мачовете му с "Черноморец" - Бургас, завършил 0:0 и с "Борислав" - 3:1. * До финал на българското футболно първенство в столицата, "Асеновец" достига в 1925 година. Загубата му срещу "АС-23" с 3:1 не му позволява да стигне до най-високия връх тогава. * Първият приятелски мач между "Асеновец" и "Тракиец" се е играл на 8 април 1928 година. Побеждава "Асеновец" с 1:0. На реванша "Тракиец" се налага с 2:1! * През 1937 година "Асеновец" удържа убедителна победа над "Левски" - Бургас. В състава на силния сливенски тим били: Стефан Далаков, Асен Маринов, Стефан Маринов, Георги Георгиев /Чувала/, Васил Далаков, Георги Нонев /Джони/, Петър Проданов /Черното/, Атанас Сотиров /Бъзето/, Сава Боснов и др. Случки и събития * За да се срещне със "Сакарска слава" - Тополовград, отборът на "Тракиец" - Сливен изминава деветдесет километра с конски каруци. Мачът е спечелен с 2:1! * Някогашният сливенски футболист "Аслана", който продавал с малка количка сладолед в градската градина, около четвърт час преди започването на поредния мач прекратявал търговията и с футболни обувки и спортен екип излизал на "Шмиргела", готов да се изразходва докрай за победата на своя отбор. * До стария клуцохорски мост имало бозаджийница, собственост на някой си Зонито. Преди всеки мач на неговия отбор, той събирал своите любимци и им предлагал пръстен гювеч с квасено мляко. Поръсвал го обилно със захар и усмихнат им пожелавал победа. * В спомените си дългогодишният състезател на "Асеновец" Васил Семков съобщава за един "международен" мач с японски отбор, игран през 1941 година, когато японски жонгльори посещават града ни. Отнася се явно за деманстративна среща, с много цветя, настроение и смях…
През 1946 година се учредява обединеното спортно дружество "Георги Димитров", а три години по-сетне, на ведомствен принцип, се създават доброволните спортни организации "Динамо", "Торпедо", "Строител", "Локомотив", "Урожай", "Септември". "Ударник" и "ДНА" са основани през 1952 година. ФК Сливен е образуван през 1964 г. след обединение на дружествата "Хаджи Димитър" и "Млада гвардия". Наследник е още на: "Борислав", "Асеновец", "Тракиец", "Ангел Димитров", "Съби Димитров", ДНА, СКНА и "Генерал Заимов".
На 12 декември 1972 г. клубът се преобразува в Армейското физкултурно дружество "Сливен"
През 2000 г. клубът е преобразуван в Общински ФК след като преминава на издръжка на Община Сливен с новото име ОФК "Сливен 2000". Най-големият си успех в историята постига през 1990 г. спечелвайки Националната купа в Габрово след победа на финала над ЦСКА с 2:0. Играе срещите си на Общински стадион "Хаджи Димитър", с капацитет за 20 000 зрители. Цветовете на отбора са оранжево и синьо. Прякор - "Войводите".

Успехи:
* Носител на Националната купа през 1990 г.
* 1/16-финалист в турнира за Купата на националните купи през 1991 г.
* Бронзов медалист през 1984 г. (през 2000 г. след обжалване медалите са върнати на "Спартак" (Варна), което е прецедент в българската футболна история!!!

_______________________________________________________________________

"Победа" (Пловдив)

ФК "Победа" е български футболен отбор от град Пловдив. Основан е през 1915 г. "Победа" (Пловдив) е първият и единствен финалист в първото проведено държавното първенство през 1924-та година. За съжаление в другият полуфинал "Левски" София завършва наравно с "Владислав" в София и варненци настояват да се играе във Варна. Столичани обаче отказват да играят реванша и шампионата не завършва.

"Победа" е общоградски първенец на Пловдив през 1924 и 1925 година. През 1925 г. Победа се влива с "Бенковски" в "БП-25" (Пловдив), а през 1928 г. "БП-25" се обединява с "Тракийска слава" под името "Левски" Пловдив.

_______________________________________________________________________

"Слава" (Ямбол), "Георги Дражев", "Ботев", "Ямбол", "Николай Лъсков", "Тунджа"

"Тунджа" е български футболен отбор от град Ямбол. Създаден е през 1915 г. Наследник на "Ботев", "Георги Дражев", "Николай Лъсков", "Партизан", "Спартак", ДНА, "Червено знаме", "Победа" и "Слава". Двукратен полуфиналист в Държавното първенство - през 1933 и през 1936 г. Най-големия си успех в "А" РФГ постига през 1970/71 (13 място), три последователни сезона е в "А" група 1970/71, 1971/72 и 1972/73 г.). В момента отбора е в Югоизточната „В“ АФГ. Играе срещите си на стадион "Тунджа" (бивш "Николай Лъсков"), с капацитет 18 000 зрители. Основния екип на отбора е бели или сини фланелки и сини гащета.

Наименования

* Тунджа, от 1915 до 1929 г.
* Слава, от 1929 до 1933 г.
* Ботев, от 1933 до 1934 г.
* Георги Дражев, от 1935 до 1945 г.
* Партизанин, от 1945 до 1950 г.
* Динамо, от 1950 до 1956 г.
* Николай Лъсков, от 1956 до 1979 г.
* Тунджа, от 1979 до 1993 г.
* Ямбол, от 1993 г.
* ФК Тунджа-1915, от 2004 г.

Успехи:
* Трето място през 1933 (като "Ботев" Ямбол) и през 1936 г. (като "Георги Дражев").
* 13 място в "А" група през 1971 г.
* Полуфиналист за Царската купа през 1939 г. (като "Георги Дражев").
* Четвъртфиналист за купата на страната през 1960 г. (като "Николай Лъсков").

_______________________________________________________________________


"Верея" (Стара Загора), "Рекорд" (СЗ), "Борислав" (СЗ), "Бероя" (СЗ), "Светослав" (СЗ), "Динамо" (СЗ), "Левски" (СЗ), "Шипка" (СЗ), "Ударник" (СЗ), "Ботев" (СЗ), "Берое" (СЗ)

Основан през 1916 година.
Предишни имена: "Верея", "Рекорд", "Борислав", "Бероя", "Траяна", "Светослав", "Левски", "Шипка", "Строител", "Ударник", "Спартак", "ДНА", "Ботев", "Берое" (след обединение на "Ботев" и "Локомотив"), "Олимпик-Берое" и "Берое".
Основен екип: зелено, бяло, зелено.
Резервен екип: бяло, зелено, бяло.

В Стара Загора за новата игра - футбол първи заговарят завърналите се от учебни заведения в чужбина, София и Варна младежи.
През 1915 г. се изгражда спортно-туристическото дружество "Верея", в което се записват и повечето от вече увлечените по футбола младежи. По тяхна инициатива през пролетта на 1916 г. към дружеството се учредява специална футболна чета. Няколко месеца по-късно четата се обособява като самостоятелно спортно дружество, макар и под същото име "Верея". Така се приема, че 1916 година е рождената за организирания футбол в Стара Загора.
Още през същата година печатарските работници създават свое дружество - "Победител". Не закъсняват и първите футболни контакти с други градове. На 15 август 1916 г. старозагорци са домакини на първия конгрес на спортните дружества от Пловдив, Сливен и Стара Загора. В чест на голямото събитие се играят и футболни срещи между сборни отбори на трите града. Футболистите на Стара Загора печелят първите си победи на междуградско равнище - 3:1 срещу пловдивчани и 2:1 срещу сливенци.
В годините след Първата световна война футболът в Стара Загора печели нови привърженици. "Верея" се възражда под името "Рекорд". През 1918 г. се учередява спортно дружество "Бенковски". Нови клубове се създават в началото на 20-те години -"Траяна", "Ураган", "Борислав". Възникват и множество махленски клубове, които по правило нямат дълъг живот, но дават своя принос в историята на старозагорския футбол. Това са "Стрела", "Искра", "Тигър", "Сполука", "Набат", "Спартак", "Свобода", "Македония", "Вихър" и други.
През 1924 г., в броя си от 17 май, пловдивският вестник "Борба" съобщава: "На 4 т.м. в Стара Загора се състоя учредително събрание на спортен клуб "Бероя", рожба на бившите старозагорски клубове "Рекорд" и "Борислав". От този 4 май 1924 г. започва летоброенето на "Берое"!

Това обединение просъществува само няколко месеца - "Рекорд" се отделя, а "Бероя" продължава като самостоятелен отбор.
Година по-късно небългарското име "Рекорд" е заменено със "Светослав", дружеството, което оставя може би най-паметните следи в годините до Втората световна война в Стара Загора.
"Бероя", "Светослав" и "Траяна" са регистрирани в Българската национална спортна федерация (тогава се е изписвала - БНСФ).
През 1925 г. се създава самостоятелна Старозагорска спортна област. На следващата година за първи път старозагорски клуб извоюва правото да играе във финалния кръг на държавното първенство. Това е "Бероя", който печели мача между първенците от двете областни дивизии, срещу "Траяна". Дебютът обаче е неуспешен - жребият за осминафиналите определя гостуване на "Ботев" (Пазарджик), където "Бероя" губи с 0:4.
Голямата световна икономическа криза постепенно затруднява развитието на футболния живот в Стара Загора. Правят се най-различни опити за оцеляване. "Бероя", "Ураган" и "Победа" се обединяват под името "България", но и това не помага. През есента на 1927 г. изнемогващите "България" и "Светослав" се обединяват, създавайки "Ботев", но много скоро и това обединение се разформирова. Практически остава да съществува само "Траяна", единственият клуб от града, регистриран във федерацията.
През 1929 година, малко след възстановяването на "Светослав", наново е учреден и "Борислав" - по същество той е приемник на "Бероя" от 1924 г., защото през 1932 г. се появява друг "Бероя", но на базата на "Ураган" и отцепили се от "Траяна" футболисти.
В този период заслужава да се отбележи първото гостуване в Стара Загора за приятелска среща (през 1930 г.) на най-силния български отбор за онова време - столичния "АС-23". При огромен интерес столичани побеждават "Траяна" с 4:3.
Третият старозагорски участник във финалната фаза на държавното първенство е "Борислав" през 1932 г, но отново осминафиналите са висока бариера - загуба в Ямбол от местния отбор на "Слава" с 0:3. За този мач в. "Спорт" пише: "Резултатът не е изненада, тъй като от две години старозагорци са се доста изолирали и нивото на техния футбол е понижено".
Но още на следващата година "Борислав" е първият старозагорски тим, който побеждава на осминафинал "Левски" (Харманли) с 1:0. Но на четвъртфиналите губят в Ямбол от тамошния "Ботев" с 1:5.
Годината е 1934-та. Отборът на "Светослав" става областен първенец, при това без нито една загуба. 3а силата му най-красноречиво говори съкрушителната победа над "Борислав"' със 7:0. Интересно е, че тогава "Светослав" играе два път финали за областно първенство. Първо побеждава "Траяна" с 3:0 и 2:1, но отборът на "Тракиец" (Нова Загора) подава контестация срещу "Траяна", която е уважена и следват нови финали. "Светослав" пак е категоричен: 5:2 в Нова Загора и 3:0 като домакин.
В заключителната фаза на държавното първенство, на осминафинал срещу "Левски" (Бургас) старозагорци побеждата с 4:3 - редовното време завършва при 3:3 и в самия край на продълженията Хр. Цанков донася победата на "Светослав". Резултатът от четвъртфинала е 5:1 срещу "България" (Хасково).
За първи път в своята история старозагорски отбор достига полуфинал в шампионата за купата на Царя. Въпреки загубата с 0:4 от "Славия", добрата игра на отбора е оценена и няколко дни по-късно вестник "Спорт" пише: "Трябва да отбележим, че "Светослав" бе най-добрият тим, който София видя през тазгодишните състезания за държавно първенство".
Първата международна среща в Стара Загора е през 1935 година между "Траяна" и чехословашкия "Бохемианс". През 1938 година отново "Траяна" побеждава югославския клуб "Бата" /за съжаление повече информация и резултати за тези срещи не са запазени/.
1935 година е рождена за железничарския футбол в Стара Загора - към 13-та ЖП секция се създава спортният клуб ЖСК. Само 2 години след създаването си ЖСК става областен първенец! Стартът му в I кръг от финалите на държавното първенство обаче е неуспешен - отборът губи с 2:3 в Павликени от местния "Х. Славчев".
1938 г. бележи последния връх на "Светослав", който години след това угасва. "Светослав" печели областното първенство за мъже и юноши, областния турнир за новоучередената държавна купа и градското първенство. След този четворен успех привържениците му в Стара Загора го обявяват за "вечен първенец" на града. През 1939 г. ЖСК за втори път е областен първенец, но отново губи в осминафиналите. На следващата година, след разпадането на "Светослав" и "Борислав", остават да съществуват само "Траяна" и ЖСК, но те не съумяват да сторят нещо по-запомнящо. До края на Втората световна война футболен живот в Стара Загора практически няма...
Измененията в България след 9 септември 1944 г. променят и спортните структури. Във всички по-големи градове, а в това число и в Стара Загора, се създават работнически доброволни спортни организации. Спортните дружества приемат имената "Червено знаме", "Динамо", "Торпедо", "Септември". През 1945 г. се възстановява ЖСК, който през 1946 г. спечелва градската купа, а на следващата година е преименуван в "Локомотив".
През 1947 г. се изгражда пощенско дружество "Левски", което практически обединява всички по-добри футболисти, останали извън "Локомотив". Така футболът в Стара Загора е съсредоточен в отборите "Локомотив" и "Левски".
За сезона 1947/48 г. "Локомотив" печели възстановеното областно първенство (8 отбора), а "Левски" е втори. Железничарите обаче не успяват да прескочат осминафиналите в републиканския шампионат, въпреки че в първия мач като гости на ТВП (Варна) завършват наравно - 1:1. Реваншът в Стара Загора обаче е катастрофален- 2:6...
С цел изграждане на един силен представителен отбор ръководителите в Стара Загора решават да обединят "Локомотив" и "Левски" и през април 1949 г. се ражда "Шипка".
Новият клуб започва да играе в новосформираната единна "Б" РФГ, но само след два кръга първенството е преустановено. Причината е, че в страната започват да се изграждат доброволни спортни организации (ДСО). Това означава край на "Шипка" - железничарите се връщат в своя "Локомотив", а левскарите се пръсват из новите ДСО.
1950 е най-успешната за "Локомотив", който заема трето място в южната "Б" РФГ след "Спартак" (Сф) и "Червено знаме" (Самоков). По това време строителното поделение в Стара Загора учредява самостоятелно дружество "Ударник", отделно от "Строител".
През 1953 г. на мястото на "Локомотив" (отстранен от "Б" група заедно с "Торпедо" Русе за груба игра) в югоизточната "Б" РФГ се състезава "Ударник". Никой не възлага надежди на новака, но амбицията на младите футболисти ги извежда на върха сред 12-те отбора. "Ударник" с 14 победи, 6 равни и 2 загуби е първенец с 34 т., следван на 2 т. от ДНА (Сливен)..
Още на старта (14 март 1954 г.), въпреки подкрепата на своята публика, "Ударник" губи от бронзовия медалист в предишното първенство ВМС (Варна) с 0:3 и оттук нататък всичко тръгва наопаки. От 26 мача старозагорският отбор печели само два (срещу 12-ия и 13-ия в крайното класиране, съответно "Червено знаме" (Кюстендил) и "Торпедо" (Плевен), пет завършва наравно и губи 19. И с актив от едва 9 точки и голова разлика 13-69 "Ударник" завършва на последното 14-то място и отпада.
През 1955 г. в състава на югоизточната "Б" група играят три Стагарозагорски отбора - "Локомотив", "Ударник" и "Спартак", но представянето им не е забележимо: локомотивци завършват четвърти, "Ударник" - пети, а "Спартак" - десети (последен).
В следващото първенство обаче нещата се променят към добро. Групата е вече от 12 отбора и въпреки повишената конкуренция "Ударник" финишира първи, следван от "Локомотив", а "Спартак" е пети. Първенците на шестте "Б" групи, заедно с предпоследния от "А" РФГ Завод 12 (София) се срещат в квалификационен турнир през ноември в столицата - първите два отбора получават "майсторско свидетелство". В това състезание "Ударник" е сред аутсайдерите - завършва шести. По това време останалите ДСО-та в Стара Загора постепенно залязват. Футбол поддържат само "Червено знаме" и "Септември", но са съответно осми и девети в окръжната група.
Предприето е ново организационно укрепване - "Ударник" се обединява със "Спартак" и ДНА под името "Ботев". За радост на любителите на футбола в Стара Загора, това обединение се оказва успешно.
За новия сезон е сформирана единна южна "Б" група с 16 отбора, в която стартират "Ботев" и "Локомотив". След един изключително успешен сезон "Ботев" е първенец в южна "Б" група с актив от 41 точки и за втори път старозагорски отбор извоюва правото да играе сред майсторите./"Локомотив" завършва на 12-то място/.
През 1958 година "А" група е съставена от 12 отбора и се играе само един сезон. С 8 точки и голова разлика 13-19 отборът на "Ботев" завършва на 10-то място. В състава на южната "Б" група "Локомотив" завършва 7-ми.
За първи път старозагорски отбор играе втора поредна година в "А" РФГ.
На 19 март 1959 г. учредителна конференция извършва обединение на "Ботев" и "Локомотив" - създадено е представителното градско дружество "Берое", което с 18 т. отпада в "Б" група
Отборът на "Берое" е доста силен, за да остане в "Б" групата. И през есента на 1960 г. той, заедно с "Марек" и "Черно море" се завръща сред майсторите.
Започват годините на утвърждаване за най-силния в историята на старозагорския футбол отбор.
Следват четири шампионата, които подготвят първия голям удар на "Берое". Ето класиранията, които постигат в тях старозагорските футболисти:
1960-61 г. - 10-то място (от 14 отбора) със 7 победи, 10 равенства и 9 загуби, голова разлика 30-38;
1961-62 г. - 9-то място (от 14 отбора) с 10 победи, 5 равенства и 11 загуби, голова разлика 30-40;
1962-63 г. - 12-то място (от 16 отбора) с 8 победи, 9 равенства и 13 загуби, голова разлика 32-44;
1963-64 г. - 14-то място (от 16 отбора) с 8 победи, 8 равенства и 14 загуби, голова разлика 28-38.
На треньорския пост по това време е незабравимият специалист Иван Радоев
След кризисния сезон 1963-64 година, когато "Берое" за малко да отпадне, идва време на няколко много силни първенства:
1964-65 г. - 5-то място с 10 победи, 11 равенства и 9 загуби, голова разлика 48-41;
1965-66 г. - 6-то място с 10 победи, 10 равенства, 10 загуби и голова разлика 41-41;
1966-67 г. - 10-то място с 10 победи, 9 равенства и 11 загуби, голова разлика 37-41;
1967-68 г. - 9-то място с 12 победи, 3 равенства и 15 загуби, голова разлика 56-57.
"Берое" се утвърждава като един от най-силните извънстолични състави. Петото място през 1965 г. е категорично доказателство за възхода - пред старозагорци са само "Левски", "Локомотив" (Сф), "Славия" и ЦСКА. На треньорското кормило е Атанас Ковачев, Жеков вече е утвърден гол-майстор на отбора (18 гола), на вратата застава Тодор Кръстев, успешно в средната линия се включва Иван Вутов.
Впечетлява нарастващото гол-майсторско умение на Петър Жеков - в сезона 1967-68 г. той отбелязва 31 гола, което вероятно е решаващата причина за привличането му в ЦСКА...
Успешни са изявите на "Берое" и в турнира за купата на Съветската армия. През 1965 г. - полуфинал срещу "Левски" - 0:0 в София и 1:2 в Стара Загора. 1967 г. - отново полуфинал - загуба от "Спартак" (Сф) със 7:8 след дузпи. 1968 г. - финал! Загуба пак от "Спартак" (Сф) с 2:3 след продължения (в редовното време 2:2, а Митков донася победата на столичани едва в 120-та мин.). На полуфиналите "Берое" се реваншира срещу "Левски" -1:1 в София и 3:1 в Стара Загора (три гола на Жеков и почетен на Аспарухов).
Силните футболисти на "Берое" не остават незабелязани и от треньорите на националните ни отбори. В "А" отбора са викани Жеков, Янчовски, Димитров, Вутов. Жеков е участник и в знаменития мач на националния ни отбор на стадион "Комунале" във Флоренция, когато с победа над Белгия с 2:1 България се класира за световното първенство "Англия-66".
1968-69 г. - 12-то място (от 15 отбора) с 10 победи, 6 равенства и 14 загуби, голова разлика 36-45;
1969-70 г. - с 6 победи, 4 равенства и 8 загуби, голова разлика 19-28.
След тези изиграни 18 мача, "Берое" е отстранен от "А" групата по номенклатурен път - причината: "скандалният" мач "Левски-Спартак"...
1970-71 г. - първо място в южната "Б" РФГ с 21 победи, равенства и 2 загуби, голова разлика 83-21;
1971-72 г. - отново в "А" РФГ - III място (от 18 отбора) с 18 победи, 6 равенства и 10 загуби, голова разлика 61-46.
През 1968 г. отборът поема Христо Младенов, но в състава осезаемо се чувства отсъствието на Жеков, Димитров и Вутов.
Така или иначе, "Берое" успява да се задържи в майсторската група, която в пролетния дял на първенството е видоизменена от големите столични обединения "родили" "Левски-Спартак", ЖСК "Славия" и ЦСКА "Септемврийско знаме".
За първенството 1969-70 г. на кормилото на "Берое" отновс е Атанас Ковачев. Съставът приключва есенния дял от шампионата с 13 точки в "златната" среда.
В III кръг през пролетта идва гостуването на "Левск Спартак" в Стара Загора, където между другото "сините" нямат победа от 1958 г. и чак до... 1976.
Съставите на двата отбора са: "БЕРОЕ" - Кръстев, Бароков, Тодоров, Атанасов, Иванов, Вутов, Киров Янчовски, Петков, Белчев, Димитров;
"ЛЕВСКИ-СПАРТАК" - Каменски, Гайдарски, Жечев, Аладжов, Ивков, Стоянов, Веселинов (Костов), Я. Кирилов, Аспарухов (Митков), Панов, П. Кирилов.
Мачът завършва при резултат 1:1. Гол-майстори: Белчев - 65-та; Жечев - 89-та минута. Главен съдия на срещата е Борис Трендафилов от Асеновград.
20 минути преди края на мача при резултат 1:0 за "Берое" Гунди получава контузия, за която неоснователно е обвинен Стефан Иванов. Няколко минути преди края на мача Жечев изравнява, въпреки нарушението извършено срещу вратаря на "Берое" Тодор Кръстев. След изравнителния гол на "Левски-Спартак" старозагорската публика започва да хвърля бутилки по терена.
Седмица по-късно отборът на "Берое" е изваден от състава на "А" група, а на тогавашния треньор Атанас Ковачев са отнети завинаги правата за треньор в "А" РФГ.
В южната "Б" група отборът няма достойни конкуренти. Старши треньор е Димитър Григоров от Пловдив. "Берое" установява абсолютен рекорд по резултатност и в "Б", и в "А" РФГ с отбелязаните 90 гола (в статистиката остават 83 - също рекорд - без 7 срещу отказалия се сливенски "Текстилец").
Завръщането на "Берое" в майсторската група наистина е триумфално. След незаслуженото пребиваване в "Б" група, всички в състава на "Берое" са докрай амбицирани да докажат големите си възможности! На треньорския пост се завръща Христо Младенов, а отборът е така сплотен от нанесената му обида, че за първи път в историята си на състав от майсторската група постига 18 победи, с които изкачва най-високия връх в летоброенето на старозагорския футбол до 1972 година - бронзовите медали!
Заслугата е на всички футболисти, но не можем да отминем приноса на вече изявения гол-майстор Петко Петков с 26-те му гола. До последния кръг той води пред Жеков (ЦСКА). На финалния мач на "Берое" със "Славия" - решаваща битка за бронза (победа на старозагорци с 2:0) Петков не успява да отбележи гол. И Жеков го изпреварва с едно попадение повече.
"Берое" печели и двете купи за спортсменство - и отборната, и индивидуалната на в. "Земеделско знаме", връчена на Евгени Янчовски.
Третото място в шампионата има и допълнителна стойност - за първи път "Берое" ще бъде участник в европейските клубни турнири - за купата на УЕФА. В анкетата на в "Футбол" за определяне на най-добрия футболист на годината Петко Петков е на шесто място, а в излъчения от същия вестник "отбор на годината" заедно с Петков е и вратарят Петко Олимпиев. И още едно признание: след бронзовите медали на "Берое" Христо Младенов е назначен за старши треньор на националния ни отбор.
Огромната радост от победи и купи е помрачена единствено от смъртта на десния защитник Петко Бароков, загинал в хода на шампионата при автомобилна катастрофа на път за лагер-сбор на младежкия национален тим - същата нелепа участ, която месеци преди това отнема живота на Георги Аспарухов и Никола Котков...
1972-73 г. - 13-то място (от 18 отбора) с 12 победи, 6 равенства и 16 загуби, голова разлика 50-47.
1973-74 г. - 15-то място (от 16 отбора) със 7 победи, 7 равенства и 16 загуби, голова разлика 50-46.
1974-75 г. - първо място в южната "Б" РфГ (от 20 отбора) с 26 победи, 8 равенства и 4 загуби, голова разлика 113-32.
1975-76 г. - 10-то място (от 16 отбора) с 8 победи, 12 равенства и 10 загуби, голова разлика 35-39.
Жребият за I кръг в турнира за купата на УЕФА определя много силен съперник - извествия отбор на "Аустрия" (Виена).
Дебютантите обаче сътворяват сензация - побеждават с 7:0 в Стара Загора и 3:1 на реванша във Виена (общо 7 гола на Петков, който след осем години ще облече фланелката на "Аустрия").
II кръг - "Хонвед" (Будапеща). Следва нова победа с 3:0 в Стара Загора и 0:1 в Будапеща! "Берое" е осминафиналист! При това останалите ни отбори (ЦСКА, "Левски-Спартак" и "Славия") вече са отпаднали до тази фаза на турнирите...
III кръг (осминафинали) - ОФК "Београд". Пълна еуфория след гостуването в Белград - 0:0! Но реваншът в Стара Загора попарва четвъртфиналните надежди - 1:3, въпреки че до 70-та минута ''Берое" води в резултата.
За втори път в своята история отборът е финалист: на полуфиналите побеждава "Левски-Спартак" в Пловдив с 2:1, а на финала губи от шампиона ЦСКА с 1:2. Но като финалист се изкачва едно стъпало по-високо - участие в КНК!
През следващия сезон "Берое" изпада в "Б" група, макар че е с положителна голова разлика и трети по резултатност в първенството. За Европейската купа на носителите на национални купи "Берое" достига до четвъртфиналите: шестнадесетинафинал - с "Фола" (Люксембург) - 7:0 и 4:1; осминафинал - с "Атлетик" (Билбао, Испания) - 3:0 в Стара Загора и 0:1 в реванша; четвъртфинал - с ФК "Магдебург" (ГДР) - 0:2 в Магдебург и 1:1 в Стара Загора.
Отборът на "Берое" приключва първенството в южната "Б" ФРГ с 60 точки, а отбелязаните 113 гола и 51-те на Петков са и досега недостижими резултати за "Б" и "А" РФП.
Завръщането в "А" група след гол-майсторските рекорди във втория ешелон настройва оптимистично старозагорските любители на футбола. Пресен е споменът от бронзовите медали, извоювани веднага след онзи принудителен престой в "Б" група.
1976-77 г. - 9-то място с 10 победи, 9 равенства и 11 загуби. голова разлика 38-51;
1977-78 г. - 6-то място с 12 победи, 5 равенства и 13 загуби, голова разлика 37-37;
1978-79 г. - 7-мо място с 14 победи, 5 равенства и 11 загуби, голова разлика 45-47;
1979-80 г. - 4-то място с 13 победи, 8 равенства и 9 загуби, голова разлика 49-37;
През 1979 и 1980 г. "Берое" изиграва третия и четвъртия си финал за КСА, но пак не успява да спечели купата - загуби с 1:4 от "Левски-Спартак" и 1:3 от "Славия".
Все пак, първият от тези два финала дава правото на старозагорци за втори път да премерят силите си в европейския турнир за КНК. Първата преграда е преодоляна - "Арка" (Полша) с 2:3 в Гдиня и 2:0 на реванша в Стара Загора. Жребият за осминафиналите е неблагоприятен - прочутият "Ювентус" (Италия). Спорът започва в Стара Загора на ст. "Локомотив" (градският стадион е в ремонт), където "Берое" успява да победи с 1:0 (гол-майстор - Г. Стоянов от дузпа) прочутите Дзоф, Кабрини, Джентиле, Тардели, Каузио, Бетега... Разбира се, никой не храни илюзии за реванша в Торино, но въпреки очакванията, българите пропускат своя златен шанс да елиминират големия италиански тим. В самия край на редовното време, при 1:0 за "Ювентус", Петров се измъква от опеката на бранителите, центрира фалцово отдясно, но ударът му среща гредата. Едва в продълженията италианците налагат волята си - 3:0.
1980-81 г. - 10-то място с 11 победи, 6 равенства и 13 загуби, голова разлика 45-49.
1981-82 г. - 15-то място със 7 победи, 5 равенства и 18 загуби, голова разлика 33-51.
1982-83 г. - 1 място в южната "Б" РФГ с 21 победи, 8 равенства и 5 загуби, голова разлика 79-26.
1983-84 г. - 5-то място с 11 победи, 9 равенства и 10 загуби, голова разлика 38-40.
1984-85 г. - 12-то място (това е реалното класиране на "Берое") с 11 победи, 5 равенства и 14 загуби, голова разлика 41-51.
В средата на първото от тези пет първенства най-добрият гол-майстор на "Берое" за всички времена Петко Петков става състезател на "Аустрия" (Виена) - там не са забравили 7-те гола, които той им наниза преди осем години в мачовете за купата на УЕФА.
За четвърти път отборът участва в европейските клубни турнири (сега за купата на УЕФА), но както и в шампионата не оставя значима следа. А стартът е обещаващ - две победи над турския "Фенербахче". Във II кръг обаче следват две загуби и то от непретенциозен съперник - "Раднички" (Югославия): 0:1 в Стара Загора и 1:2 в Ниш.
През следващият сезон, с едва четири точки отборът отпада в "Б" група. По традиция престоят на "Берое" в южната "Б" РФГ е едногодишен. Като шампион, но на Австрия, в отбора се завръща Петко Петков и старозагорци нямат никакви проблеми по пътя към майсторската група.
И както почти винаги след "поправителен" във втория ешелон, "Берое" прави силен сезон в "А" групата. Старши треньор вече е Петко Петков. В един много оспорван шампионат неговите възпитаници завършват пети, само на 1 точка от третия ("Сливен").
Пролетният финал на предшампионския сезон на "Берое" е драматичен не само за него, но и за целия ни футбол. През пролетта "Берое" води битка за оцеляване с още 5-6 състава, а преди последния ХХХ кръг е на 14-то място с 24 т., колкото имат предпоследният "Дунав" и намиращите се на 12-то място "Черно море" и "Сливен", точка пред тях са "Спартак" и "Миньор", а "Черноморец" с 21 т. вече е отпаднал. "Берое" е домакин на "Левски-Спартак", а "Дунав" гостува на ЦСКА "Септ. знаме".
Изглежда само чудо може да спаси един от тези два сьстава.
На 19 юни 1985 г. по време на финала за купата на България футболисти на ЦСКА "Септ. знаме" и "Левски-Спартак" се сбиват на терена.
Не само финалът за купата е анулиран, но отборите на "Левски-Спартак" и ЦСКА "Септ. знаме" (съответно вече шампиони и вицешампиони!) са извадени от класирането за републиканското първенство!
"Берое" и "Дунав" печелят служебни победи с по 3:0, съответно за неиграните мачове със "сините" и "червените", а "Миньор" губи у дома си от "Локомотив" (Сф) и отпада в "Б" група.
Сезонът 1985/86 носи най-големия успех в историята на старозагорския футбол. След едно много оспорвано първенство отборът на "Берое" побеждава в последния кръг отборът на "Славия" София и става шампион на България с 43 точки, 20 победи, 4 равни, 6 загуби и голова разлика 55-36. Старши треньор на отбора е Евгени Янчовски. Футболисти на отбора са Теньо Митев /капитан/, Кънчо Кашеров, Илия Илиев, Петко Танев, Стоян Бончев, Васил Драголов, Ивко Ганчев, Йордан Митев, Милан Кешмеров, Веселин Сивриев, Радко Клайджиев, Танко Танев, Пламен Липенски и много други.
1986-87 г. - 13-то място с 8 победи, 5 равенства и 17 загуби, голова разлика 44-54.
1987-88 г. - 6-то място с 11 победи, 7 равенства и 12 загуби, голова разлика 41-44.
1988-89 г. - 5-то място с 13 победи, 7 равенства и 10 загуби, голова разлика 41-46.
1989-90 г. - 10-то място с 10 победи, 9 равенства и 11 загуби, голова разлика 43-48.
1990-91 г. - 9-то място с 10 победи, 7 равенства и 13 загуби, голова разлика 38-41.
1991-92 г. - 7-мо място с 10 победи, 10 равенства и 10 загуби, голова разлика 32-41.
1992-93 г. - 10-то място с 10 победи, 8 равни и 12 загуби , голова разлика 29-35.

• През 1998 г. след отпадането на Берое в "А" ОФР Стара Загора се отдели отбор с името "Берое 2000" който просъществува до 2001.
• През 1999 г. в Стара Загора се създава ПФК Олимпик-Берое след обединение на ФК Олимпик (Тетевен). От Олимпик-Берое се отделя отборът "ФК Берое".
• През 2000 г. Олимпик-Берое е преименуван на ПФК Берое (Стара Загора).


_______________________________________________________________________

"Слава" (София)

ФК "Слава" е основан през 1916 година. Отборът е бил от района на ул."Цар Иван Асен II” в посока от "Орлов мост" към "Ситняково" където е бил и стадионът му. През декември 1921 г. се обединява с Офицерски спортен клуб (София) под името ОСК "Слава". Слава участва в първите организирани футболни срещи на територията на София през 1922 г., както и през следващата 1923 г., когато има разцепление и столичните клубове са разделени на Софийска спортна лига и Софийски спортен съюз, в който участва ОСК "Слава". През 1923 г. се обединява с "Атлетик" под името "АС-23". Най-известния футболист на отбора е Любомир Ангелов-Старото.

_______________________________________________________________________

"Надежда" (Варна) - футболен отбор от град Варна. През 1917 г. става колективен член на "Тича", заедно с отборите на "Развитие" /"Напред"/, "Слава" и "Юнион".

_______________________________________________________________________

"Слава" (Варна) - футболен отбор от град Варна. През 1917 г. става колективен член на "Тича", заедно с отборите на "Развитие" /"Напред"/, "Надежда" и "Юнион".

_______________________________________________________________________

"Юнион" (Варна) - футболен отбор от град Варна. През 1917 г. става колективен член на "Тича", заедно с отборите на "Развитие" /"Напред"/, "Надежда" и "Слава".

_______________________________________________________________________

"Бай Ганьо" (Пловдив) - футболен отбор от град Пловдив, от района на Сточна гара и Асеновградско шосе. През 1917 г. отбора се разпада. Същата година младежи, членуващи в клуба се присъединяват към "Ботев". По-известни от тях са Никола Щерев (Старика), Петър Загорски, братята Митеви и др.

_______________________________________________________________________

През 1911 г. в Държавната мъжка гимназия "Княз Борис" (сега СОУ "Христо Ботев") в гр. Враца се създава Ученическа юнашка чета, която тренира различни видове спорт. През 1918 г. е създаден ТД "Балкан" (Враца). Три години по-късно е основан "Ботев" (Враца).

_______________________________________________________________________

В периода 1912-1913 г. се правят първите опити да се играе футбол в Търговище. Най-напред от членовете на създаденото гимнастическо дружество "Герловски юнак" и на още по-старото колоездачно дружество "Орел". Първата футболна топка е донесена от учителя по гимнастика Илиев от гр. Лом и се започват занятия с ученици. Създават се първите махленски клубове "Левски" (осн. 1919) и "Ботев" (осн. 1919-20) в махалата около бившото училище "Пр. Славейков" (сега 8-ма ЦДГ). През 1922 г. двата отбора се обединяват под името "Светкавица".

Редактирано от Enslaver, на 03.01.11 00:33.