|
През есента на 1907 г. във Варна се сформира отборът на "Атлас", съставен от предимно от гръцки младежи, но са участвали и няколко български юноши. В началото на следващата година отбора е регистриран като футболен клуб, но през 1910-11 г. той спира дейността си. Непосредствено след него през пролетта на 1909 г. в морския град възниква кварталният спортен клуб "Спортист", развиващ дейност в района на улица "Деремахлеси" (днешната улица "Стефан Стамболов"). Основоположници на това дружество са синовете на опълченеца Тончо Витанов - Васил и Стефан Тончеви, Никола Ницов, Кирчо Ангелов, Боян Попов, Никола Попов и завършилият Цариградския лицей Стефан Данчев, който едновременно е играч и треньор на отбора. Интересни са срещите между "Спортист" и "Атлас" - истински пропагандатори на футболната игра. Отборът на "Спортист" се оформя като градски представител в срещи с чуждоземни футболисти от различни войскови части и корабни екипажи. Варненци вече набират и самочувствие, че сполучливо са усвоили футболното майсторство. Двата отбора играят мач помежду си през 1910 г., който е спечелен от "Спортист" с 1:0. На 3 март 1912 г. с помощта на д-р Параскев Стоянов и Карел Шкорпил е основан варненският клон на ЮТС (Юношески туристически съюз) с името "Галата". Година по-късно на 16 март 1913 г. (според някои това е официалната дата на основаването) след обединение с няколко по-малки отбора (между които и остатъците от "Атлас") се преименува на СК "Река Тича", за да носи българско име. На 24 май 1914 г. след присъединяването на "Спортист", СК "Река Тича" се преобразува в ученическо спортно-туристическо дружество и в него за пръв път се сформира футболен клуб. Естествено както всяко начало и това е било трудно. Запленените от играта е трябвало да се преборят с безразличието и скептицизмът на властите и закостенялото общество към новата игра. Започнали са да внасят топки и екипировка, за да докажат, че футболът не е временно увлечение на малцина варненци, а е бъдеще за милиони българи! В този период на утвърждаване на футболът във Варна се откроява името на Стефан Тончев. Той е човекът който за пръв път съставя печатно указание за правилата на футбола! Ст. Тончев загива на Добруджанския фронт през Първата световна война (1916). През 1919 г. СК "Тича" издава книгата "Футболът-правилник и наставления". Правилникът е преведен от английски от Никола Ницов, а наставленията са написани приживе от Стефан Тончев. През 1914 г. от Париж са пратени футболни топки, специални обувки и предпазители. Това е първата по-голяма пратка от спортни стоки за България. На 6.12.1915 г. е играна срещата между "Тича" и 21-ви Померански полк (Германия), която завършва наравно 4:4. Показателни са първите сблъсъци на тичанци със столичните футболисти. През 1919 г. първото гостуване на "Левски" е ознаменувано с първа победа - 4:1. Същата участ сполетява и "Славия" - 3:0. Варненци побеждават и в реванша като гости на "Славия" с 1:0. Срещата им с "Левски" се осуетява поради забрана на столичния градоначалник, понеже в същия ден има протестен митинг срещу Ньойския договор. Това начало на победи над софиянци ще продължат не само тичанци, но и следващите ги владиславци и соколци.
На 21 януари 1919 г. ученическото спортно-туристическо дружество "Река Тича" се преименува на спортен клуб "Тича", и приема за официални цветове на екипа си червен и бял, гордее се с марша си, текстът на който е написан от председателя му Никола Ницов. В 1920 г. се появява списание "Тича", което е с разнообразна тематика в туризма и различните спортове, рецензии за книги, оценки за проявите. В него се прокарва и идеята за създаване на единно ръководство на спортните клубове в България. Така варненци стават първите сторонници на футбола не само в клубовете, но и в национален мащаб. През 1923 г. "Тича" печели специалната купа побеждавайки "Победа" (Плевен) с 9:0 и "Преслав" с 5:1.
През същата година "Тича" се обединява с клона си СК "Шипка", регистрира се и граждански с утвърден устав. Успехите на "Тича" продължават. През 1925 г. тичанци печелят Купата на Букурещ - първият спортен трофей завоюван за нашата страна зад граница. Официалните международни срещи на "Тича" му отреждат първо място сред варненските тимове. Футболисти от Румъния, Египет, Сърбия и др. са изпитвали мощта на тичанци и са се възхищавали от футболното им умение!
Никола Люцканов, като централен нападател е с 4 участия в националния тим и 2 гола в периода до 1927 г. А Боян Бянов е първия провинциалист участник в олимпийския тим през 1924 г. В националния отбор за мача срещу Румъния участват само варненци с изключение на един от "Левски" (София). Успехите на "Тича" следват една закономерност за да се стигне до върха. След утвърждаването на клуба като вицешампион на страната за 1935 и 1936 г. идва създаването на националната футболна дивизия. В двата полусезона 1937/38 г. тичанци се изявяват като най-силния футболен тим.
Независимо че се играе с разменно гостуване, случва се така че последният мач между "Тича" и "Владислав" трябва да реши въпроса за държавен шампион! И двата варненски тима са се откъснали от софиянци и са недостижими. На "Тича" е необходим равен резултат, докато за "Владислав" само победа. На 31 юли 1938 г. Колодрума е препълнен. Мачът завършва 0:0 и "Тича" е новият държавен първенец! През 1939 г. хегемонията на варненските тимове продължава, като "Владислав" е отново втори, а "Тича" - трети. Не трябва да отминем факта че "Тича" започва да издава първия спортен вестник вън от София - в-к "Провинциален спорт"!
В този период на големи успехи на "Тича" назрява въпросът за построяване на собствено игрище. Председателят на клуба Владимир Чакъров е в основата на тази инициатива, а стотици почитатели на "Тича" дават доброволния си труд за изграждането на игрището.
През 1945 г. СК "Тича" се обединява с другия голям отбор на Варна до Втората световна война и най-силен местен съперник - "Владислав".
Двата спортни клуба "Тича" и "Владислав" решават да обединят усилията си за възраждането на варненския футбол. Новото дружество е с име "Тича-Владислав-45".
През 1947 г. настъпва ново обединение с "Приморец", и дружеството приема името "ТВП". На следващата година преминава към военните и се преименува в "Ботев", и в първенството 1948/49 заема 6-то място, а нападателят Н. Недев е голмайстор на страната с 11 гола. Следва кризисен период, по причина че ЦДНВ Сф отпада от "А" група и се закриват военните организации. Варненският "Ботев" отива в окръжна група. Угрозата да се разбие отбора е налице. Съблазнителни предложения от софийски и провинциални тимове са отправени към най-добрите варненски играчи. Те обаче остават верни на дружеството и града си и възтановяват членството си в "А" група.
"Ботевци" бързо се аклиматизират в групата, демонстрират техничен футбол и успешно противодействат на софийските отбори. Израз на тези постижения е третото призово място през 1953 г.
През тези години на въстановяване на варненския футбол, потомък на "Тича" и "Владислав", изтъкнати играчи са: Димитър Стефанов, Младен Джуров, Иван Дервентски, Тодор Николов, Стоил Лилов, Георги Радев, Георги Димитров, Христо Конаков, Илия Апостолов, Панайот Желязков, Тодор Терзистоев, Анастас Конаков, Мильо Боров. Михаил Рачев.
Следват години на укрепване на "Ботев", но и сезони на колебания, за да дойде периодът след 1962/63 г.
След периода на доброволните спортни организации през 1957 г. е създадено Физкултурно дружество "Черно море", което през 1959 г. се обединява с "Ботев" (Вн) под името АСК "Черно море". Треньорът Иван Моканов съумява да състави стабилен отбор, в който титулярите са постоянни, както с играта си, така и с любовта си към дружеството. Във Варна гостуват силни чуждестранни отбори, с които "Черно море" мери сили, набира опит и увереност. А когато им връща визитата доказва, че варненският футбол е във възход.
Незабравима е победата през 1966 г. над "Аякс" с 3:1, в който младият Кройф вече показва изключителното си майсторство.
Много състезатели от това черноморско поколение биха намерили достойно място в различните национални отбори, ако бяха наблюдавани по-често от София. А може би им е липсвало и онова дързано самочувствие на предшествениците на "Владислав" и "Тича". Националната фланелка са
обличали Ив. Иванов, Н. Димитров, Здр. Митев, Ст. Богомилов, Д. Георгиев, други стигнаха до разширения състав.
Следват години на къртовска работа в областта на детско-юношеския футбол, който ражда талантливи състезатели, достойни да заместят предшествениците си. Успехите са в републиканските първенства, където отборите на децата, юноши младша и старша възраст са редовни участници във финалната фаза. Пред майсторството на черноморци прекланят глава именити съперници и като гости, и като домакини: “Вашаш” и “Ференцварош” - Будапеща, “Рапид” - Букурещ, “Спарта” - Прага, “Шефийлд Уензди”, “Бешикташ”, “Нотингам”, “Дарби Каунти”, “Гурник” - Забже, “Стандарт”, “Селта”, “Арминия”, националният отбор на Япония, “Стал” Мелец, “Цървена звезда”. Не ще и съмнение, че всичко това е плод и на детско-юношеската школа на клуба, в която през годините вещите откриватели на таланти Атанас Аврамов и Димитър Димитров извеждат десетки футболни дарования до мъжкия тим и националния отбор.
През 1982 г. Черно море записва първо участие в официален международен турнири,след като участва в лятната надпревара Интертото.
Преходът от ведомствен към клуб с граждански и професионален статут е мъчителен. Промените започват с поемане на президентския пост от Красен Кралев. Той преобразува клуба в акционерно дружество и с последващата помощ на Георги Илиев и Христо Асенов, успяват да го изведат от “блатото”. По-късно Илия Павлов, уважаваният в българските делови среди бизнесмен, стабилизира позициите му в българския футбол.
Наименования
* ТВ-45 (1945-1947)
* ТВП (1947) (Тича-Владислав-Приморец)
* Ботев (1948-1949)
* Ботев при ВМС (1949-1950)
* ВМС (1950-1955)(Военноморските сили)
* ДНА Варна (Дом на Народната Армия)
* СКНА (1956-1957)
* АСК Ботев Варна (1957-1959)
* АСК Черно море (1959-1969)
* ФСФД "Черно море" (1969-1985)(Флотско-Студентско Физкултурно Дружество)
* "Черно море" (от 1985 насам)
Екипите
Клубната емблема е в синьо и бяло, но като Тича в периода 1920-1945 отбора играе с неизменните си червено-бели фланелки. През 1919 екипът на "Тича" е бил фланелки-половината в лилаво, а другата половина в кремаво, бежови-гащета и черни чорапи.
През 60-те екипът е зелени фланелки с бели ръкави и бели гащета, или чисто зелени фланелки и бели гащета. Зелено-белите цветове са приети като наследство от стария варненски клуб Владислав.
През 70-те отборът е в чисто зелен спортен екип.
За първи път зелено-бели хоризонтални райета на фланелките се появяват през 1982 г. за мача с белгийския Стандарт (Лиеж) от турнира "Интертото".
В отделни периоди Черно море играе в различни екипи - изцяло бели, или бели фланелки със зелени гащета, или червени екипи, или синьо-бели фланелки и черни гащета, зелено-бели вертикални райета, синьо-бели хоризонтални райета.
Велики мачове
* 1925 г. - Черно Море - Ювентус 2:1(Финал за Купа Букурещ,първия аналог на КЕШ)
* 1962 г. - Черно море - Динамо Киев 1:1
* 1965 г. - Черно море - Спарта Прага 4:3
* 1965 г. - Черно море - Шефилд Уензди 2:1
* 1965 г. - Черно море - Дарби Каунти 1:0
* 1966 г. - Черно море - Аякс 3:1
* 1966 г. - Нотингам - Черно море 0:1
* 1966 г. - Ковънтри - Черно море 1:1
* 1967 г. - Щутгарт - Черно море 0:0
* 1967 г. - Айнтрахт - Черно море 2:2
* 1968 г. - Вердер - Черно море 1:1
* 1969 г. - Япония - Черно море 0:0
* 1969 г. - Япония - Черно море 1:4
* 1969 г. - Япония - Черно море 0:1
* 2003 г. - ЦСКА - Черно Море 1:2
* 2008 г. - Щутгарт - Черно море 2:2
* 2008 г. -Черно Море - Спартак Варна 5:0
* 2009 г. - Черно море - Локомотив (София) 4:2
* 2009 г. - Черно море-Левски 4:1
Успехи:
* 4 пъти Шампион на България - 1925, 1926 и 1934 (Като "Владислав") - 1938 (като "Тича")
* 6 пъти Вицешампион - 1928, 1930, 1938 и 1939 (като "Владислав") - 1935, 1936 (като "Тича")
* 3 място в "А" група -1937(като Владислав), 1939(като "Тича"), 1953 и 2009 година.
* 4 място в "А" група - 1969 и 1982 година.
* Носител на Царската купа - 1925, 1926, 1934 (като Владислав)
* Финалист за Царската купа през 1935 и 1936 г.(като Тича)
* Финалист за Националната купа - 2006 и 2008 година.
* Финалист за Купата на Съветската армия - 1985 и 1988 година.Редактирано от Дeaн, на 15.09.10 23:39.
|
Re: Десетте най-стари отбора в България [re: luri fin]
