На нито един въпрос не съм си отговорила. Задавам си все нови.
Така се надявах да кажеш, че мразиш поетеси. Честно!
Начи ти харесва някоя девойка да пише стихове за небето, звездите, кометите, сърцето и други такива дълбоко ... блях, не мога да се изкривя да ги казвам такива... А аз харесвам стихове като този:
"Не се виждам обичащ или изричащ някому обичам те. И всяка голота на тялото или духа с ужас ме изпълва. Нямам вече семейство, защото не искам да съм длъжен да обичам някого, когото вече не обичам... О, майко нощ, вземи ме в своите обятия и ми кажи, че аз съм твоето дете. Ангел хранител на изоставените." Това е писано от мъж и го прочетох, когато бях на 16. И ме гръмна и досега...
Ето едно и на жена:
"Кой си ти, бе ало душеведа"..., например.
Или това "Да си някой, какъв затвор, да си аз е равносилно да те няма. Аз нямам амбиция, нито желания. И нямам амбиции да съм поет, ала това е начинът да бъда насаме със себе си". Или пък... "Огромна треска бях на часовете, агония в ковачницата на емоциите" или "Аз искам всичко, най-малкото от малкото, което е възможно, дори когато това е невъзможно"
Драмата на нет-поетите е, че преди да седнат да пишат тъпотиите си са чели много, ама много малко. Същото важи и за поетесите. Във всякакъв план това важи за всичко. Дадох пример с нета, защото тук има повече поети отколкото например инженери. Или всеки инженер поет. Нищо против инж. Обаче бездарието и хорът от трогнати тъпачки ми лази по... нервите, айде.
Това е. Звуча сякаш те нападам, извинявай.