за тогава, когато в Тауленд беше дошла една зла фея. Ти сигурно си чувала за Тауленд - това е една гора близо до замъка ми Каменец.

Та точно по онова време нямах никакви геройски задължения, защото бях избил всички зли чудовища в околността, бях освободил всички пленени принцеси, а тъмните магьосници и чародеи временно мируваха и се явяваха на опреснителен курс по черна магия. Затова реших да ида на гости на моите приятели гномите от Тауленд. Какво беше удивлението ми, когато видях хора на гости на гномите!! Значи ти сигурно не си съвсем запозната с гномските обичаи, но те си падат по шегичките и затова не един пътник се е губил в Тауленд и е свършвал разкъсан от вълци. Аз съм единственият човек, който другарува с гномите, защото те са ми симпатични, въпреки странното си чувство за хумор. И представи си как се почувствах когато видях зъбатите малки гномчета да се усмихват любезно и да се правят на добри домакини пред някакви вмирисани селяндури, които не знам как бяха попаднали там... Бях просто потресен!

Тръгнах безцелно из Тауленд, защото все още не можех да осъзная безкрайно трагичната промяна в навиците на тези опасни сладури гномите. И докато вървях се натъкнах на ужасни неща... Елфове и джуджета се биеха, едва успях да ги разтърва. Момиче елф искала да се жени за младо джудже и затова всички елфи и джуджета в гората бяха на нож. Всеки знае че тези две раси винаги са живели в мир и хармония, а сега се бяха вдигнали заради някаква си сватба. Направо не можех да повярвам...

После стана още по лошо... Реших да се разходя към блатото Мурзенд в северния край на Тауленд. За малко да припадна от шока, когато вместо блато видях едно излъскано езеро с водни лилии, плачещи върби и всички други гадости, които вървят заедно с едно такова езеро. Ръцете ми се разтрепериха от гняв, когато видях в кристално чистите води да плуват лебеди! Честна дума, не понясям лебедите. Ужасно са надути и си навират дългите шии навсякъде, където не им е работа. Често стават слуги на черните магьосници - затова злите чародеи са ги изучили толкова добре и редовно превръщат някое невинно семейство в лебеди, за да им служат.

Та тогава усетих как на челото ми пулсира веничка, което означава че съм бил крайно вбесен, посегнах и хванах един лебед за гърчавата шия. Внезапно сякаш картинката на езерото започна да се размива и видях доброто, старо блато Мурзенд като през някаква мъгла /то там по принцип почти винаги има мъгла, така че веднага го познах!/. А в ръцете си държах Снафълс - най-известният крокодил в областта, който приятелски се опитваше да ми отхапе ръката. Толкова се зарадвах, че го целунах по муцуната, а той чак се насълзи от щастие, че ме вижда...

Разбрах, че магия е хвърлена върху Тауленд! И скоро всичко се изясни! Към мен се приближи млада жена с досадно класическа красота, ефирни крилца и някакво смешно вълшебно жезълче. Веднага надуших, че това е зла фея. Тя ми се развика с тънкото си, мелодично гласче, че съм бил смущавал дисинхронната й реалност, но аз светкавично се хвърлих към нея, сграбчих я и издърпах жезълчето от ръчичките й, защото се опита да ме превърне в жаба. После извадих меча си Огънчо и я нашляпах по розовия задник докато не се закле във фалшивите си богове да вдигне магията. Затворих злата фея в една захарна къщичка на запад от Тауленд. После чух, че се била пооправила и станала нормална вещица и дори започнала да яде малки деца. В крайна сметка веднъж изпаднала в депресия, преяла със захарния памук от матраците и възглавниците и хвърлила топа. Поне така разказваше Шилер, а на него може да се вярва, когато става дума за ядене...

Какво щастие почувствах, когато всичко в Тауленд си стана по старому... Блатото и крокодилите се върнаха, а Снафълс ме гледаше с такава признателност в очите... На връщане видях джуджетата и елфите да пият бира заедно и да обсъждат дедболните мачове, момичето елф и джуджето, които искаха да се женят се целуваха в една хралупа и хич не им минаваха през акъла безуми идеи като женитба. Накрая минах покрай моста на гномите и видях, че бяха обесили гостите си с главите надолу и им разказваха вицове. Хората се заливаха от смях и се люлееха леко.

Идилия!



Ако искаш, Уф, можем някой път да идем на гости на гномите, те са ми задължени и ще се държат добре. после може да минем през блатото да хванем някой крокодил на шега

Да имате дракони за убиване?