Начи това не е писано за мен, ако бе, щях да се гръмна, баси. Досега май... чакай да се сетя, май като в училище се сваляхме и си дърпахме плитките и си слагахме габърчета на чиновете, може и стих да съм получавала, ама сега някой си да застане срещу мен и да ми връчи мило и нежно, ах, стих с думи като небе, целувка, притом, и други такива повдигачи на съдържанието на стомаха ми и ... ще го фрасна вече. Такъв ще му забия, че ще си говори сам. Ако ме издразни много мога да мина и на курс по конфу. Ако стихотворението е талантливо обаче. Първото нещо, което ще му кажа - Евала. И ще му се радвам. А това, че било за мен. Това ще е втора чуденка. А добрите неща, ама наистина добрите, наш колко ми дреме за кого са. Па и за мен тоже.
Харесвам "Всичко за майка ми" - срина ме тоя филм, разказа ми играта, разби ми илюзиите. Харесвам "Доорс", харесвам хиляди неща. Милиарди.
И последното нещо, което си мислех, когато гледах този филм бе, че ау едва ли не не познавам майка му на Педро Алмодовар, на която той посвети този чудовищно добър филм. Изказвам се като десета муза на оня пън. Обаче... е, там вече хлъц. И млъквам.