ама много хубава болест е тая... Ще видиш, като те връхлети ненадейно - направо ще усетиш осезателно, че земята се върти, че слънцето си играе с косата ти, че малките бебета са страхотни сладури, че мъглата всъщност е паднал облак, че поезията е нещо прекрасно, че писането на поезия не е никакво тайнство, че боядисването на новото жилище е цяло удоволствие... Абе има ли смисъл да изброявам? Не вярваш ли? Ами ако не вярваш, няма скоро да те огрее, драги ми господине (откъде ли пък ми дойде сега Радичков в главата, вероятно защото четох скоро за него и така ми домъчня за неговите текстове, защо ли ги нямам под ръка сега...) Трябва да вярваш и да искаш да ти се случи. После - когато наистина стане - да не се страхуваш да му се поддадеш.
Да ти издам ли една тайна? Някой съвсем скоро я беше споделил из други клубове. Възможно е той изобщо да не е красив, нито пък да свири завладяващо на китара, нито пък да танцува добре, нещо повече - възможно е дори мисълта му да не е така пъргава и бърза като твоята, нито пък да умее да се изразява така добре като теб... Той е един такъв... какъв ли? - ами съвсем обикновен. Ама кой знае защо като помислиш за него, ще те присвива под лъжичката. И ще ти е приятно да му пържиш яйца, а на него ще са му вкусни, дори да си ги прегорила. Ще ти се иска непрекъснато да го докосваш. Ще потръпнеш, когато той те докосва. Ако има несъвършени форми, усещането за това ще изчезне веднага, щом те притисне до себе си, тялото му обгърне твоите извивки. И ще ти се струва, че рамото му е направено точно, за да легне там удобно точно твоята главица...


Ах, пожелавам ти от сърце такава болест. Аз познавам доста такива болни, отдавна са болни и дано скоро не оздравеят