Ами ако ме е страх?
Ти представяш ли си верно да ме е страх? Ама не да поръчам едикоя си програма, защото можеш да се навиеш, че си марсианец и Голямата мечка всъщност има формата на лула. А в поръчките съм цар просто. Поръчвам си кока-кола и знам, че е кока-кола, а не пепси, но си мисля за 50 грама ром, примерно. Адски тъп пример, нали?! Сори.
А просто нещо ме е шубе, бе. Например шубе-то от любов. Ама, много голямо шубе. И да се разчленявам на съставните ми части и всичките ми чаркове да стават чаркчета, и да ми се гади пак и да се задушавам. Защото винаги се задушавам и ми става лошо и ми се повръща. Красиви любови преживявам, няма що? Или да седя до някого, някъде си, на някое уж романтично място и да се пъна, ама да стискам зъби, за да не обидя човека да се държа прилично вместо да се смея и да бъде с една идея по-безгрижно. Е, кажи има ли безгрижна романтика?! Сериозно. А има ли безгрижие въобще...
Или аз не съм нормална. Някъде нещо ми е объркано в химията, физиката, биологията, нуклеарната механика или квантовата астрология. Че ми става физически, наистина, физически зле, когато - щот понякога се налага - да съм там, където ме няма. Или пък има влюбени прекалено много край мен... Което, разбира се, не е вярно.
Или аз се държа като ученичка? Което, надявам се също да не е вярно. А не е. Абе, не е и това си е. Просто невъзможно... Освен това, когато ходех на училище не ми се гадеше чак толкова...
И защо... Някъде нещо дава късо? На късо, исках да кажа. Щрак и си в час, и прещрак и не си?
Ама, всичкото това човек вероятно си го мисли, ако изпитва вина. Ама няма такова нещо. Не се чувствам виновна, нямам драми уж на видимото обичайно ниво...
И какво... Бързо ли ходя или залитам. Как дишам? Не мога да се трогна. Истината е, че се трогвам на неща, които не са много за трогване... Или се трогвам пред телевизора, който през това време предава ти ви полония, например. И аз отбирам само картинката и на 26 кадъра само една дума.

Абе, виж... Не се шегувам. Кофти тръпка да се представяш за някой си, който не си.
Не знам Неонел... Явно съм пън. И не се изненадвам.

Абе, много го мисля тоя постинг, не знам защо... Но нещо се задържах. Например помня един Стефан, ама хубав, чудесен просто. И нещо си падах или той, не помня детайли. И сме в някакъв парк и наистина, избоде ми очите, той е там, до мен. Нещо говори, ако нежността имаше плът, щеше да стане на четири. Щеше да се счупи. И не мога... Абе, нещо ме отласква от тоз младеж. Ама като анод от анод. И се насилвам, щоту не е възпитано да му... ей, чшшш, алоу... Нали? И така. Стефанчо... спомени... Няма нищо. Затова ли се троша?
Ако съм актьор бих си дала Оскар за главна мъжка и второстепенна женска роля. Тва не знам що го казвам. Ако няма романтика. Няма я.