Като майка на майка ти съчувствам за проблемите на детето ти, но не разбирам как десет години си удържала да си без реален контакт.
Пак като майка не мога да си представя дори как си оставям децата някъде и се спасявам където на мен ще ми е добре.
И отново като майка, която милее за децата си, не възприемам да си искам децата без да мога да им осигуря на практика нищо - лично аз.
Не се наемам да съдя кой какъв е и защо е такъв. Фактите обаче са, че дъщеря ти си оставя децата, няма реалната възможност да ги отглежда сама и разчита на някакъв, засега добър и разбран, но чужд мъж, който може да си вземе шапката във всеки един момент и да не се занимава повече нито с нея, нито с тях, а не дай Боже да и направи още едно-две...
Към това ти не искаш да и се месиш - ами от твоята позиция на ненамеса и преди - ето какво се е получило към настоящия момент. Отчуждение и пълен хаос.
И все пак не миналото е важно - тогава е ставало дума само за твоето дете, а сега и за още две и то малолетни дечица. Защо не помислите къде ще им е по-добре на тях - там, където са израснали и сред свои или в чужда къща с чужд човек?
Знам, че това, което пиша няма да ти хареса и това е нормално, обаче нещата изглеждат така в очите на непредубедения отстрани. Или поне в моите.

Който не разбира мълчанието ви, няма да разбере и думите ви.