Нещо не е наред с представата ти за нормалност.

Няма нищо нормално в това да имаш съмнения за насилие и да си повтаряш "по-добре да не се намесвам". И това с шахтата, и това с погледа на детето... ако го вярваш - обади се ти на някой терапевт и питай как точно да реагираш, не чакай нея. Аз не знам и как си успяла с подобни съмнения да спиш толкова години...

И няма нищо нормално в това да вярваш, че с двеста лева и 2 стаи ще успеете да се гледате емнайсе човека - няма да можете и тя ще чака на бившия да им купи по чифт гащи месечно. Новият освен, че я разбира и изслушва - има ли жилище, нормални доходи, спестявания някакви? Щото аз лично не знам кой съдия ще отсъди в полза на майката с двеста лева доходи и ново гадже, която си е оставила децата, щото я разбира вече новия.

Бъдете по-прагматични всичките женоря в ситуацията. И за нищо на света не настройвайте децата никак, освен ако не сте сигурни във версията за насилие. Ако сте сигурни - до дупка усилия и я докажете. Ще ви помогнат от разни организации - има и безплатни консултации, звънете - струва стотинки.

Съветът ми - първо ти на психолог, щото "да не се намесвам" и после заедно двете. Ще ви струва пари и време - намерете ги, или намерете безплатни консултации или намерете кола да ви вози до някой близък град за безплатни консултации /комшия да пътува, познат да работи... измислете нещо/. В такива случаи много помага да се оправдаваш - спестява вина. Важи и за двете ви. Но реално е хиляда пъти по-добре да се изправиш пред себе си и да кажеш "Бях тъпа, смотана, нерешителна, страхлива, направих хиляда и една грешки. Това е положението, няма как да го променя в минало време, но мога сега - от днес. Като видя нещата такива каквито са - грозни, страшни, но реални."

Опитай се да не ровиш назад, а да гледаш само напред. Тя има нужда от по-добра работа и доходи - да действа - не може да няма нещо по-доходно - има други населени места наблизо. Новият да изчака как ще се развият нещата и да живее отделно временно и да се виждат наистина като гаджета и пак да си я разбира. Как така заживяли? Че тя нали е с деца? Ти да се вземеш в ръце и да седнеш като майка да я хлопнеш по главата, че миналото е минало и сега сте двете заедно в новата ситуация и си до нея, но не с "няма да се намесвам", а с "тук съм до теб каквото и да стане, понякога ще се скараме, друг път ще си поревем, но имаш рамото ми каквото и да решиш, нищо че ще те нахокам и ще те ръчкам да ставаш, ако си паднала" - това е някак по-нормалното.

И не се учудвай, ако тя не иска да се бори особено. Ако е имало насилие - може да се чувства измамно "спасена" за момента. Но ти се борИ, моля, моля, моля. Никога не съм разбирала роднинските "сръдни" с години. Всички сме грешни, смешни, малки - за това не живеем сами. Бори се да се намесиш, ако е необходимо. Или ако тя е ок с новия и без децата - бори се да приемеш избора /не се учудвай и от подобно решение/

Бъди силна и честна със себе си! Оправданията не помагат.