Това беше началото. разривът дойде след няколко дни. В старата тема всички казаха, че човек на 26 години е напълно зрял и отговорен да се грижи за себе си и за своя партньор, който е избрал. И както казах в по-горен пост, в този момент имахме финансови затруднения. Но въпреки всички, стараех се да не й липсва нищо. Вземех заплата и първо в магазина на нея купувах всичко, което си беше харесала. Може би - грешка от моя страна.
Та след няколко дни след този разговор в старата тема, се видяхме на кафе и поиска пари за някакви сандали или кецове. Според мен нямаше нужда от нов чифт, защото имаше 2 или 3. Отказах да дам пари и тя се разсърди. Това беше повода за прекъсване на нашите отношения.

Как са се запознали с новият приятел и как са се развили техните отношения - наистина нямам идея. Зная само, че тя винаги излизаше сама с децата. Бащата никога не ги придружаваше на техните разходки. Щом е толкова загрижен за децата си и жена си, защо ги изоставяше? А и той е редовна смяна, така че свободното време им съвпада.

Внимателно чета и мъжката част от клуба. Опитвам се да разбера и тяхната гледна точка. Но някак ми се натрапва убеждението, че мъжете ни приемат като тяхна собственост. Ето Луци казва, че не би приел изневяра. да, и аз не бих прела предателство. Ама то току-така не става. Отношенията са взаимни и трябват усилия и от двете страни. Връзката се гради и от двамата. Не може единият да си лежи на дивана, другият да тича като изоглавен - деца, домакинство, работа. И после - ама ти ме предаде. Семейството е отбор, екип, в който всеки поема своята отговорност. За да може родителите да имат авторитет, а пък децата - уважение и към двамата.

Нещата се случват след 10 годишна връзка. Предполагам дъщеря ми е имала достатъчно време да сравнява своята връзка ( не употребявам брак, за да не стане объркване) с тези на своите приятелки, да размишлява. Има си приятелки, които са омъжени. В работата контактува предимно с жени с дългогодишен брак.

Предполагам, че по-възрастите от нея са й давали акъл да бъде търпелива, да прави компромиси, да не прибързва, че повечето мъже не помагат в домакинството и да се примири, да приеме нещата такива, каквито са. За мен нещо се е случило, което е преляло чашата на търпението, за да предприеме такава рискована стъпка. Абсолютно наясно е какво ще се случи, ако тя напусне бившият вече.

"За да намериш правилния начин,
трябва да знаеш истинската причина." Оптимист