|
Тема |
Re: Чакай сега? [re: LUClFER777] |
|
Автор |
Vtasahme q (Е, и?!) |
|
Публикувано | 27.12.16 19:15 |
|
|
Ако сте просто гаджета е така! Никой не е собственост на другия, но когато сте семейство нещата стават доста по-сложни, намесват се и деца, имоти...
Жените в такива случаи разсъждавате така: "...ще потърси нещото, което липсва." Защото за вас развода означава свобода + загуба на доход. Намираш нов партньор и всичко е наред!
При мъжа е съвсем различно. Той губи децата си, губи жилището (което най-често той е купувал). Но драмата с децата е най-сериозна. Те уж са твои, ама не са. Най-често са настроени от майката и роднините й и се държат дистанцирано (при вас в момента е така). После какво означава свиждания под час, някъде навън? Срещаш детето, казвате си стандартните поздрави, питаш го как е в училище и ... до там! Темите се изчерпват. Настава едно мъчително мълчание ... хем не ти се иска да го върнеш, хем знаеш, че го измъчваш и му губиш времето. След известно време подобни слещи се превръщат в наказание и за двете страни. Детето започва да свързва баща си с едни ужасни срещи, на които си скъсват взаимно нервите. Много тъжно...
Абсолютната истина. Писала съм го отдавна. Случвало ми се е да се разсмърдя, когато съм виждала алогични постъпки ( предимно финансови )от татко ни, накрая обаче много бързо се успокоявам. Това е цената аз да присъствам повече в живота на децата от него и съм длъжна да я платя. Не може да е леко за всичко.
|
| |
|
|
|