|
ЗДравейте,ето,че отново съм тук,за да споделя притесненията си,които само вие можете да разберете.
Все още нямам смелост да го направя.Вече минаха 8 месеца от както имаме фактическа раздаля и не живеем заедно и повече от година от както настъпи тоталният разрив между нас.РЕШЕНИЕТО МИ ЗА РАЗВОД Е ОКОНЧАТЕЛНО,НО МЕ Е СТРАХ ДА ПРЕДПРИЕМА ДЕЙСТВИЕ,ТОЙ СЪЩО И ДУМА НЕ ОБЕЛВА за това.Страх ме е от съдилища,страх ме е от сълзите на детето ми,страх ме е от разправии за родителски права,имущество и т.н.Вече съм много по-спокойна,чувствам се по-свободна да разполагам със себе си и времето си.Дори се появи човек с който се разбираме прекрасно ,но и от това ме е страх....страхувам се от забравените пориви ,които започвам отново да изпитвам,от чувствата,които ме връхлитат,а така се молех пак да мога да ги изпитвам,чувствам се виновна от мисълта,че може би този път ще бъда щастлива.Страхувам се,че отново ще се повтори същото и с този човек и пак може да се стигне до раздаля,знаете,че няма нищо сигурно в този живот.Все още не смея да излезна с него спокойно някъде като нормални хора.Немога да го преодолея,може би нещо в мен не наред.Немога да се откъсна от миналото си и това е мъчително.
Незнам също как да свикна с мисълта,че ще загубя и приятелите си,защотно няма как да бъдем вече в една компания с мъжът ми.Това са хората с които сме били и в добро и в лошо и неискам да ги загубя,но не е възможно да излизам със същата компония с новият човек при положение,че и съпругът ми е там,особено по празници.Трябва или аз или той да се оттеглим.Аз немога да си го представя това,те са най-близките ми хора.
Вие как се справихте с всички тези неща?
Знам,че ви звуча като някое мрънкащо мекотело,но не съм такава .....просто моментното ми състояние е такова,изживявам някакъв емоционален срив.:(
БЛагодаря ви,че ме прочетохте.Аз всеки ден преглеждам най-обстойно темите,но не смея да давам мнение,защото самата аз съм объркана.
Лек и успешен ден на всички.
|
Как да се справя .......
