ЗДравейте,ето,че отново съм тук,за да споделя притесненията си,които само вие можете да разберете.
Все още нямам смелост да го направя

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Ми, мрънкало си.
Пашата обича смелите

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

ох, не знам дали имам право да изразявам мнение,
но...определено дългото протакане няма да направи след това нещата по-лесни
по добре цивилизовано, отколкото...

Абе разбирам те, но фактът на раздялата си е факт. Той развода си е един подпис.... Аз лично подадох молба за развод, за да не се налага да доказвам фактически раздели, когато моята се дозабърка в кашите си, а и дет са вика един заем не мога да изтегля без нея от банка. А приятелите - твоите си остават твои, неговите негови, а 1-2-ма може и да останат общи. А и какво да се влача с години с несъществуващ брак? / не че ми беше и ми е лесно де/, но утре ако реша да се женя за някоя / което на този етап ми е немислимо/ тогава ли да ходя да се развеждам? Пък ако някой ден се заобичаме и искаме брак пак ще ида да се разпиша - чудо голямо. То ако подписа правеше брака....щях да си се разписвам по 3 пъти на ден:)

Да,прав си,че подписа не прави брака.Работата е там,че съпругът ми се държи така сякаш нищо не се е случило и едва ли не не сме разделени.Опитва се пак да ме спечели,но в същото време няма промяна в него.Аз си знам,че е немислимо да пробваме за незнам си кой път,защото и през това сме минали и знам,че не става,коренно сме различни.Обаче някак си ми е по-лесно да си страдам аз,отколкото да гледам как някой друг около мен страда или е притеснен от нещо.Затова започват да ми минават някакви такива мисли...дали да пренебрегна себе си,заради това дъщеря ми да има истинските си мама и татко.От друга страна пък знам,че е и това не е решение когато няма чувтсва и нормални взаимоотношения.После.....с другият мъж всичко е на ниво...и комуникацията,и разбирането ,и купона,и секса...а бе всичко е ок и направо ме е страх да се зарадвам,че това ми се случва.Просто все още немога да заживея заради себе си ,чувствам се виновна за всичко.
Благодаря ти за мнението.

Ти по-сложното в емоционален аспект вече си направила - фактическата раздяла.
Да ти кажа, че няма защо да се притесняваш, означава да те излъжа - да, наистина ти предстоят досадни формалности, но те се преодоляват - говоря за административната част, в която се включват всички изброени от теб неща - родителски права, имущество и т.н.. Детето очевидно е вече наясно и за една година трябва да е свикнало, че баща му не живее вече с вас - там не виждам причина за страхове - минало е.
За твоята лична свобода - още не си се научила да я разбираш, а и навикът да си лишена от нея си казва думата. Травмирана си от раздялата и няма изведнъж да го преодолееш - да повярваш, че си намерила Човека - а и намерила ли си го наистина? Ами да, в живота всичко се повтаря, но не по съвсем същия начин - колкото е вероятно да се излъжеш, толкова е и обратното. За всичко, не само за връзката си. И тогава какво? Ами не спираме да живеем и каквото дойде - сполука, или несполука - минава и заминава, само да сме живи и здрави.
Приятелите ви сами ще направят своя избор, колкото и труден да е той - скоро ще се разбере какъв е.
Мисля, че рисуваш катаклизми във въображението си, смесваш минало и бъдеще в такъв микс, че самата трудно се ориентираш в него. Никаква заплаха не те грози, това са само фантомите, които изплуват, а ти ги проектираш там, където неизвестността те плаши. Тя, неизвестността, е еднаква за всички нас... Миг празно пространство пред всеки, което постепенно се запълва, всеки момент, всяка изминала секунда свързва миналото с бъдещето и всъщност точката на вливането е настоящето. Тази крачка от познато към непознато я правиш непрекъснато - плановете и представите ти за живота ти нататък могат да се окажат неточни. Затова не ги и мисли. Захвани се с най-непосредствените си задачи, които можеш да контролираш и направляваш. Останалото все ще се подреди...

Който не разбира мълчанието ви, няма да разбере и думите ви

Ами тя раздялата щом е факт какъв е проблема. Ти си направила по-трудната крачка , не виждам защо се притесняваш от по-лесната. Подписа нищо не е. Страхът за новата връзка е нещо нормално. Ти пак бързо си продължила напред. Има хора им трябва години да се отърсят от ада на брака за да продължат напред.

Ами незнам дали съм продължила напред всъщност.Този човек направи и невъзможното,за да бъде с мен,до мен,подкрепя ме и ме разбира много.Не ме притеснява за нищо,просто ме обича и го засвидетелства по всички възможни начини.Аз исках да опитам,за да видя дали мога и искам точно това...нов живот с нов човек,с който всичко да е споделено.Аз се отказвах много пъти,но той не.....изключително добър и сериозен човек е.Ако не беше така отдавна да ми е теглил майните при моята нерешителност и лутане.Аз си казах,че ще оставя нещата просто да се случват...каквото има да става да става и това е.Но някак си ме е страх да си позволя да изживея всички хубави неща,които започват да ми се случват...чувствам се виновна за това.Явно проблема си е дълбоко в мен и само аз мога да си го разреша и ще се опитам.
Би ми било по-лесно някак си,ако съпруга ми си беше тръгнал,а не аз.Въпреки,че са на лице всички възможни причини за раздялата,той е от мъжете,които си искат сигурността вкъщи и всичко,което смятат,че им се полага навън.А на мен ми писна вече този фалш и лицемерие и казах край.Ако беше го направил той може би нямаше да имам тези скрупули сега.Голяма глупачка съм.

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Много си проницателна

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Бих казал, че просто си объркана. Ако си взела окончателното решение другото са подробности. Приключвай по-бързо и без много да му мислиш. Но трябва наистина да си сигурна. Ако е понеже си срещнала готин тип и си залитнала след него, а човекът описван като 'изключително добър и сериозен' просто остава в сянката на увлечението ти, тогава най-добре седни и се опитай да мислиш не толкова емоционално. Доколкото разбирам и с двамата се разбираш, и двамата те търпят

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите