Тъй като намесваш религията, хайде и аз. Значи, преди няколко години, в окото на моята семейна буря, ми попадна една книжка проровядваща семейната любов от християнска гледна точка. Дори си я преснимах, но за съжаление нещо ми бяха объркали при копирането, та така и я нямам цялата. Но все пак, прочетох я, мислих много върху написаното и признавам, че с известно усилие на волята успях да простя и да си върна голяма част от чувствата. Положих максималните усилия на които бях способна и т.н. и т.н. Е, когато не става, не става. Не ми се влиза в подробности в неприятните спомени, тук някои хора може и да помнят какви "преживявания" си докарах на главата. Нейсе, здраве да е. Това коет искам да кажа е, че все пак, мисля, че трябва да има граница. И също така, когато се прави усилие, то да бъде оценено от другата страна, а не да се приема като карт бланш да ти играят Дайчово хоро на главата, нали така. Защото тогава се превръщаш именно в изтривалка на другия. А колкото и да имам склонност към мазохизъм и християнско примирение и търпимост, все пак не съм светица. Лично аз поне.
и тъй като аз говорех за конктрентия случаи, а е редно да не се отклоняваме прекалено от конкретиката на ситуацията, та си мисля, че жената не е от типа дето ще си събира багажа от една дума напреки. Или ти имаш друго впечатление? Или годините на повтаряне на един и същи сценарий не са достатъчни, за да стане ясно, че от това дърво свирка не става? Ще ме прощаваш, но аз лично не го виждам като как ще се случи положителната промяна в това семейство. Да, не знаем цялата истина, не знаем другата гледна точка, но знаем факти - рецидиви на изневери и физическо посегателство. Ти ми кажи, като родител, ако един ден при теб дойде дъщеря ти посинена, ти ще и дадеш ли съвет за прошка? Ще я върнеш ли обратно при този, дето я е посинил? Аз дъщеря нямам, но ако ми е писано да имам и ако някое лайно си позволи да я пипне с пръст, ще му се иска да не се е раждал

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите